ДСГ ще бъдат пилотно тествани през 2023 г., а подготовка за промяна на статута на държавните болници ще има след анализ

След петчасови дебати четирите партии – „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“, постигнаха консенсус по голяма част от идеите си за промени в здравните системи.

„Всички големи решения да минават през такъв тип обсъждане. Няма как да бъде обсъдено абсолютно всичко, но се надяваме това, което сме пропуснали сега, да го обсъдим по-нататък в същия коалиционен формат“, каза на финала на срещата бившият финансов министър и съпредседател на „Продължаваме промяната“ Асен Василев.

Групата за преговори в сектор „Здравеопазване“ беше в доста по-широк формат от първоначално обявените по трима души от всяка формация. От „Продължаваме промяната“ в дискусията участваха Боряна Алексиева, Антон Тонев и Виолета Лорер. От страна на БСП участниците бяха проф. Георги Михайлов, доц. Георги Йорданов, проф. Бойко Коруков, проф. Невена Цачева, д-р Динко Странски. „Има такъв народ“ беше представена от д-р Ивайло Христов, д-р Иван Лютаков, проф. Андрей Чорбанов и доц. Силви Кирилов, а „Демократична България“ – от д-р Александър Симидчиев, д-р Таня Андреева, Катя Панева и Анна-Мари Виламовска.

Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров участва в преговорите по покана на „Продължаваме промяната” в качеството си на председател на съсловната организация и експерт.

Споразумението условно беше разделено на две части –

краткосрочни мерки, свързани с COVID кризата, и краткосрочни мерки за промяна в системата

По отношение на COVID кризата партиите се споразумяха, че наличието на протоколи за диагностика и лечение е задължително, а спазването им е по преценка на лекаря при леглото на болния. Те приеха още да бъде конституиран кризисен щаб за статистическа обработка на данните, както и че ваксинацията е доброволен акт.

Сред главните приоритети до края на 2022 г. беше записано електронното здравно досие и електронна здравна система, включително със съответните законодателни промени; коригиране в дисбаланса на остойностяване на клиничните пътеки и първи стъпки към преминаване към диагностично-свързани групи. До 2023 г. ДСГ трябва да бъдат въведени пилотно и да се направи анализ на разходите, разбраха се преговарящите.

През следващата година трябва да бъде ефективно преобразувана ИАМН с цел оптимизиране на разходите в системата и качеството на медицинските услуги, както и да бъдат извършени законодателни промени за повишаване на ефективността на Етичните комисии към съсловните организации. Протоколите за лечение и диагностика по специалности също трябва да бъдат готови до декември 2022 г.

Болниците в труднодостъпните райони, инфекциозните отделения и болници, родилните и детските звена и отделения ще бъдат финансирани не на база дейност, а на база капацитет и потребност, решиха представителите на партиите. „Второстепенно е дали да се смени начинът им на функциониране. Това е защитено здравеопазване, тъй като този тип структури и звена трудно функционират на пазарен принцип“, каза Асен Василев.

Прието беше лекарствата за деца до 14 години за остри заболявания да бъдат 95{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} заплатени от НЗОК с предвидени механизми за контрол и след въвеждането на електронната здравна система, както и стимулиране на профилактични програми за деца, изграждане на Национална детска болница след подробен анализ, превенция и профилактика в детското здравеопазване, започвайки от бюджет 2022 г.

Ще бъде преразгледана Националната здравна карта по отношение на броя на леглата и кадрите до края на 2022 г.

Ще бъде направена подготовка за промяна на статута на държавните и общински лечебни заведения от търговски дружества след анализ.

„Смяната на статута не е решение за изтичане на парите

Доколко това прехвърля фокуса върху пациента? Ако лекарят знае, че ще вземе два пъти повече пари с два пъти повече манипулации, ще продължи да гледа на пациента като на торба с пари“, коментира Асен Василев.

Д-р Симидчиев подчерта също, че принципал на тези лечебни заведения са държавата и общините и ако има печалба, печели държавата, а ако има проблем, той е в липсата на контрол на управлението.

В споразумението беше записано още въвеждане на рамкова система с минимална почасова ставка; приемане на Наредба за детайлна оценка на труда на медицинските специалисти, базирана на минимална почасова ставка и надградена; болниците да бъдат категоризирани по нива на база на реални приоритети, определени от Здравната карта, и на база на качеството.

Парите, които влизат в частните болници по линия на НЗОК или МЗ, трябва да подлежат на обществен финансов контрол като при държавните и общинските болници, категорични са четирите партии.

Между санитаря и шефа на болницата трябва да има максимално съотношение в базовото заплащане в лечебните заведения, които ползват обществен ресурс, като това съотношение вероятно ще бъде 1:20, уточниха още преговарящите.

Освен това в новия Закон за лечебните заведения ще залегне медиците, които ползват обществен ресурс, да имат само един договор с НЗОК, тъй като сегашната система позволява един лекар да работи и в болничната, и в специализираната извънболнична помощ.

Няма да се допуска заемане на управленски позиции в две различни структури –

началник на катедра в университет не може да бъде началник на отделение в болница, приеха още представителите на партиите, с допълнението, че заеманата управленска длъжност може да бъде не повече от два мандата.

Прие се и от следващата година да има разширяване на скрининговите и ваксинационните програми за социално значими и редки заболявания. Освен това партньорите са разбраха да се заложи оптимизиране на националната система за спешна помощ с готови решения по въпроса до юни 2022 г., както и да се направят промени на наредбата за специализациите, като тя се хармонизира със системите за специализация в ЕС.

Преговарящите обсъдиха и включването на специализантите като изпълнители по клинични пътеки. Те се съгласиха една пътека да може да бъде изпълнявана задължително от лекар със специалност и двама лекари специализанти, като последните да бъдат включени като изпълнители на дейност по НЗОК.

Парамедици и лекарски асистенти и фелдшери да бъдат интегрирани в здравната система, т.е. да имат самостоятелни практики, решиха още представителите на партиите, като в добавка ще се даде възможност за регистриране на техни съсловни организации.

В програмата за здравеопазване беше записано, че

предстои да се направи анализ на най-добрия модел на здравно осигуряване,

но самата дискусия за смяна на начина на финансиране на системата и ролята на НЗОК в нея беше прехвърлена към предстоящите разговори в сектор „Финанси“.

Управленската програма предстои да бъде разписана, да бъде изпратена за съгласуване до четирите партии и след това да бъде обсъдена отново в по-тесен състав.

Източник: zdrave.net

Актуализираните насоки за поведение при синдрома се базират на данни от 3 обсервационни проучвания

Да бъдат включени кортикостероиди при хоспитализирани деца на възраст 0-18 години с мултисистемен възпалителен синдром, свързан с COVID-19 (MIS-C), като допълнение към поддържащото лечение и грижи, препоръча СЗО в актуализиран вариант на насоките за терапевтично поведение при това състояние, информира пресслужбата на световната организация. Тази препоръка идва след анализ на данните от три обсервационни проучвания с общо 885 пациенти.

Мултисистемният възпалителен синдром при деца, свързани с COVID-19, е рядко, но сериозно състояние, при което децата с COVID-19 развиват възпаление, засягащо различни органи на тялото. Децата с това състояние се нуждаят от специализирани грижи и е възможно да се наложи да бъдат лекувани в отделения за интензивно лечение.

Въпреки че MIS-C е сериозно състояние, с подходящо лечение и грижи децата се възстановяват напълно, припомнят от организацията.

СЗО за първи път описа това състояние през май 2020 г. и предостави клинична дефиниция за него.

Децата с MIS-C остават в нисък риск от развитие на тежък или критичен COVID-19, но някои заболявания са силен предразполагащ фактор за появата на синдрома – наличието на затлъстяване, на хронични белодробни заболявания (включително бронхиална астма), сърдечносъдови заболявания и имуносупресия, трябва да бъдат възприемани с повишено внимание от лекуващите лекари.

Източник: zdrave.net

Редица промени предлага министърът на здравеопазването в проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, става ясно от мотивите към проекта, публикуван от МЗ за обществено обсъждане.

Дейности и процедури, прехвърлени в СИМП

В Специализираната извънболнична медицинска помощ са включени няколко нови дейности и изследвания за по-качествена и навременна диагностика и лечение.

Включено е допълнително изследване – туморен маркер Протеин на човешкия епидидим 4 – HE4, което ще позволи извършване оценка на риска за малигнизация или метастази при тумори на яйчниците. Изследването е от значение за ранното откриване на злокачествени епителни тумори на яйчниците и по-прецизна оценка на риска от ранни метастази, което ще даде възможност за навременно лечение. Включено е и изследване на D-димер (фибриндеградационен продукти) за извършването на оценка на риска за тромботични усложнения при различни заболявания, вкл. и при пациенти с дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия и др., вкл. усложнения при пациенти със SARSCoV-2 инфекция. „Изследването е от значение за навременното откриване на нарушения в процеса на кръвосъсирване и чрез тълкуване на резултатите ще се даде възможност за навременно предприемане на терапевтични мероприятия за предотвратяване на фатални усложнения от тромботично естество“, категорични са от МЗ. Във връзка с COVID е добавено и изследване за количествено определяне на антитела от клас IgG срещу Spike протеина на SARS-CoV-2, което ще позволи оценка и проследяване на имунния отговор при лица, които са преболедували или са се ваксинирали.

В пакета дейности, заплащани от бюджета на НЗОК, е включено и изследване за установяване на минимум 14 високорискови канцерогенни типове на Човешки папиломен вирус (HPV), като се предвижда изследването задължително да обхваща HPV 16 и HPV 18.

„Ракът на маточната шийка е вторият най-често срещан тип рак сред жените, след този на гърдата. Човешкият папиломен вирус е високо устойчив към условията на външната среда, което спомага за широкото му разпространение. В повечето случаи, инфекцията протича безсимптомно. Съществуват над 100 типа Човешки папиломен вирус, като 14 „високо-рискови” типове могат да причинят рак на шийката на матката и други карциноми в областта на гениталиите. От тях, HPV 16 е най-канцерогенният тип, причиняващ 50-60{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от всички ракови заболявания на шийката на матката, а HPV 18 участва в причиняването на 10-12{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от случаите. Ракът на маточната шийка е лечим, ако бъде открит и диагностициран навреме. С оглед на това се предлага включване на възможност за HPV-генотипиране чрез високоспециализирана, PCR технология за специфичното откриване на всеки един от „високорисковете” HPV-типа (HPV 16, 18, 31, 33, 35, 39, 45, 51, 52, 56, 58, 59, 66 и 68)“, подчертават от министерството.

С изменение в Наредбата се дава възможност Високоспециализирани диагностични изследвания – компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс при деца да се извършват и под обща анестезия и в извънболничната медицинска помощ. Изследваният трябва да се правят след обстоен преглед от специалист по педиатрия и съвместно заключение със специалист по Образна диагностика, както и да се осигури 24-часово активно наблюдение при необходимост след обща анестезия.

Създава се възможност амбулаторни процедури, чието изпълнение се допускаше само в условията на болнична помощ да бъдат извършвани и в условията на извънболнична медицинска помощ, в съответствие с медицинските стандарти.

Извършваните в лечебните заведения дейности ще бъдат прецизирани и по отношение на изпълнението им в лечебните заведения от различните нива на здравната система, чрез отделянето на дейности от болничната в извънболничната помощ. Основно това касае оперативни процедури в областта на медицинските специалности като Хирургия, Ортопедия и травматология и др.(например инцизии, ексцизии, ексцизионни почиствания, фасциотомии, остеотомии и т.н.), със сложност и тежест, позволяващи извършването им в амбулаторни условия.

Въвеждат обучение на пациенти с диабет

С изменение в Наредбата се въвежда нова амбулаторна процедура „Обучение и подпомагащо консултиране на пациенти с диабет“. Предлага се по амбулаторната процедура да се осъществява обучение на лица с вече уточнени диагноза и лечение, които да получат допълнителна информация за заболяването си и провежданото лечение, препоръки за самонаблюдение и контрол, за поведение в ежедневието и при промяна в състоянието и други въпроси, свързани с контрола на диабета.

Предлага се по тази амбулаторна процедура да бъде предоставяно подпомагащо консултиране и да бъдат обучавани пациенти с инсулинозависим и неинсулинозависим тип диабет, като изпълнението на тези дейности е с цел увеличаване знанията, съзнаването или разбирането на заболяването от пациента и предоставяне от страна на специалистите на съответните препоръки, с цел мониториране, управление, поддържане или подобряване на здравното състояние и от там ограничаване на появата и прогресирането на евентуалните усложнения на диабета с последващо намаляване на инвалидността и смъртността.

За осигуряване на качествено лечение и по-добър контрол на инсулинозависимия диабет при част от пациентите с това заболяване се прилага използването на продължителна инсулинова инфузия с инсулинови помпи и/или сензори за продължително мониториране на нивото на глюкозата. За осигуряване на възможност за по-добро медицинско обслужване на пациентите, ползващи инсулинови помпи и сензори за продължително мониториране на глюкозата, с проекта се залага създаване на отделна амбулаторна процедура „Диагностика и лечение на пациенти с инсулинозависим диабет, ползващи инсулинови помпи и/или сензори за продължително мониториране на нивото на глюкозата“.

Въвеждат се и медицински критерии за проследяване на състоянието на пациенти с тежка мозъчна увреда

С проекта за изменение се въвеждат и медицински критерии за проследяване на състоянието на пациенти с тежка мозъчна увреда, при които се уведомяват координаторите по донорство, определени по реда на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.

„По този начин, конкретизирането на алгоритъма на клиничната процедура в тази част ще стандартизира и подобри наблюдението и сигурността за пациентите и ще затвърди усилията на Министерството на здравеопазването за повишаване качеството на грижа за пациентите и ще създаде оптимални условия за развитие на трансплантациите в страната, с оглед нарастващия брой пациенти, които се нуждаят от трансплантация на различни органи като животоспасяваща операция“, казват от МЗ.

От Министерството допълват, че по данни от ИАМН към 4 ноември 2021 г. в листите като потенциални реципиенти на бъбрек са вписани 900 лица, на черен дроб – 42, на сърце – 40, на бял дроб – 21 лица.

Целия текст на проекта може да видите тук.

Източник: zdrave.net