По данни за 2020 г. България води класацията на държавите, членки на ЕС, които са регистрирали най-висок дял хора с увреждания, изложени на риск от бедност и социално изключване. Това сочи анализ на Европейската статистическа служба Евростат, разпространен по повод 3 декември – Международния ден на хората с увреждания.

От него става ясно, че България е на челно място с дял от 52,3{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} на тази група хора, следвана от Естония с 40,4{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}, Латвия с 39,3{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}, Литва с 38,7{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} и Хърватия – с 38,2{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}.

На обратния полюс, с най-нисък дял на хората с увреждания в риск е Словакия – там застрашените са едва 20,3{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}. Следват Дания с 21,8{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}, Финландия и Австрия – с по 22,3{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}, както и Чехия (23,4{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}).

Анализът отчита още, че през 2020 г. приблизително 29{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от населението на ЕС на възраст 16 или повече години с увреждане (поради което е налице ограничение в дейността според установената класификация на уврежданията) е било изложено на риск от бедност или социално изключване, в сравнение с 19{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от хората, при които не е било налице ограничение в дейността.

От Евростат отчитат още, че картината в общността е твърде разнообразна и диапазонът между отделните държави остава голям.

Източник: zdrave.net

Кризата в здравеопазването, причинена от пандемията, поставя множество въпроси относно адекватността на здравната система в страната, нейния капацитет, възможности и проблеми. Това се посочва в анализ на здравеопазването по области за 2020 г. на Института за пазарна икономика (ИПИ), който е част от изследването „Регионални профили: показатели за развитие“.

В анализа са разгледани ресурсите на системата – лекари, легла, лечебни заведения, както и резултатите и ефектите от използването на тези ресурси – заболеваемост, смъртност, очаквана продължителност на живота. Прави впечатление, че единственият човешки ресурс, който присъства в анализа, са лекарите. В него не са включени нито професионалистите по здравни грижи (сред които медицински сестри, акушерки, фелдшери, кинезитепаревти, зъботехници и др.), нито специалистите по дентална медицина, нито фармацевтите.

В документа ИПИ представя сравнителна оценка на 28-те области в страната в категория „Здравеопазване“, базирана на няколко критерия: броят на лекарите (общопрактикуващи и специалисти) и леглата в болниците, преминалите за лечение болни, делът на здравноосигурените и коефициентът на детска смъртност.

Въз основа на това три области получават най-високата оценка за състоянието на здравеопазването „Много добро“ – Плевен, столицата и Кюстендил. В девет области здравеопазването е оценено като сравнително добро. Това са Видин, Стара Загора, Пазарджик, Пловдив, Варна, Ловеч, Враца, Благоевград и Смолян. Четири са областите с оценка „Средно“ – Перник, Габрово, Русе и Разград, а осем – с оценка „Незадоволително“ – Бургас, София, Кърджали, Добрич, Търговище, Ямбол, Шумен и Монтана. С най-слабо представяне са областите Хасково, Велико Търново, Сливен и Силистра.

Лечебни заведения

Разглеждайки ресурсите на системата, ИПИ започват с лечебните заведения. В анализа се посочва, че броят на болниците не се променя значително през последните години. През 2020 г. многопрофилните болници в страната са 183, а специализираните – 137.

Във всяка област има поне една многопрофилна болница, като най-голям е броят им в столицата (27), следвана от област Пловдив (22) и Плевен (12). Тези стойности са логични, предвид това, че столицата и Пловдив са сред най-многолюдните области, а област Плевен има сериозни традиции в здравеопазването, свързани с медицинското образование в града, отбелязва анализът. Само една многопрофилна болница има в област Перник, а по две – в областите Видин и Шумен.

При броя на специализираните болници се наблюдават още по-големи разлики между области. В столицата те са 38, а вторият най-висок брой е далеч по-нисък – 10 в област Варна. В областите Видин, Разград и Силистра пък няма нито една специализирана болница.

Легла

В анализа болничните легла са разгледани като отделен индикатор, като от ИПИ посочват, че легловата база служи за относителен показател на капацитета за прием и съответно – достъп до болнично лечение.

Документът отчита постоянно нарастване на броя им през последните 10 години, като през 2011 г. относителният брой на леглата спрямо населението е под 40 на 10 хиляди души, докато през 2020 г. вече е над 55 на 10 хиляди души. „Трябва да се отбележи, че абсолютният брой на леглата също нараства значително, т.е. увеличаването на относителния им брой не се дължи на намалението на населението“, пишат анализаторите. Единствените области, в които има спад на леглата през 2020 г. в сравнение с 2011 г., са Велико Търново, Добрич и Кърджали. С най-голямо увеличение на болничните легла пък са Плевен, Пловдив и Русе.

Лекари

Третият компонент от ресурсите на системата, разгледани в анализа на ИПИ, са лекарите. „Лекарите са основна част от здравната система. Данните за броя им спрямо населението показват както осигуреността на системата с медицински персонал, така и натовареността на лекарите“, отбелязват анализаторите.

Общопрактикуващи

През последното десетилетие се наблюдава сериозен спад в броя и на общопрактикуващите, и на специалистите, отчита документът. Данните на местно ниво обаче позволяват да се проследят детайлно картината и тенденциите в различните региони и да се очертаят възможностите за отговор на кризисната ситуация в здравеопазването по време на пандемията, смятат от ИПИ.

Докладът отчита спад на броя на общопрактикуващите лекари с близо 15{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} за десет години, като през 2001 г. по данни на НСИ те са били 4708, докато през 2020 г. вече са 4015.

Разгледан по области за 2020 г., броят на личните лекари варира в големи граници – от 8 на 10 хил. души в област Плевен, до 3 на 10 хил. души в област Кърджали. За последните три години най-бързо намаляват лекарите в областите Шумен, Ямбол, Силистра, Видин, Кърджали. Най-стабилен пък остава броят им в Смолян, Велико Търново, София и Хасково.

Специалисти

При специалистите също се наблюдава намаляване на броя през годините, като през 2020 г. те са общо 16 400. Сред тях най-много са кардиолозите (1850) и акушер-гинеколозите (1766), а най-малко – тъкмо най-необходимите през последните две години – инфекционистите (233).

Данните по области отново показват огромни разлики и неравно разпределение. Очаквано, спрямо населението най-много са лекарите специалисти в областите Плевен, София, Варна и Пловдив (над 25 на 10 хиляди души), а най-малко – в Добрич, Ямбол и Кърджали (под 15 на 10 хиляди души).

От ИПИ обаче дават допълнителни наблюдения въз основа на подробните данни, които представят интересна картина. Сред тях е фактът, че въпреки малкия си брой, инфекционистите са разпределени равномерно на територията на страната, като във всяка област има поне по един; най-много кардиолози спрямо населението има в област Плевен; най-много хирурзи и уролози – в област Пловдив; най-много педиатри – във Видин; акушер-гинеколози – в София; психиатри – в Ловеч; офталмолози – във Варна и специалисти по физикална терапия и рехабилитация – в Смолян.

Заболеваемост

В точка „Резултати“ ИПИ се спират на заболеваемостта на населението и влиянието на COVID пандемията.

Анализът отчита, че през 2020 г. броят на преминалите за лечение болни за страната е 138 на хиляда души от населението, а разликите между отделните области са значителни. Най-много са лекуваните в София-област (207 на хиляда души), следвана от областите Плевен и Монтана – всички с по над 200 лекувани болни на хиляда души от населението. Най-малко пък е броят на преминалите за лечение в областите Бургас (79 на хиляда души), Перник, Пазарджик и Добрич – всички с по под 100 лекувани на хиляда души от населението.

„Прави впечатление, че между двете групи – с най-висок и с най-нисък брой на лекуваните болни – има голяма разлика и в дела на градското население“, отчитат от ИПИ. Областите с висок брой преминали болни като цяло имат сравнително висок дял на селското население, докато областите, в които броят на лекуваните е нисък, са с предимно градско население. Обяснение за тази зависимост може да се търси в сравнително ограничения достъп на селското население до здравни грижи и извънболнична помощ и съответно преминаване директно към етапа на хоспитализиране, поради липса на навременни мерки или възможност само за здравни грижи в болничната помощ, смятат анализаторите.

Докладът разглежда и влиянието на пандемията върху заболеваемостта като цяло. В него се посочва, че освен повишената заболеваемост от COVID-19, се наблюдава и скрита допълнителна заболеваемост от други болести, чието лечение временно е било преустановено по време на най-тежките кризисни седмици, в които болничната система беше претоварена. Същото може да се каже и за смъртността, която бележи високи нива в сравнение с десетгодишния период преди пандемията, отчитат от ИПИ.

Заболеваемостта от COVID-19 през 2020 г. по области показва, че най-много случаи са отбелязани в област София – град – 41 на 1000 души от населението, Габрово (38 на хиляда души) и Кюстендил (37 на 1000 души) при средно за страната 29 на 1000 души от населението. Най-малко официални случаи на COVID-19 са отбелязани в област Кърджали (12 на 1000 души от населението). От ИПИ смятат, че високата заболеваемост в столицата се дължи най-вече на високата гъстота на населението, слабия до липсващ контрол върху противоепидемичните мерки и възможностите, които големият град дава за концентрация на населението. В по-малките области пък според тях е налице по-малък брой случаи през 2020 г. и поради по-слабото тестване и регистрация на болните.

Смъртност

Като изключим детската смъртност, която намалява през 2020 г., общата смъртност в България през 2020 г. бележи сериозен ръст. Тя нараства от 1549 на 100 хиляди души на 1799 на 100 хиляди души от населението по данни на НСИ. Това рязко увеличение в рамките на една година се дължи както на смъртността от COVID-19, така и на допълнителната смъртност от други болести и други причини в резултат на затрудненото функциониране на здравната система по време на кризата, отчита анализът.

Документът се спира и на причините за смъртността, като посочва, че през 2020 г. в палитрата от причини за умирания се включва и COVID-19, който само в рамките на година се превръща в третата по значимост причина за смърт у нас, с дял 7{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} в общата смъртност, изпреварвана само от болестите на кръвообращението (61{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}) и новообразуванията (15{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}).

Очаквана продължителност на живота

Пандемията от COVID-19 се отразява крайно негативно и върху показателя за очаквана продължителност на живота в България, сочат данните от доклада. „Това е може би най-значимият обобщаващ показател, по който се съди за развитието на здравната и социалната система в една страна“, отчитат анализаторите. По данни на НСИ българите са изгубили средно по около 3 месеца живот за периода 2018 – 2020 г. в резултат най-вече на COVID-19 пандемията (от 74,90 на 74,64 години).

С изключение на една област – Кърджали, всички области в България бележат намаление в продължителността на живота на своите жители, като най-тежък е проблемът в област Видин, където намаляването на показателя за очаквана продължителност на живота се изразява в 1,2 години.

В заключение докладът отбелязва, че пандемията от COVID-19 води след себе си много промени. „Събитие от подобен мащаб, което да влияе толкова значимо върху основни здравни показатели и показатели за качество и продължителност на живота, рядко се наблюдава в историята на човечеството. То поставя под натиск почти всички социални системи и изисква бърза трансформация на доставчиците на здравни, образователни и социални услуги. Допусканията са, че данните за ефектите от пандемията в България през 2021 г. ще са още по-тежки в сравнение с 2020 г., независимо от наличието на ваксини и нови лечения. В дългосрочен план пандемията вероятно ще наложи реформи в системата на здравеопазването, целящи по-бързото ѝ адаптиране към нови вълни на вируса и ориентиране към преодоляване на дългосрочните негативни последици от боледуването“, прогнозират от ИПИ.

С пълния анализ можете да се запознаете тук.

Източник: zdrave.to

Между 7 и 16{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от преболедувалите Covid-19 съобщават за появата на някакво аритмично събитие

Между 7 и 16{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от боледувалите Covid-19 съобщават за появата на някакво аритмично събитие. Промяната в пулса – забавяне или забързване, е знак за сърдечен проблем, който може да повиши риска от сърдечна недостатъчност пет пъти, а от инсулти два пъти и половина. Така нареченото предсърдно мъждене засяга най-често възрастните хора, предупреждава  Съсловното сдружение по кардиостмулация и електрофизиология.

Предсърдното мъждене е най-честата сърдечна аритмия, която може да доведе до и инсулт и тромбоемболизъм, казва доц. Васил Трайков Началник на отделението по инвазивна електрофизиология в болница „Токуда“. В рисковата група попадат хора над 65-години, но има и случай с пациенти до 30 години, предимно мъже. Съветът е консултация с лекар, в случай на аритмия и промяна в пулса.

„Обикновено пациентите усещат такива пристъпи на аритмия или пък други пациенти усещат единични прескачания. В някои случаи те биха могли да бъдат предвестник на изявата на предсърдно мъждене“.

Според статистиката между 15{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} и 30{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от засегнатите нямат други симптоми, освен аритмия. При един на всеки пет пациенти, състоянието прогресира и излизането на сърцето от ритъм може да зачести. Предсърдното мъждене увеличава с пет пъти риска от сърдечна недостатъчност и с 2,5 пъти риска от инсулт.

„Някои хора нямат сериозна симптоматика. Това може да продължи дълги години. Загубата на предсърдна контракция, на предсърдно съкращение вследствие на аритмията е предпоставка за образуване на тромби, които могат да се откъснат и да направят емболизъм и да доведе до инсулт например, който е често усложнение“, заяви доц. Трайков.

Той казва, че не всеки с тази диагноза е застрашен от усложнения. Открито навреме, това състояние може да се контролира:

„Профилактиката на емболизма и предсърдното мъждене е от особена важност и тя трябва да бъде започната своевременно при наличие на рискови фактори за емболизъм. За това е много важно да провеждаме скрининги за това състояние, защото много хора не го усещат“.

Рискови фактори са наднорменото тегло, прекаляването с алкохол, тютюнопушене, високо кръвно или генетична обремененост.

„Терапията буквално предотвратява инсулт. Има сериозно влияние върху развитието на болестта. Терапията е лекарства в огромния процент от случаите. Това са медикаменти, които пречат на съсирването на кръвта“.

Източник: БНР