Предсърдното мъждене е опасно с усложненията, до които води – сърдечна недостатъчност, мозъчен инсулт

Д-р Красимир Джинсов е кардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация, сърдечна ресинхронизираща терапия и терапия с имплантируеми кардиовертер дефибрилатори. Ръководител е на Сектор по електрофизиология в УМБАЛ „Свети Георги” – Пловдив, където освен аблации при различни видове аритмии и имплантиране на устройства, извършва електрофизиологични и кардиологични консултации.

Освен опита, който е получил в тази медицинска област в специализирани наши лечебни заведения, д-р Джинсов е преминал множество специализирани обучения в областта на електрофизиологията и кардиостимулацията във водещи центрове в Европа.

Неговата правоспособност в сърдечната електрофизиология е потвърдена и от Европейското дружество по сърдечен ритъм, както и от Европейското дружество по кардиология.  Ще обсъдим с д-р Красимир Джинсов основните характеристики на една от най-често срещаните аритмии – предсърдното мъждене.

– Д-р Джинсов, какво представлява предсърдното мъждене? 

– То е вид аритмия, която все още активно изучаваме и не познаваме напълно. Изразява се в хаотично електрическо активиране на предсърдията на сърцето, което води до неефективни предсърдни контракции и до хаотично съкращение на камерите му. Предсърдното мъждене е опасно най-вече с усложненията, до които води – сърдечна недостатъчност, мозъчен инсулт. Така допринася съществено за увеличаването на заболеваемостта и смъртността.

– Кои са провокиращите фактори за възникването на това заболяване?   

– Честотата на предсърдното мъждене се повишава с напредването на възрастта. Колкото по-възрастен е човек, толкова е по-голяма вероятността да развие тази аритмия. Според Европейското дружество по кардиология, рискът за един 55-годишен човек да развие предсърдно мъждене някога в живота си е около 35{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}, т.е. един от всеки трима е застрашен. Около 10-15{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от хората над 70-80 години страдат от това заболяване, което в световен мащаб е приблизително 50 милиона души.

Освен стареенето, някои генетични и расови особености също могат да се отнесат към рисковите фактори. И, разбира се, редица заболявания могат да предизвикат предсърдно мъждене: сърдечна недостатъчност, проблеми с клапите на сърцето, коронарна болест на сърцето, промени в липидния профил, повишен холестерол, прекомерна физическа активност или пък обездвижване, прекалена консумация на алкохол, тютюнопушене, затлъстяване, обструктивна сънна апнея, хронични белодробни и бъбречни заболявания, артериална хипертония, диабет…

За съжаление, от предсърдно мъждене страдат и по-млади хора, при които обикновено възниква т.нар. самотно предсърдно мъждене (идиопатично), тъй като то не е свързано с други придружаващи заболявания или структурни увреждания на сърцето.

– Да коментираме въпрос от читател: ако човек излезе само веднъж от ритъм, но никога повече не му се случи, остава ли диагнозата за цял живот?

– Когато при даден човек излизането от ритъм е провокирано от обратима причина, успеем да я премахнем и тя никога повече не се повтори, може да се счита, че вероятността този пациент да получи пак такъв пристъп, не е по-различна от тази при останалите хора. Такава обратима причина може да бъде остро инфекциозно заболяване или прекалена консумация на алкохол.

Ако пациентът е развил предсърдно мъждене вследствие на напредналата му възраст или някое хронично заболяване, като сърдечна недостатъчност, артериална хипертония и т.н., той със сигурност ще излезе пак от ритъм по-нататък във времето. Искам да отбележа и това, че много често пристъпите на предсърдно мъждене не се усещат и то протича безсимптомно. Има хора, които с години живеят с предсърдното мъждене и не знаят, че го имат. А това е много опасно, тъй като, ако не се лекува, може да доведе до мозъчен инсулт или друго усложнение.

Има  пациенти, които усещат аритмията, без това да пречи на нормалната им физическа дейност. Има и такива със симптоми, които ограничават нормалната им физическа активност. А най-тежката степен на предсърдно мъждене е с толкова силно изразени симптоми, че не позволяват на човека да има каквато и да е физическа активност.

Предсърдното мъждене е многолика болест, затова се проявява по различен начин при всеки. Ако например, пациентът, когато излезе от ритъм, е с много висока камерна честота (много висок пулс) от порядъка на 120, 130, 150 удара в минута, тогава неминуемо ще има симптоми и ще усеща сърцебиене. Може да има задух и дори прояви на остра сърдечна недостатъчност. Други пък, при пристъп на предсърдно мъждене са с пулс в рамките на нормата, с тази особеност, че не е ритмичен. И ако насочено не следят състоянието си, може и да не разберат, че са извън ритъм.

Затова е важно хората да следят ритъма на сърцето си. Това може да стане с автоматичните апарати за измерване на кръвно налягане, които отчитат и пулса и дават сигнал при аритмия. Именно заради това при безсимптомно предсърдно мъждене все по-важен става въпросът сред кардиологичната общност за скрининг при  високорисковите пациенти. Подобно състояние води до висок риск за мозъчен инсулт.

Имайте предвид, че всеки трети-четвърти инсулт се дължи именно на предсърдно мъждене. И ако пациентите знаят, че страдат от тази аритмия и се лекуват адекватно, много от инсултите биха могли да бъдат избегнати.

– Как човек сам може да следи ритъма на сърцето си?

– Учим хората как да си мерят пулса и да следят за аритмия. Има различни начини – опипване на пулсациите на китката, автоматичните апарати за кръвно налягане, за които вече говорихме. Много удобни в това отношение в момента са и смарт-часовниците.

Благодарение на напредъка на технологиите, вече може да носим на китката си устройство, което сравнително точно да измерва пулса и да засича наличието на аритмия. Някои смарт-часовници, дори могат да правят електрокардиограма с едно отвеждане.

Д-р Красимир Джинсов

Една стандартна електрокардиограма може да покаже има ли предсърдно мъждене в момента или не. Препоръчително е да се направи холтер ЕКГ за 24 или 48 часа, за да се определи колко често в денонощието пациентът излиза от ритъм, колко продължава всеки пристъп и т.н. Ако пристъпите са по-редки и не могат да се засекат със стандартните методи, се използват устройства, които се инжектират под кожата на пациента и следят ритъма на сърцето по-продължително време – до 5 години.

Те са изключително удобни, тъй като могат да изпращат информацията по интернет и така следим състоянието на пациента, без да има нужда да идва до клиниката. Има много начини да се диагностицира предсърдното мъждене, най-важното е да се хване навреме. Голяма част от възрастните хора страдат от хипертония и си мерят редовно кръвното налягане. Съветвам ги, ако забележат едно „сърчице” на апарата или друг знак за аритмия, да не го подминават и да потърсят лекарска помощ.

– Каква е разликата между предсърдно мъждене и предсърдно трептене?  

– Това са два различни вида аритмия, които често вървят ръка за ръка. Предсърдното мъждене е хаотична аритмия, активирането на предсърдията е хаотично, активирането на камерите също, в нея няма установен ред. Докато предсърдното трептене е един по-различен вид аритмия. Тя пак е предсърдна аритмия, но е организирана. При нея има кръг, в който се движат импулсите, все едно предсърдията са дали накъсо Този кръг може лесно да бъде прекъснат чрез аблация.

Това е метод на лечение, който става все по-достъпен за хората. Доскоро се правеше само в София, но вече го предлагаме и на нашите пациенти в Пловдив, в УМБАЛ „Свети Георги“. Надявам се скоро да се открият и други такива центрове в страната. Успеваемостта на аблацията при пациент с предсърдно трептене е около 98-99{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} и рискът някога в живота си пак да получат такава аритмия, е по-малко от 5{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}.

– А при предсърдното мъждене какъв процент успеваемост постигате пак чрез аблация? 

– Както споменах в началото, все още не сме много наясно с всичките механизми на предсърдното мъждене, затова успеваемостта на аблацията е около 70-80{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}. Въпреки това, в момента тя е най-добрата алтернатива за много от пациентите.

Аблацията е доста по-ефективна терапия при предсърдното мъждене от лекарствата. Медикаментозната терапия има ефективност около 20-30{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}, а ефективността на аблацията е 70-80{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}. Всичко е строго индивидуално. Добрият контрол и проследяване на придружаващите заболявания са изключително важна част от лечението на предсърдното мъждене и помага за намаляване на честотата и продължителността на пристъпите.

– Кога може да се откъсне тромб: при силна криза, при множество кризи или пак всичко е индивидуално?

– Откъсването на тромб е най-честата причина за инсулт при пациенти с предсърдно мъждене. Именно затова, те трябва да приемат и лекарства за разреждане на кръвта – антикоагуланти. Тромбчетата най-често се откъсват, когато пациентът влезе в ритъм. Именно затова, ние преди да вкараме пациент в ритъм, проверяваме дали има тромби в сърцето. Тази проверка може да стане чрез ехография или със скенер, в зависимост от метода, който изберем. Трябва да сме сигурни, че пациентът няма тромби в сърцето, преди да го вкараме в ритъм.

Причината за образуването им се крие в хаотичното електрическо активиране на предсърдията, което води до липсата на ефективни съкращения. Това от своя страна, води до забавяне на кръвта и съответно до нейното съсирване. Когато пациентът възстанови синусов ритъм, същото място, където са се образували тромбите, започва да се съкращава и може да изтласка тромба, а това да доведе до емболично усложнение – най-често мозъчен инсулт.

– Д-р Джинсов, може ли човек с предсърдно мъждене да води пълноценен живот? Налагат ли се някакви ограничения в ежедневието?

– Препоръките са да води здравословен начин на живот. Да се опита да нормализира теглото си, да спре тютюнопушенето, да намали консумацията на алкохол и кофеинови напитки. Ние, кардиолозите, препоръчваме средиземноморската диета, която включва консумация на повече плодове, зеленчуци, риба, нетлъсти меса. Може да се яде и телешко или свинско, но то да е чисто, да не е мазно, да не е солено и да не е всеки ден, най-много 1-2 пъти седмично.

Трябва да се избягват колбасите и газираните напитки. Разбира се, важна е и умерената физическа активност. Залежаването и обездвижването са лоши, но и прекомерната физическа активност не е добра. Тя трябва да е с нормален интензитет, да речем 30-40 минути дневно през повечето дни от седмицата е достатъчно.

– Какво се случва, ако въпреки всичко, пациентът остане извън ритъм? 

– В този случай се възприема стратегия за контрол на камерната честота. С други думи, целим постигане на нормален пулс в рамките на 70-100 удара за минута. Това може да се осъществи с различни медикаменти. Ако и те не помагат, може да се намесим по-радикално, като имплантираме кардиостимулатор на пациента – пейсмейкър или система за ресинхронизираща терапия и след това извършим аблация на нормалната проводна система на сърцето. Това ще направи пациента зависим от устройството и кардиостимулаторът ще задава ритъма на сърцето. Това е много ефективна терапия.

 Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: zdrave.to

Високата смъртност у нас за мен е най-големият проблем. Това е и “безхаберието“ да бъде направен задълбочен анализ за нея и да се търси нейното отстраняване. Продължителната политическа нестабилност у нас, с две служебни правителства, вероятно постави управляващите в здравната система в ситуация да смятат, че мандатът е много кратък на едно служебно правителство, затова се зареди още едно, поради което никой не седна да бръкне в дълбочина на този проблем – казва в предаването “Нашият ден“ на БНР д-р Мими Виткова, бивш здравен министър.

Не може толкова продължително време България да е водеща по смъртност в ЕС, а в отделни моменти бих казала и в световен мащаб. За мен причините са много, но най-важната е в самата здравна система. Лошата организация на извънболничната помощ по отношение на диагностиката и на наблюдението на хората, позитивни за Covid.

Късната хоспитализация, недобре организираната и болнична помощ с липса на кадри най-вече, водят до тази висока смъртност. Има и проблеми в самото общество – късното обръщане към медицинска помощ от самите граждани, но основният проблем е в самата здравна система.

Сега виждаме, че почти цялото население, да не говорим, че и четири политически партии с абсолютно различна политическа платформа успяха да се обединят, че пътят, по който върви българското здравеопазване не е този, който трябва да се случва в едно общество в ЕС.

Там, където здравните системи са добре структурирани и организирани до момента на възникване на пандемията, те се справят много по-добре, отколкото в страни като нашата, в които здравните проблеми са натрупани вече в повече от 20 години. В момента те лъснаха от всичките им аспекти.

Източник: БНР

този епизод на подкаста на БНР „COVID Ваксините“ поканихме изтъкнат съдов специалист, бивш председател на Дружеството по съдова хирургия у нас, за да ни разкаже как се лекуват пациентите във Варна, в УМБАЛ „Света Марина“ от Covid-19, да сподели как реагира съдовата система на нашия организъм на вируса, за какво да бъдем внимателни при проследяването си след преболедуване, към какъв тип специалисти да се насочим, кои образни изследвания задължително трябва да ни бъдат назначени от тях, след като сме били хоспитализирани с Covid-19. Остават ли ваксините най-силното оръжие срещу коронавируса?

Гост в епизода е Проф. Веселин Петров Петров – началник на Клиниката по съдова хирургия в УМБАЛ „Света Марина“.

„Много голяма част от отделенията на УМБАЛ „Света Марина“ бяха превърнати в Covid отделения. Нуждите са големи, особено за хората в по-тежко състояние. Доста е напрегнато.

Съдовите усложнения се оказаха водещи, както за заболеваемост, така и за смъртност при болните с Covid-19. Те умират основно от проблеми със сърдечно-съдовата система.

Най-тежките усложнения, с които се сблъскваме при тези пациени, са множеството тромбози. Особенво важни са тромбозите на артериите и на вените, на долните крайници.

Но това, което е характерно за тях е, че дори след леченение те продължават да развиват нови и нови съдови усложнения, нови и нови басейни от човешкото тяло се ангажират от тези тромби, които се предизвикват от вируса и може дори да се стигне нерядко и до смъртен изход„, заяви проф. Веселин Петров.

Пациентите със сърдечно-съдови заболявания са най-рисковите в пандемията. Също и хората с диабет, който е зле контролиран.

Но рецидивиращите тромбози при пациентите са най-големият проблем. Може дори след лечение – оперативно или консервативно, те пак да запушат тробм, защото кръвта е придобила способност за много бързо кръвосъсирване. Това е заради промените в кръвта, вследствие на прекарване на заболяването. Затова антикуаголантното лечение се прилага година след преболедуване“, подчерта проф. Петров.

Проф. Петров беше категоричен, че ваксинирани пациенти не постъпват в болницата. Идват за консултации след ваксина с изтръпнали крайници, но след прегледа се оказва, че съдовете са кристално чисти и проходими, даде за пример специалистът.

„Напротив, постъпват в болницата неваксинирани. Единици са тези, с частично ваксиниране, с една доза, с незавършен цикъл на ваксинация, които почиват. Това са възрастни хора в нашата клиника над 70 години с множество заболявания – хипертония, диабет, артериални стенози и други. Знаете, че българинът не живее здравословно.

По тази причина си обяснявам и високият процент смъртност у нас – нездравословният начин на живот на българина като цяло“, разаказа още съдовият хирург.

Екипът на Клиниката по съдова хиругия Снимка: болница Света Марина – Варна

„Моето лично мнение е, че преболедувалите пациенти не трябва да се ваксинират. За мен преболедуването е 100{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} еквивалент на ваксинацията.

Тялото се е срещнало веднъж с вируса, човек има и клетъчен имунитет и имунен отговор, така както е при другите заболявания. Затова и серификатът за антитела е добра мярка.

А хората не искат да се ваксинират, защото ги е страх и защото много се преекспонира темата.

Не беше нужно толкова много да се насажда на хората какво да правят – затова те правят точно обратното. Това, което преобръща мнението на хората „за“ или „против“ ваксините е болестта – тогава човек остава съм със себе си и си дава равносметка иска ли да живее или не. Моите колеги и аз сме всички ваксинирани. Аз съм и с бустерна доза“, каза проф. Петров.

„Смятам, че ако ще се въвежда зелен сертификат само за Парламента или Министерския съвет, или за други държавни учреждения само, няма смисъл.  Ако се въвежда –  той трябва да е задължителен за цялата държава.

Защото вирусът не избира да влиза в Народното събрание само или в болницата, не пита имаш ли фалшив сертификат, за него няма прегради – това не могат, а трябва да разберат хората.

Затова, според мен давам шестица на най-доброто оръжие измислено в момента – и това са ваксините. Няма нищо страшно.

Също съм с много добри първи впечатления от новия министър на здравеопазвавето проф. Асена Сербезова – с много адекватни първи стъпки и изказвания – мисля, че ще вземе правилните решения, но ще види доста зор. Първите й мерки трябва да са в посока рязко увеличаване на процента на ваксинираните, така ще избегнем следваща вълна“, заключи проф. Петров.

Източник: БНР

„Това, което дискутирахте днес са проблеми, които поставяме от години. Голяма част от тях имат по-комплексни решения, които изискват инвестиции, но други имат краткосрочни решения, които са въпрос на организация и отговорност. Чух ви.“ Това каза министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова в обръщението си към политици и експерти по време на панел „Здравеопазване“ на днешното издание на POWERS SUMMIT.

„Няма да обещавам нищо, защото ще го покажа с действията си, а вие ще разберете дали съм ви чула по действията ми в Министерството. Избирателите дадоха няколко пъти решението на това, за което говорим през последните няколко часа. Трябва да работим заедно, в сътрудничество, колективно и да проявим интелигентност. Благодаря за подкрепата на тези 134 народни представители, които гласуваха „за“ новото правителство, но винаги ще се интересувам от мнението и ще чувам и тези 104, които гласуваха „против“, каза още проф. Асенова.

По време на панела депутати от пет политически сили – БСП, „Демократична България“, ГЕРБ, „Има такъв народ“ и ДПС се обединиха, че

промените в здравеопазването трябва да станат с надпартиен консенсус

„От 6-7 години все говорим за ефективност, достъпност и устойчивост и все ги няма, затова съм много щастлив, че в последния месец четирите формации постигнахме някои принципни договорености. Това, за което се разбрахме е, че трябва се спрем на три основни проблема. На първо място това е управлението и финансирането на здравеопазването и през следващата година ще се направи детайлна оценка на всички медицински дейности и на всеки труд на специалиста, за да може да бъде оценена системата и да спрем течовете в система“, заяви депутатът от БСП проф. Георги Михайлов. По думите му клиничните пътеки са алгоритми за работа, но не и за оценка на труда, за оценка на разходите за консумативи, медикаменти и всичко останало.

„Второто, за което са се разбрали четирите формации е, че трябва да се обърне внимание на катастрофалното състояние на кадрите в системата. Затова вниманието на нашата управленска коалиция ще бъде насочено към осигуряване на реални условия за специализация на всички медицински кадри, чрез създаване на една система. Нямаме против автономията на университетите, но трябва да има единна система за национална специализация. Другото направление е продължаващото обучение. По отношение на кадрите четирите формации смятаме, че са необходими реални усилия за регионализацията на здравеопазването – във всяка област гражданите трябва да имат възможност да стигнат до специализиран център в златния час, защото сме сред първите места в света по ранна предотвратима смърт.

Електронизацията е много важна, но това е инструмент

Важното е как ще бъде използвана, за да може да бъде ефективна, но и да се осигури контрол върху системата. Разбрахме се, че е нужна и коренна промяна в лекарствената политика. Един след друг големите концерни напускат България“, каза още проф. Михайлов.

„Чух и БЛС по отношение на ефективността, чух и БФС по отношение на ефективното разпределение на ресурсите, чух и загрижеността на академичната общност по отношение на автономността, специализациите и продължаващото обучение, чух индустрията по отношение на инвестициите, превенцията, скрининга и дигитализацията, чух и асоциацията на болниците. Много от нещата, които чух могат да бъдат решени от хората, които говориха по тази тема. Например по отношение на минималната ставка на лекарския труд, това е нещо, което е ангажимент на Лекарския съюз и никой не бива да му отнема това право. Работа на политиците е да намерят начин да работят с тази ставка“, категоричен беше народният представител от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев:

„Преди 8 години изпратих писма до всички Медицински университети с желание да се разкрие програма „Дигитална медицина“ като част от обучението на медиците. Преди 4 години МУ-Пловдив ми разреши да водя такъв курс като свободно избираема дисциплина. Лекарите трябва да бъдат обучени да могат да работят с данни“, каза още той.

По думите на д-р Симидчиев

младите лекари не искат пари, те искат възможност за кариерно развитие,

нещо, което може да се осигури и в сега съществуващата система с подходящи организационни мерки.

„Четворната коалиция ще продължи да действа в областта на научно базираната медицина и ясните дигитални критерии, по които всяко нещо ще бъде оценявано, защото парите трябва да отидат там, където ще свършат най-много работа“, допълни той.

Депутатът от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов заяви, че целта на всяка една система на здравеопазване трябва да е постигане на ясни резултати, свързани с подобряване на демографските показатели – подобряване на показателите заболеваемост, смъртност, продължителност на живота.

„В тази връзка категорично ще подкрепим въвеждането на национални профилактични програми за превенция на социално значими заболявания и на тези, от които българите най-много умират. (Трябва да се развие оставената от нас програма за осъществяване на продължаващо обучение в областта на интервенционалната рентгенология с оглед подобряване на преживяемостта на пациентите, получили инсулт.) По отношение на националните скринингови програми за втората причина за смърт онкологичните заболявания, сме категорични, че трябва да се въведат скринингови програми както за ранна профилактика, така и за основните видиве рак – рак на белия дроб, колоректалния рак, рак на стомаха, рак на гърдата, рак на простата. Те не са толкова сложни като начин на функциониране, тъй като има много голям световен опит. Категорична подкрепа има от нас за Спешната помощ и на системата HEMS. То не приключва само с хеликоптерите, а вкючва и изграждането на хеликоптерни площадки, обучение на пилоти и т.н.. Категорично подкрепяме дигитализацията, която трябва да завърши, защото тя дава ясна представа и е в полза на лекарите. Категорично подкрепяме фармацевтичните грижи, както и за автономията на медицинските университетите, както и те да мога да имат национални комисии“, каза проф. Ангелов.

„По отношение на финансирането на здравеопазването –

първо да се изгради системата за дигитализация и след това да решаваме трябва ли да даваме още пари

или можем да работим с тези пари, които са в момента“, допълни той.

Според д-р Ивайло Христов от „Има такъв народ“ здравеопазването има два големи проблема – липса на синхронизация на процесите и дисбаланс на интересите, от които произлизат всички недостатъци на системата в последните 20 години. Като пример за липсата на синхронизация той даде съществуващите в момента две електронни досиета на пациентите – в НЗОК и в МЗ, които били напълно несъвместими помежду си и съответно неизползваеми. „Дали сме си срок до края на следващата години това да заработи и да бъдат синхронизирани“, каза той.

Д-р Христов подчерта, че интересът на гражданите и интереса на бизнеса трябва да бъде балансиран.

„От ДПС повече от десет години гледаме на системата на здравеопазване като на система от обществени отношения. За да има устойчиви решения в тази сфера, всички решения трябва да се вземат с надпартиен консенсус. Най-често използваната дума днес беше дигитална трансформация. В системата на здравеопазване тя е изключително важно, защото на базата на тази дигитална трансформация трябва да бъде извършен сериозен и задълбочен анализ на заболяемостта, на достъпа, на движението на финансовия ресурс, на контрола на качеството и ефективността. Управленски и политически решения без информация не могат да бъдат адекватни“, каза депутатът от ДПС д-р Хасан Адемов.

„Много често чувам числото между 8{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}-10{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от БВП. Това означава около 11,2 млрд. лв. Това е една сериозна сума. Много се надявам тези четири партии да се опитат да намерят тази сума, за да бъдем на нивото на здравеопазването на нашите европейски партньори. И понеже се съмнявам, че това ще се случи, искам да кажа и обратната страна – от началото на COVID инфекцията парите в здравеопазването са увеличени с 2 млрд. лв., само че увеличението не е довело до промяна на демографските индикатори.

Увеличаването на финансовия ресурс задължително трябва да доведе до по-добро качество

Години наред предлагаме по-голям финансов ресурс за доболничната помощ. Трябва да променим пропорцията, което ще доведе и до по-добър достъп до здравеопазване“, каза още той.

„Всички тези проблеми можем да ги решим заедно с целия експертен потенциал на медицинското съсловие, защото въпреки него не могат да бъдат извършени реформи, които да са в интерес на българските граждани“, завърши д-р Адемов.

Модераторът на срещата Аркади Шарков съобщи, че всичко е дигитализирано и се обърна към експертите и политиците с думите, че след години може да им се наложи да отговарят за думите, които са казали на този форум.

Източник: zdrave.net