Идеята за пациент-центрична здравна екосистема е вдъхновена от грижата за специфичните нужди на всеки гражданин и въвличането му в активна позиция като потребител на здравни услуги. Поставянето на пациента в центъра на клинична грижа и научноизследователска практика като субект, отговорен за своето благосъстояние, за собствените му живот и здраве, превръща пациент-центричността в дейност, която позволява гласът на потребителя да бъде чут при оценка на стойността на здравни алтернативи и вземането на  информирани здравни решения.

Понятието пациентска центричност (“patient centricity”) включва много повече от взаимодействието между пациенти и доставчици на здравни грижи. Това е сложен динамичен процес, при който пациентът не само е поставен в центъра като статична величина, а активно контролира потока на информация, за да упражни своя избор, ръководен от предпочитанията и ценностите си. Изместването от сляпо подчинение на потребителя към превръщането му в доверен водач в клиничната практика е в основата  на успеха на новия модел на здравни грижи, основан на принципа, че когато пациентът е водещ, се открива възможност докторът да направи най-доброто за неговото здраве, съобразно  индивидуалните му потребности.

„Центричният пациент“ притежава необходимите инструменти да вземе информирано решение, но това няма как да бъде извършено без изграждането на стабилна здравна грамотност, подпомагаща способността му да получава, преработва и разбира основна здравна информация. Здравната култура силно повлиява уменията на пациентите да следват инструкции за лечение, да разпознават странични ефекти, да тълкуват лабораторни тестови и биометрични измервания. Здравната компетентност включва и финансови знания за специфичните разходи, обезпечаващи услуги и продукти в сферата на здравеопазването, както и способността да се прилагат тези знания и умения при оценяване на възможности и съизмерване на алтернативи, за да се определи най-добрият избор. Здравната култура е фактор, който оптимизира пациент-центричността и здравните специалисти (лекарите) могат да помогнат, ограмотявайки и насочвайки центричния пациент при вземането на решения.

От перспективата на научно-изследователска дейност, утвърждавайки автономността на потребителя, пациентската центричност надраства  информираното съгласие, което е златният стандарт в клиничните изпитвания, включващи пациента като партньор. Пациент-центричните клинични изпитвания предлагат терапевтичният отговор на пациента да бъде включен като част от общата клинична оценка за даден медикамент във формата на докладвани от пациента резултати (Patient-Reported Outcomes, PROs). Включването на пациента в клиничната оценка добавя незаменима стойност при интерпретацията на клиничните резултати и осигурява участието на крайния потребител в процеса на оценка и одобрение, което само по себе си е формула за създаване и прилагане на по ефективни продукти, съобразени с нуждите и очакванията на пациентите.

Получаването на пациентски принос в проучванията е основен подход, но не изчерпва в пълнота пациент-центричната стратегия, която чиято цел е не само да подобри клиничните изпитвания, но и да оптимизира персонализираното потребителско присъствие, преодолявайки ограничението на подхода „един размер, прилаган към всички“. Това поражда необходимостта от създаване на просветени и активни пациенти, способни да се справят със сложността на своята здравна грижа, както и от изграждане на отворена, отзивчива и подкрепяща центричността медицинска общност.

Пациентската центричност може да улесни и  ускори процеса на одобрение на лекарства и да подпомогне фармакологичната бдителност. Практиката, родена във връзката между доктор и пациент, има преимущества и убедително превъзхожда набирането на анонимни изследователски субекти в рандомизирани проучвания. Критично нужно е да  се  променят  и обогатят клиничните модели с потенциала на пациент-центричността. В последните години много водещи фармацевтични компании включват процеси и методологии, основани на въвличане на потребители и формират съюзи и партньорства с външни пациентски организации. Следвайки препоръките за сътрудничество и овладявайки дигиталните възможности за генериране на данни относно пациентски резултати и непосрещнати текущи нужди, тези компании се стремят да открият оптималния начин за постигане  на пациентска ангажираност и ефективен баланс с централизирания подход.

Желанието на потребителите да участват във вземането на здравни решения и изместването на лечението към персонализирани терапии и включването на пациентската инициатива в развитието и одобрението на фармацевтични продукти са основният  двигател на пациент-центрични стратегии. Изработените по поръчка лечения са финалната стъпка в поставянето на пациентите в центъра на здравна грижа, а персонализираната медицина е крайната форма на успешно активирана пациентска центричност.

Пациентската центричност е изпълнена с възможности и предизвикателства. Тя отваря полето за дискусия пред пациента, имащ авторитета и отговорността да защитава своите интереси. Този модел изисква изграждането на комплексни умения както от страна на потребителите, така и от доставчиците на здравни грижи, за да бъде намален рискът обществото да плати цената на необмислени решения и скъпоструващи събития, провалили се в осигуряването на адекватна здравна помощ. Намирайки се все още във формиращите етапи на развитието на централизирана здравна информационна платформа, клиничната грижа се нуждае от преосмисляне на процеса на въвличане на пациента в навигирането на здравното обслужване с подкрепата на здравни професионалисти. Това са предизвикателствата на този модел, заслужаващ внимание, енергия и усилия, за да предостави изгодна, висококачествена и ефикасна пациент-центрична здравна грижа и да се изгради по-добре работеща здравна система, в която пациента има ключови място и роля.

Повече информация и материали по темите персонализирана медицина, пациент-центричност и пациентско застъпничество може да откриете ТУК.

При интерес от темата пациентско застъпничество (patient advocacy) и желание за развитие, не пропускайте възможността да се включите в двудневното „Училище за обучение на защитници на здравето“, организирано от Българска асоциация по персонализирана медицина, на 20-ти и 21-ви септември 2021 г. Повече информация за темите и за регистрация – ТУК.

_____

Този публикация е създаден с финансовата подкрепа на „Фонд Активни граждани България“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Българска асоциация за персонализирана медицина и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на „Фонд Активни граждани България“.

Проектът „Стъпки за реализиране на „Пътна карта за интегриране на подхода на персонализираната медицина в здравеопазването“ се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП,
Фонд Активни граждани България
www.activecitizensfund.bg

Източник: zdrave.net

Д-р Йордан Спирдонов, специалист по образна диагностика от столичната УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” изобрети приставка за подобряване точността при диагностика и прецизно определяне на стадия при рак на млечните жлези.

Той смята, че при при стандартна компютърна томография по гръб гравитацията води до изместване встрани и деформация на млечните жлези, което може да влоши диагностиката. Изобретението на д-р Спирдонов позволява да бъде използвана нова позиция на тялото – по корем, с което тази опасност е избегната. Това повишава точността и дава възможност да бъдат открити патологични изменения в гърдите.

Д-р Спирдонов дари 12 комплекта от приставките на държавните комплексни онкологични центрове от цялата страна, за да могат повече пациенти да се възползват от предимствата, които дава новата приставка.

Един комплект включва два модела с височина 14 и 22 см и може да се използва в зависимост от размера на млечните жлези.

Източник: zdrave.net

НЗОК обяви реда, при който специалистите от извънболничната помощ ще могат да сключат договори, свързани с амбулаторния пакет за лечение на COVID.

Oт Касата са регламентирали облекчени условия за сключване на договор за диагностика, лечение и проследяване на пациенти с COVID-19 в извънболничната медицинска помощ.

На районните здравноосигурителни каси е дадено указание, при заявено желание от страна на изпълнителите на СИМП, отговарящи на условията по сега действащата Методика, да организират сключването на анекси към договорите им по всяко време, когато са подадени заявителните документи, посочват от фонда.

От Здравната касата припомнят, че на заседание на 26-ти август Надзорният съвет на институцията е приел промяна, свързана с методиката за работа при неблагоприятни условия. „Тя има за цел да облекчи изискванията към изпълнителите на специализирана извънболнична медицинска помощ, на които трябва да отговарят, за да сключат договори с НЗОК, за диагностика, лечение и проследяване на пациенти с COVID-19 в извънболничната медицинска помощ и да осигури възможност повече изпълнители на СИМП да осъществяват тази дейност“, поясняват от НЗОК.

Както вече стана ясно, месечната сума за неблагоприятни условия на работа, заплащана на изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ, ще е 30 000 лв, а за преглед НЗОК ще плаща по 25,00 лв.

При необходимост и по преценка на лекуващия лекар ще се правят излследвания като ПКК, CRP, ALAT, креатинин, фибриноген, рентгенография на гръден кош и бял дроб и други. Той може да назначи и лекарствени продукти за домашно лечение, но условие ще е те да са включени в Позитивния лекарствен списък на НЗОК.

С пълните условия за сключване на договори от страна на СИМП може да се запознаете тук.

От Касата поясняват, че ако Управителният съвет на Българския лекарски съюз съгласува приетите предложения за промяна в Методиката, ще бъде осигурена възможност повече изпълнители на СИМП да работят по този ред в полза на здравноосигурените граждани.

Припомняме, идеята за създаването на амбулаторен пакет за лечение на COVID в извънболничната помощ на служебното ръководство на МЗ е с цел да се облекчат болниците при нарастване на случаите на COVID и по-леките от тях да не се хоспитализират. За момента обаче той среща сериозна доза критика от съсловието.

Източник: zdrave.net