Първи случай на сезонен грип е регистриран у нас, съобщи Националният център по заразни и паразитни болести. Става дума за типа „Камбоджа“.

Първият случай у нас е на жена, върнала се от Франция преди четири дни. Жената е развила температура 39°C и кашлица.

Грипът е потвърден от Националния център по заразни и паразитни болести.

Щамът „Камбоджа“ протича по-остро, казва проф. Нели Корсун от лабораторията „Грип и остри респираторни заболявания“:

„Протича с температура обикновено над 38 градуса, с главоболие, болки в мускулите, ставите. Понякога има тежест в очните ябълки, чувствителност към светлина, болезнено гърло, кашлица, силна отпадналост и хрема. Хремата не е от най-типичните“.

Все още е рано да се прогнозира размерът на грипната вълна, каза проф. Корсун:

„Всичко зависи доколко добре се спазват противоепидемичните мерки, защото те са ефективни не само срещу коронавируса, но и срещу грипните вируси. И ако те се спазват стриктно, не би трябвало да има тежка грипна вълна. Ако има случаи на смесени ефекти с коронавируса също би се очаквало по-тежко да протичат“.

В момента типът „Камбоджа“ доминира в Европа и Съединените щати:

„В сезоните, когато той доминира, има повишен брой хоспитализации. По-тежки форми на заболявания. Протича по-тежко при по-възрастните индивиди над 65 години, при лицата с отслабена имунна система“.

Препоръката е болните да останат вкъщи, да се избягва контакт, да се спазва добра хигиена на ръцете и редовно да се проветряват помещенията.

Източник: БНР

Пет автоматични външни дефибрилатора, монтирани в специални шкафове, ще бъдат поставени на метростанциите с най-голям пътникопоток, а един дефибрилатор ще бъде предоставен за нуждите на столичната дирекция „Аварийна помощ и превенция“, съобщават от Столичната община. По този начин апаратите ще могат да се използват при внезапен сърдечен арест и да помагат за спасяването на човешки животи. Председателят на Столичния общински съвет Георги Георгиев, заедно със зам.-председателя Иво Петров, представиха идеята за закупуването на апаратите, а окончателното решение ще вземе Градският парламент на предстоящото си заседание в четвъртък.

„Надявам се най-късно през февруари да е приключило оборудването на станциите, както и обучението на служители на метрото как да работят с дефибрилаторите“ – обясни председателят на СОС Георги Георгиев. Той допълни, че „240 хиляди души дневно ползват метрото, а достъпът на линейка до метростанциите е по-труден. Сред станции, в които ще има дефибрилатори, са тези при Софийския университет, „Сердика“, в район „Люлин“, МС „Витоша“, НДК. Стойността на шестте дефибрилатора, заедно със шкафовете за тях, е 40 хил. лв. с ДДС – поясни шефът на СОС.

Зам.-председателят на съвета проф. Иво Петров посочи, че това е отдавнашна мечта на Дружеството на кардиолозите в България. „Най-малко 4000 българи загиват поради внезапна сърдечна смърт. Това е една ужасяваща картина, а по данни на „Метрополитен“ между 10 и 12 души годишно загиват от внезапна смърт в метрото. 70{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} е вероятността човек да бъде спасен, ако в рамките на първите минути му бъде оказана помощ с дефибрилация“ – коментира още проф. Петров и допълни, че многократно са се увеличили случаите на сърдечни проблеми след прекарана инфекция с COVID-19.

Според специалиста подвижните дефибрилатори са абсолютно безопасни и могат да бъдат употребявани от непрофесионалисти в областта на медицината и здравеопазването, тъй като софтуерът определя дали трябва да се направи електрически разряд или не, тоест, уредът не може да бъде използван неправомерно. Проф. Петров благодари на общинските съветници в СОС за единодушната подкрепа за развитието на този пилотен проект в бъдеще.

Източник: zdrave.net

В първия ден на този месец Световната здравна организация обяви съгласието между своите 194 страни членки за разработване на глобално споразумение за пандемиите.

Междуправителствен съвет за преговори ще изработи чернова на конвенция, споразумение или друг международен механизъм за превенция, готовност и действия при следваща пандемия.

Започващата през май догодина подготовка на такъв договор се обсъжда отдавна. Генералният директор на СЗО Тедрос Гебрейесус я нарече „повод за надежда“.

Седмица преди това и почти година, откакто има ваксини, светът разбра за появата на Омикрон – новия най-заразен досега вариант на коронавируса.

Това повдига въпроса: кои грешки в глобалния отговор на настоящата пандемия могат да бъдат предотвратени с едно международно споразумение?

„Бих откроил 3 големи проблема, които трябва да решим преди следваща пандемия – липсата на политическо лидерство, липсата на достатъчна финансова подкрепа и недостатъчното споделяне на нужната информация и технологии, които да ни помогнат да преодолеем пандемията по-бързо“, каза за БНР Брандън Лок от хуманитарната организация „ONE“, която се бори за елиминиране на крайната бедност и лечимите болести и следи глобалния отговор на Covid -кризата.

„Липсата на политическо лидерство се видя когато богатите държави изкупиха повечето ваксинационни дози и казаха – „моята страна и моите хора най-напред“ – без да осъзнават, че без глобален подход, в който населението на всички страни е имунизирано, не можем да излезем от пандемията – да спрем появата на нови щамове. Омикрон е доказателство как липсата на ваксини за по-бедните ни се връща. В едно споразумение трябва да залегне нуждата да мислим по-стратегически и по-колективно.“

„Вторият аспект е финансовият. Имаше призиви за масирано финансиране за глобална ваксинация през механизми като АКТ-акселератора и КОВАКС. През последните 2 години те не разполагаха с достатъчно средства, а правителствата не отделиха необходимото за ускоряване на ваксинацията и снабдяването с консумативи. Суми от порядъка на 20 милиарда или 30 милиарда евро не са толкова големи за световната икономика и би трябвало да ги отделим с ясната мисъл, че в противен случай ще платим много по-висока цена.“

Последното е споделянето на данни, технологии и всяко полезно ноу-хау, засягащо производството на лекарства и ваксини, както и информацията за нови щамове. Видяхме как Република Южна Африка се оказа наказана чрез различни ограничения, когато сподели възможно най-бързо и точно информацията за новия щам. Това не е добър пример за следващата държава, която ще открие щам и ще е изправена пред избора дали да съобщи за него. Необходима е прозрачност от страна на правителства и компании, свързана отново с осъзнаването, че това е обща битка.
Вместо това видяхме компании, които в името на максимални печалби не разкриват ваксинационните си технологии. Видяхме наследени политически противопоставяния да възпрепятстват международното сътрудничество в безпрецедентна ситуация.  Що за договор е нужен, за да се преодолеят тези структурни препятствия?

Отстрани изглежда очевидно, че няма как да се справим със ситуацията, ако действаме както сме свикнали. Виждаме, например, колко много бустерни дози ще трябват предвид появата на новите щамове. До момента сме поставили 6 пъти повече бустерни дози в богати страни, отколкото първи дози в развиващия се свят – да кажем за медици в Нигерия и Замбия. Изглежда невероятно лидерите да не разбират рисковете от това поведение.

Конкретно решение на ситуацията през това международно споразумение, чиято разработка тепърва започва, е то да бъде законово обвързващо, да има зъби. Защото видяхме как лидерите казват правилните неща, но после не изпълняват обещанията си. „Ще инвестираме в глобален отговор и ваксини за всички“ – се оказват празни приказки.

Все пак да погледнем към положителните страни. Вашата организация разработи Бележници за развитите страни, в които се оценява начинът, по който реагираха на пандемията. Споменахме доста от лошите оценки, нека да кажем и за добрите сигнали?

Като цяло нещата се движат в положителна посока. Бележниците отчитат обещанията и изпълнението им. Европейският съюз например досега е обещал 500 милиона дози за трети страни. Това обещание е изпълнено на 28 процента. Гледаме и към използването на Специалните права на тираж, чрез които Международният валутен фонд осигури финансиране за извънредни ситуации. Развитите страни могат да прехвърлят своите дялове към по-нуждаещи се. До момента Евросъюзът е преотдал 35 процента от своите. Има още какво да се желае

Стигнахме до извода, че развитите държави не са осигурили достатъчно ваксини за развиващите се. От друга страна в Южна Африка, където бяха засечени щамовете Делта и Омикрон, в момента ваксинираните са под 40 процента. В края на миналия месец властите поискаха отлагане на доставки от „Пфайзер“ и „Янсен“, защото не успяват да поставят вече наличните си дози. Това ни насочва и към проблема с недостатъчно желание за ваксиниране в някои страни, каквато е и България. Как да постигнем край на пандемията при това положение, освен да чакаме новите щамове да стават по-безопасни?

Паузирането на доставките за Южна Африка демонстрира друг ключов проблем. Това е липсата на яснота. Много страни чакат доста време доставки без да имат представа кога какво ще дойде и не могат да планират ефективни ваксинационни кампании. Южна Африка е поставила 99 процента от дозите, които е получила. Дори и 30 процента от населението на Африка да не иска да се ваксинира, имаме другите 70 процента – стотици милиони хора, за които няма дози. Можем да си говорим за липса на желание, когато постигнем 70-те процента.

Миналата седмица разбрахме, че Нигерия е изхвърлила 1 милион дози. Това бяха заглавията, но истинският проблем беше, че тези ваксини са дарени само 4 седмици преди срокът им да изтече. Те не успяха да поставят толкова много ваксини за толкова кратко време и бяха обвинени, че са ги изхвърлили.

В началото на годината говорихме с Вас за това как фармацевтичните компании не искат да споделят информация за успешните си ваксинационни разработки, така че производството да стане възможно на повече места. Виждате ли развитие по този въпрос през годината?

За съжаление няма голям напредък на този фронт. Някои страни като Съединените щати и Нова Зеландия обявиха, че в рамките на Световната търговска организация ще подкрепят отпадането на определени патенти. Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард също е „за“. Но Европейският съюз, воден от Германия, също Швейцария и Великобритания блокират тази мярка. Надяваме се да видим промяна при новото правителство на Германия.

Снимката е илюстративна

Фармацевтичните компании продължават да не оказват голямо съдействие. Говори се построяване на производствени мощности в Африка и други по-бедни региони, но това не е достатъчно. В СЗО все пак работят за разкриване на технологията на ваксината на „Модерна“ чрез обратно инженерство, тъй като компанията не я споделя.

Това, разбира се, са търговски компании и в рамките на обичайната бизнес логика е нормално да не намаляват печалбите си, като разкриват техния източник. Може би в бъдеща пандемична ситуация не бива да разчитаме на стандартните пазарни механизми за нужните решения?

Мисля, че фарма гигантите трябва да са част от дискусиите и решенията. Много от тях са на фронтовата линия в разработките, необходими за борбата с КОВИД. Но не бива да забравяме, че тези разработки бяха до голяма степен финансирани с пари от американските данъкоплатци. В такива случаи трябва да има по-голяма отвореност и прозрачност, а не да се генерират стотици милиарди долари частни печалби. Трябва да има баланс между обществения и частния интерес и той е постижим.

Да се върнем накрая към бъдещото международно споразумение за превенция и управление на пандемии. Споменахте, че то трябва да е правно обвързващо. Съединените щати изглежда не са съгласни с тази идея. Има ли смисъл от такъв договор, ако няма последствия от нарушаването му?

Все пак смятам, че има. Глобалното здравеопазване не е като отбраната или търговията, където има голяма конкуренция и сложни взаимотношения. За здравето на човечеството всички трябва да си съдействат, за да победим. Оптимист съм, че дори да не са законово задължени, държавите ще осъзнаят, че трябва да действат заедно, защото поражението ще е общо“, посочи още Брандън Лок от хуманитарната организация „ONE“

Източник: БНР