вторник, юли 14, 2026
дом блог страница 419

Пандемия, лоши системи и липса на персонал водят до намаляване продължителността на живота в България и Румъния

Двете страни са на последно място в ЕС по този показател

Краят на 2021 г. донесе лоши новини както за българите, така и за румънците, тъй като последният здравен доклад на Европейската комисия поставя тези две държави от Югоизточна Европа на последно място по обща продължителност на живота на техните граждани, съобщава EUObserver.

Данните в доклада показват, че заради COVID-19 румънци и българи вече умират дори по-млади от преди.

Продължителността на живота както в България, така и в Румъния е намаляла – съответно с 1,5 и 1,4 години през 2020 г. по време на пандемията, двойно над средното ниво за Европа, където намалението е от 0,7 години.

Европейските страни с най-висока продължителност на живота са Норвегия (83,3 години), Исландия (83,1 години) и Ирландия (82,8 години), докато Румъния (74,2 години) и България (73,6 години) са на последно място.

В България, подобно на Румъния, пандемията временно преобърна постигнатото за години в продължителността на живота, отбелязва ЕUObserver.

Въпреки подобренията на здравната система през последното десетилетие, въздействието на постоянни високорискови фактори, високите плащания от джоба и прекомерно ориентираните към болничната помощ продължават да възпрепятстват работата на системата, се посочва в доклада.

Продължителността на живота в Румъния и България се е увеличила съответно с 4 и 2 години през периода 2000-2019 г., но все още остава под средната за ЕС с впечатляващите 6 и 8 години.

В Румъния жените живеят средно с осем години по-дълго от мъжете (78,4 години спрямо 70,5) – една от най-големите различия между половете в продължителността на живота в ЕС.

Един основен фактор, който съкращава живота на много българи и румънци, е болната здравна система. Разходите на глава от населението за превенция и в двете страни са най-ниските в ЕС, се казва в документа.

Здравната система е с недостатъчни ресурси и се представя слабо. Въпреки неотдавнашните увеличения на разходите, финансирането на здравните грижи за първичната медицинска помощ също е най-ниското сред страните от ЕС.

Слабата първична помощ и ниското ниво на превенция може да обясни високите нива на смъртност в Румъния в България както от предотвратими, така и от лечими заболявания, смятат експертите.

В доклада се посочва, че в България „се смята, че до една трета от всички пациенти заобикалят лекарите от първичната медицинска помощ, като отиват директно в болничните спешни отделения“.

И в двете страни разходите за здравеопазване на глава от населението им отреждат последните места в ЕС според Euro Health Consumer Index.

В Румъния те са 661 евро годишно на жител, а в България – 626 евро годишно на глава от населението. Това са най-ниските нива на разходи за медицинската система от която и да е друга страна от ЕС според Евростат, и е доста под разходите на най-добрите като Люксембург, Швеция и Дания, които имат по над 5500 евро разходи за здравеопазване на глава от населението за година.

Друг проблем, посочен в доклада, е липсата на медицински персонал. За Румъния „миграцията на медицински персонал е допринесла за недостига на здравни работници в страната, а броят на лекарите и медицинските сестри на глава от населението е доста под средния за ЕС. Това се отразява негативно на достъпа до грижи и увеличава времето за чакане“.

В България „няколко фактора допринасят за недостига на медицински сестри, включително ниският брой завършили медицински сестри, загубата на обучени медицински сестри поради емиграция, застаряващата работна сила (средната възраст на медицинските сестри е над 50 години) и недоволството от заплатите и условията на труд“.

Това е проблем, с който бившите комунистически страни от ЕС се борят от десетилетия. Множество лекари и медицински сестри отиват да работят в други държави членки в търсене на по-добро заплащане и по-добри условия на работа, избягвайки липсата на инвестиции в медицинската система, широко разпространената корупция и политически назначените мениджъри на болници.

Освен лошата здравна система, докладът на Европейската комисия показва, че нездравословният начин на живот и лошите навици допринасят за почти половината от всички смъртни случаи в България и Румъния.

„Румъния отчита по-висока консумация на алкохол и по-нездравословни диети от средните за ЕС. Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за смърт, докато ракът на белия дроб е водещата причина за смърт от рак“, сочат експертите.

България получава същата мрачна оценка. „Тютюнопушенето, нездравословното хранене, консумацията на алкохол и ниската физическа активност са отговорни за близо половината от всички смъртни случаи в България. Процентът на пушенето при възрастни и юноши е най-висок в ЕС“.

Източник: zdrave.net

При 24% от починалите родилки у нас причините са тромбоемболични

„Налице е неправилно отчитане на смъртността при родилките (майчината смъртност), когато раждането протича с усложнения (шок, остра сърдечна недостатъчност или остра дихателна недостатъчност), при условията на Национален рамков договор за медицински дейности (НРД за МД) 2020-2022г., тъй като раждането и тези усложнения се отчитат като две отделни състояния/основни диагнози/клинични пътеки/клинични процедури (КП и КПр), с две различни ИЗ-та.“

Това показват резултатите от проучването на смъртността на родилките в България за периода 2010 – 2020 година, проведено през миналата година от доц. д-р Никола Василев, специалист по медицинските специалности „Акушерство и гинекология“ и „Обща и клинична патология“, д-р Румен Велев, специалист по медицинската специалност „Акушерство и гинекология“ и д-р Дарина Минева, главен експерт в дирекция „Методология на медицинските дейности и на денталните дейности“ на НЗОК, по нареждане на управителя на НЗОК.

Проблемът с майчината смъртност е не само медицински, в тесен смисъл акушерски, но и социално медицински проблем, проявяващ се като единна единица на майчиното и детско здраве, категорични са още авторите на изследването.

Те подчертават, че проучването се базира

само на медицинската документация от болниците,

като в същото време липсват данни за медицинската грижа от извънболничната и спешната помощ, както и данни за управление на клиничното състояние при манифестни и латентни състояния през бременността.

„Прави впечатление известното разминаване между данните за броя починали родилки в нашето проучване и това на НЦОЗА, което е особено подчертано през 2019 г., когато бе обявена нулева майчина смъртност. Ние отчитаме 8 случая. Една от възможните причини за това е, че когато пациентите се превеждат от родилно отделение в ОАИЛ в многопрофилните болници, на същата се издава нова история на заболяването (ИЗ)/ история на бременността и раждането (ИБР), в която е отбелязано „Състояние след раждане по нормален механизъм или след цезарово сечение“ и водеща диагноза е съответното усложнение, например шок, или остра сърдечно-съдова недостатъчност (ОССН), или Остра дихателна недостатъчност (ОДН). Тъй като по-голямата част от тези случаи са в многопрофилни болници, това може да се очертае като основен проблем, даващ отражение върху неправилното отчитане на майчина смъртност“, пише в доклада.

Проучването показва, че смъртността е във възрастовите групи 20-29 години, последвани от групите 35-39 години и 30-34 години, като

преобладават групите с по-висок индекс на телесна маса

Като причина е посочен естествен фактор – честота на бременностите.

„Установено е още, че смъртността е най-голяма при случаите със спешно цезарово сечение, следвана от случаите на нормално раждане и планово цезарово сечение. Не може да се направи пряка причинно-следствена връзка между начина на раждане и смъртността, тъй като случаите са много малко и в голям процент от тях причините, довели до извършване на спешно цезарово сечение, се явяват и причини за смъртта“, казват авторите на проучването. Най-често смъртността при родилките настъпва до седмия ден от раждането. При 20 случая е регистрирана до 24-ия час, при 19 случая – между 15-ия час и 7-ия ден и при 16 случая след 7–я ден“, пише в доклада.

Експертите посочват, че в страните с добре развита акушеро-гинекологична помощ преобладават индиректните причини за смъртност, а в останалите страни водещи са директните причини. За България, на базата на този период, директните причини са 79{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}, а индиректните 21{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} (подобно е разпределението и в Румъния за 2017 г). Друго, което прави впечатление, е високият дял на тромбоемболичните причини – 24{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} за България.

„Този факт със сигурност се нуждае от допълнително изследване, както като непосредствена причина, така и за анализ на рисковите фактори (например: висок ИТМ) и за последващата профилактика. В документите, които изследвахме липсват данни за майчина смъртност при на извършване на аборт“, пишат още авторите на изследването.

В заключение те посочват, че нивото на смъртността на родилките в България през разглеждания период 2010 – 2020 г.

се определя като средно към високо

спрямо смъртността в останалите държави в Европа. „Причините за това са диверсификацията и девиацията на здравните услуги, за сметка на неглижирането на такива здравни дейности, в които българската здравна система е имала устойчивост и приемственост преди реформите от 2000 година. За подобряване на нивото на майчината смъртност е необходимо провеждане на мащабно ежегодно проучване на смъртността, което да обхваща всички аспекти на индивидуалното и обществено здраве, както и създаване на държавна програма за контрол на майчината заболеваемост и смъртност“, пише в доклада.

Сред останалите препоръки са подобряване отразяването на смъртността при родилките и своевременния ѝ отчет; изготвяне на годишни доклади за анализ на смъртността при родилките; подобряване на правилата за добра медицинска практика на база на анализ на причините, довели до смъртността при родилките; отразяване на индекса на телесна маса (ИТМ) в история на заболяването, като специфичен белег, определящ високия риск на бременността; нивото на ИТМ да се счита като фактор за рискова бременност/раждане и да залегне като критерий в програмата за проследяване на бременността.

„Усложненията по време на раждане като: ОССН, ОДН, шок, да се отчитат като втори код в ИБР. Да се отчита раждане с конкретното усложнение, за коректност на статистиката за майчина смъртност. Има необходимост от интегриран подход при разглеждане на смъртността на родилките, заедно с общата смъртност“, категорични са авторите на доклада.

Източник: zdrave.to

Единственият действащ договор за строеж на детска болница е в карето на Александровска

Инж. Иван Алексиев: Чакаме от МРРБ ПУП за строителство на детската болница

Действащият подробен устройствен план на столицата не предвижда строителство на лечебно заведение за болнична помощ на и около територията на МБАЛ „Лозенец“ ЕАД.

Това отговориха за БНР от Министерство на здравеопазването след запитване по Закона за достъп до обществена информация във връзка с обявеното от края на миналата година сливане на болница „Лозенец“ със СБАЛДБ „Иван Митев“ и обявеното намерение за строеж на детска болница на територията на болница „Лозенец“ от бившия министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров.

От отговора на МЗ става ясно, че няма разрешение и договор за строеж на лечебно заведение за болнична помощ в Южния парк, на и около територията на МБАЛ „Лозенец“ ЕАД.

От здравното ведомство уточняват по въпроса кой е действащият договор в момента за строителство на детска болница, че това е подписаният на 2 април 2020 година в резултат на проведена процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки с предмет: „Избор на изпълнител за извършване на инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) на Национална многопрофилна детска болница“ между министъра на здравеопазването и ДЗЗД „ДЕТСКО ЗДРАВЕ.

Общата стойност на договора е 77 839 442,89 лв. без ДДС или 93 407 331,47 лв. с включен ДДС. Съгласно приложение № 1 към Договор разгънатата застроена площ на Националната многопрофилна детска болница е 47 156,00 кв. м.

Със Споразумение № РД-11-489/01.10.2020 г. за заместване на страна по Договор за инженеринг № РД-11-135/02.04.2020 г., подписано между Министерството на здравеопазването, в качеството му на възложител, „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД, в качеството му на правоприемен възложител, и ДЗЗД „ДЕТСКО ЗДРАВЕ“, в качеството му на изпълнител, всички права и задължения по Договор за инженеринг № РД-11-135/02.04.2020 г. са прехвърлени от Министерството на здравеопазването на „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД със съгласието на трите страни.

 

На 09.10.2020 г. „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД е извършила авансово плащане на изпълнителя в уговорения в Договор за инженеринг, а именно 7 677 777,70 лв. без ДДС или 9 213333,24 лв. с включен ДДС.

„Договорът за строеж на НДБ, който е на пряка отговорност към нас, заради политическите турбуленции, се забави с повече от година и половина“, коментира за БНР изпълнителният директор на Здравната инвестиционна компания инж. Иван Алексиев.
Иван Алексиев

„След решението за сливане на Педиатрията и болница „Лозенец“, както и поради това, че бившият министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров още през юли месец миналата година ми взе пълномощното, на практика ние бяхме възпрепятствани да правим каквото и да било.

Хубавото е, че още в началото на своето встъпване в длъжност, проф. Асена Сербезова ни извика целия Съвет на директорите, така че тя вече е запозната и изцяло подкрепя проекта“, допълни инж. Алексиев.

По думите на експерта от тук насетне първоначално сключеният договор има възможност да бъде изпълнен. Въпреки затрудненията, междувременно са проведени тръжни процедури по ЗОП и е избран строителен надзор, избран е инвеститорски контрол, има четири варианта на идейни проекти, теренът е съгласуван с всички засегнати институции, както и има протокол за съгласувани съвместни действия с всички лечебни заведения около и на терена на бъдещата детска болница в карето на Александровска.

Така че, са налице всички съгласувателните процедури с имащите интерес дружества и болници относно бъдещото строителство.

На ниво строителство е подготвена строителната площадка, като са съгласувани вход, изход, план по безопасност и здраве, трасета за строителните отпадъци, захранване, ток, вода, има две конструктивни обследвания.

Това, което остана е да получим разрешение за строеж от МРРБ и одобряване на проектната документация. Нашата надежда е да няма спънки вече, а да влезем в работен диалог. Вече не се изискват санкции от МС“, заяви още инж. Алексиев.

„От МРРБ очакваме да получим допускане да изменим действащия в момента  застроителен план, така че бъде нанесена съществуваща сграда, защото тя съществува и в кадастъра и като актив в балансовите сметки на МЗ.

Очаквам след като завършим идейния проект, той бъде предоставен за обществено обсъждане в рамките на два месеца. Тогава отново ще може всички специалисти в областта на детското здравеопазване да си кажат своето мнение.

В момента заданието е така направено, че са попитани най-добрите специалисти от различните педиатрични клиники у нас какво им е необходимо. Всичко това сега ще влезе в идейния проект след общественото обсъждане.

С оглед на цялостното забавяне, срокът за строеж на болницата си остава три години и половина, като тя трябваше да бъде завършена през 2024 година, а сега ще може да бъде завършена 2025 година„, уточни инж. Иван Алексиев пред БНР.

Източник: БНР

Увеличават процедурите, които НЗОК ще плаща

Това се случва с промени в Наредбата за пакета здравни дейности

Проект за промени в Наредба №9 от 2019 г., с която се определя пакетът от здравни дейности, заплащани от НЗОК, е внесен за обществено обсъждане. Сред основните аргументи за нуждата от него, служебният здравен министър д-р Стойчо Кацаров посочва, че пакетът трябва да отговоря на новата класификационна система на медицинските процедури, с която се въвеждат и системите за кодиране на болестите, здравните проблеми и медицински процедури, както и с необходимостта да започнат действия, чиято цел е увеличаването на броя на донорите на органи.

Предложения за нови дейности в извънболничната помощ

Допълнително изследване (туморен маркер Протеин на човешкия епидидим 4 – НЕ4). Това дава възможност да бъде направена по-прецизна оценка на риска от ранни метастази и за ранно откриване на злокачествени тумори на яйчниците.

Изследване на D-димер, което дава шанс за оценка на риска от тромботични усложнения при различни заболявания, сред които случаи на дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия и усложнения при хора с COVID-19. Изследването е важно и за навременното откриване на нарушения при кръвосъсирването. То е в състояние да предотврати фатални усложнения.

Изследване за антитела от класа IgG срещу S-протеина на вируса SARS-CoV-2. Особено в настоящия момент това позволява да бъде проследен имунният отговор на преболедувалите или на ваксинираните срещу COVID-19.

Изследване, което ще установи най-малко 14 високорискови канцерогенни типа на човешкия папиломен вирус (HPV). То трябва да обхваща задължително HPV 16 и HPV 18. Типовете на човешкия папиломен вирус са повече от сто. Най-високо рискови са именно тези 14, които могат да са причина за рак на шийката на матката. HPV 16 е в основата на близо 60{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от заболяванията на рак на маточната шийка, а HPV 18 на 12{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}. В същото време заболяването е лечимо, когато бъде открито навреме. Промените са належащи, защото този вид рак е вторият, който се среща най-често след рака на гърдата.

Компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс и за младите хора под 18 години. Тук се уточнява, че тъй като тези високоспециализирани изследвания се прилагат при най-малките след анестезия, това също е включено в предложения пакет.

Диабет

От огромно значение за едно от най-разпространените заболявания у нас е то да бъде лекувано, а последиците от него, избегнати напълно или забавени. Това е напълно постижимо с прилагането на подходящ хранителен режим, физическа активност, скрининг, терапия. Да бъде осигурено ефективно съвременно лечение означава диабетът да бъде ограничен, но и усложненията от него намалени, особено инвалидността и смъртта. За всичко това от огромно значение е изключителната ангажираност на хората с диабет в ежедневния контрол. И тъй като това се постига и с обучение, то предложенията включват:

• Нова амбулаторна процедура, свързана с обучението и консултацията на хора с диабет. Те ще получат допълнителна информация за заболяването си и за лечението, ще им бъде препоръчано да извършват самонаблюдение и контрол.

• Създава се и процедура за диагностика и лечение на хората с инсулинозависим диабет, които използват инсулинови помпи или сензори за продължително наблюдение на нивото на глюкоза.

Чрез новата класификационна система на процедурите медицинските дейности се отразяват по-детайлно и са много по-прецизни по отношение на сложността и тежестта им. Всички дейности, които се осъществяват в болниците, са прецизирани и по отношение на изпълнението им от различните нива в здравната система.

Става дума за процедури в сферата на травматологията, ортопедията и хирургията, които могат да се направят и в болничната, но и в извънболничната помощ.

Благодарение на новите предложения, много от дейностите вече могат да бъдат осъществявани и в извънболничната помощ, а не както до момента единствено в болниците.

Въвеждат се медицински критерии за проследяването на хората с тежко мозъчно увреждане, при които ще бъдат уведомявани координаторите по донорство в страната. По този начин наблюдението и сигурността на пациентите ще бъдат стандартизирани и подобрени от една страна, а от друга, ще бъдат създадени оптималните условия за извършването на трансплантации в страната. Последното е особено важно, тъй като броят на българите, нуждаещи се от трансплантация и сега не е малък, но за съжаление, нараства, показват данните на здравното министерство.

Предложенията, свързани с интензивните грижи в случаите на мозъчно увреждане, са реален шанс и за по-доброто качество на медицинската грижа, но най-вече за подобряване условията на трансплантация в страната.

Не на последно място, включването на нови видове изследвания, които Касата ще поеме, отваря възможността да навременната диагностика на редица социалнозначими заболявания.

Предложенията за промени разчитат на подобряването и ефективността във всичките й измерения, когато става дума за общественото здравеопазване.

На първо място, да бъдат определени ясно медицинските процедури в болничната и извънболничната помощ.

Дейностите да се отчитат много по-прецизно, което е гаранция за прозрачност и по-ефективен контрол при финансирането на болниците.

Представяйки проекта, от Здравното министерство подчертават, че въвеждането му не изисква допълнителни финансови средства, тъй като разходите за всички нови дейности реално са в рамките на бюджета на НЗОК.

Общественото обсъждане продължава до 19 декември 2021 г.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: zdrave.to

За кои болести ще имаме право на рехабилитация през 2022 г.?

Необходими документи за прием по клинична пътека в санаториум

В зависимост от заболяването си може да се лекувате по следните, точно определени клинични пътеки за физикална терапия и рехабилитация. За повече яснота ви предоставяме информация за всяка от тях, какви заболявания включва и вариантите, по които може да постъпите в съответния филиал за рехабилитация.

Клинична пътека №258

Физикална терапия и рехабилитация при родова травма на централна нервна система.

Клинична пътека №259

Физикална терапия и рехабилитация при родова травма на периферна нервна система.

Клинична пътека №260

Физикална терапия и рехабилитация при детска церебрална парализа.

Клинична пътека №261

Физикална терапия и рехабилитация при първични мускулни увреждания и спинална мускулна атрофия.

Клинична пътека №262

Физикална терапия и рехабилитация на болести на централна нервна система.

Клинична пътека №263

Физикална терапия и рехабилитация при болести на периферна нервна система.

Клинична пътека №264

Физикална терапия и рехабилитация след преживян/стар инфаркт на миокарда и след оперативни интервенции.

Клинична пътека №265

Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателния апарат.

Филиалите, в които може да постъпите за терапия и рехабилитация, са: Баните, Банкя, Баня, Велинград, Вършец, Кюстендил, Момин проход, Наречен, Овча могила, Павел баня, Поморие, Сандански, Хисаря.

За контакти „СБР – НК” ЕАД София, бул. „Васил Левски” № 54. Национален телефон за резервации: 0700 18 277 факс: +359 2 987 61 21 [email protected]. Необходимо е пациентът да се запише в съответната болница. Информация за отделните филиали и контактите с тях очаквайте в следващите ни броеве. В Централен офис – София не се извършват резервации за прием по клинични пътеки.

Предоставяме ви и информация за доплащане на пациентите по отделните клинични пътеки (виж таблицата).

Клинична пътека №262 – „Физикална тeрапия и рехабилитация на болести на централна нервна система”.

Първи вариант – след проведено болнично лечение до един месец след дехоспитализация – изписване от болницата (при медицински противопоказания, този срок се удължава до 3 месеца) от специалисти по профила на основното заболяване, удостоверено с епикриза, с насоченост за последваща болнична рехабилитация и направление за хоспитализация (бланка на МЗ –НЗОК, №7) – 2 броя, издадени от болницата или личен лекар.

Втори вариант – при пациенти с трайно намалена трудоспособност над 70{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}, по повод на основното заболяване (ТЕЛК): Направление за хоспитализация (бланка на МЗ –НЗОК, №7) – 2 броя и амбулаторен лист с насоченост за рехабилитация за болнично лечение, издадени от специалист, провеждащ амбулаторно диспансерното наблюдение или от личен лекар.

Трети вариант – направление за хоспитализация (бланка на МЗ –НЗОК, №7) – 2 броя и амбулаторен лист с насоченост за рехабилитация в болнични условия, издадени от специалист по физиотерапия, когато не е налице достатъчен терапевтичен ефект в извънболничната помощ или от лекаря специалист, който провежда амбулаторно диспансерното наблюдение.

При наличие:

– Ксерокопие на рецептурна книжка.

– Документ, освобождаващ пациента от потребителска такса (решение от ТЕЛК, ксерокопие на диплом за медицинско образование, документ от Бюро по труда, фактура с касов бон за болничен престой от началото на календарната година).

Важно уточнение:

– НЗОК заплаща клинична пътека (КП) еднократно годишно на един пациент.

– При диагнози с кодове I69 и G35, НЗОК заплаща КП двукратно годишно за лечението на един пациент до 24-ия месец от инцидента (пристъпа), документирано и доказано с епикриза.

– При издаване на болничен лист е необходима и ЛАК (лична амбулаторна карта).

Клинична пътека № 263 – „Физикална терапия и рехабилитация при болести на периферна нервна система“.

Първи вариант – след проведено болнично лечение до един месец от дехоспитализацията (изписване от болница), удостоверено с епикриза, с насоченост за последваща болнична рехабилитация; направление за хоспитализация (бланка на МЗ –НЗОК, №7) – 2 броя, издадени от болницата или личен лекар; електромиография (ЕМГ), направена през последните шест месеца, преди датата на хоспитализацията, ако не е вписана в епикризата.

Втори вариант – при пациенти с трайно намалена работоспособност над 70{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}, по повод на основното заболяване (ТЕЛК): направление за хоспитализация (бланка на МЗ-НЗОК, №7) – 2 броя и амбулаторен лист с насоченост за рехабилитация при болнични условия, издадени от невролог или личен лекар; електромиография (ЕМГ), направена през последните шест месеца, преди датата на хоспитализация.

Трети вариант – направление за хоспитализация (бланка на МЗ – НЗОК, №7) – 2 броя и амбулаторен лист с насоченост за рехабилитация при болнични условия, издадени от специалист по физиотерапия след проведена рехабилитация, при която не е налице достатъчен терапевтичен ефект в извънболничната помощ; електромиография (ЕМГ), направена през последните шест месеца, преди датата на хоспитализация.

При наличие:

– Ксерокопие на рецептурна книжка.

– Документ, освобождаващ пациента от потребителска такса (решение от ТЕЛК, ксерокопие на диплом за медицинско образование, документ от Бюро по труда, фактура с касов бон за болничен престой от началото на календарната година).

При издаване на болничен лист е необходима и ЛАК /лична амбулаторна карта/.

Клинична пътека № 265 – „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат“.

Първи вариант – след проведено болнично лечение до един месец след дехоспитализацията (при медицински противопоказания – до три месеца), удостоверено с епикриза, с насоченост за последваща рехабилитация при болнични условия: направление за хоспитализация (бланка на МЗ–НЗОК, №7) – 2 броя, издадени от болницата или от личен лекар; образна диагностика, направена през последните 24 месеца, преди датата на хоспитализацията.

Какви са условията за ползване на санаториум по НОИ през 2021 г.?

Втори вариант – при пациенти с трайно намалена работоспособност над 70{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}, по повод на основното заболяване (ТЕЛК): направление за хоспитализация (бланка на МЗ – НЗОК, №7) – 2 броя, издадено от личен лекар; ТЕЛК (копие и оригинал за справка).

Трети вариант – направление за хоспитализация (бланка на МЗ –НЗОК, №7) – 2 броя и амбулаторен лист с насоченост за рехабилитация при болнични условия, издадени от физиотерапевт или от лекаря специалист, провеждащ амбулаторно диспансерното наблюдение след проведена рехабилитация, при която не е налице достатъчен терапевтичен ефект в извънболничната помощ; образна диагностика, направена 24 месеца преди датата на хоспитализацията. А при диагноза с код М51.1 и електомиографско изследване (ЕМГ), до шестмесечна давност преди хоспитализацията.

При наличие:

– Ксерокопие на рецептурна книжка.

– Документ, освобождаващ пациента от потребителска такса (решение от ТЕЛК, ксерокопие на диплом за медицинско образование, документ от Бюро по труда, фактура с касов бон за болничен престой от началото на календарната година). При издаване на болничен лист е необходима и ЛАК (лична амбулаторна карта).

За прием по клинични пътеки е необходимо да се запишете в съответния филиал.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: zdrave.to

Д-р Елиз Тазимова: Неоадювантната терапия намалява риска от метастази

Тя не отменя оперативното отстраняване на тумора в гърдата

Д-р Елиз Тазимова е специалист по медицинска онкология от 2020 г., с клиничен опит по специалността от 2015 г. Член е на локални и международни дружества, като Европейското дружество по медицинска онкология, Американското дружество по клинична онкология, Българското научно дружество по имуноонкология, Клуб “Mлад онколог на България”.

 

Д-р Тазимова участва в редица национални и международни конференции и обучителни програми в Германия, Чехия, Англия, Нидерландия, Унгария. Има публикации в научни издания на теми: лечение на рак на гърда, белодробен карцином, урогенитални тумори, адренокортикален карцином, бременност и рак, имуноонкология.

Има професионални интереси в областта на лечението на солидните тумори по съвременните международни препоръки, използвайки таргетна и имунотерапия, както и индивидуализиране на медицинския подход към всеки отделен пациент и предоставяне на мултидисциплинарен подход в комплексното им лечение. Разговаряме с д-р Елиз Тазимова по актуалната и касаеща много хора тема – ново, щадящо и ефективно лечение на рака.

– Д-р Тазимова, какво представлява неоадювантната терапия при рак на гърдата?

– Неоадювантната терапия е лекарствен терапевтичен подход при пациенти с локално авансирали злокачествени тумори. Прилагат се лекарствени средства, като първа терапевтична стратегия с цел намаляване размера на тумора, редуциране риска от далечно метастазиране и провеждане на последващо органосъхраняващо хирургично лечение за отстраняване на тумора.

При диагностициран рак на гърдата неоадювантната терапия се препоръчва при тумори, които са с размер над 2 см или имат ангажирани от процеса регионални лимфни възли (аксиларни, интрамамарни, под- и надключични). Целта е намаляване обемите на тумора, като дори може да се постигне пълно повлияване на туморния процес.

– Кога и при кои пациенти се прилага този вид терапия?

– Този вид терапия се наложи през последните години като стандартна и препоръчителна стратегия, най-вече при пациенти с диагностициран локално авансирал рак на гърдата, включващ голям размер на първичния тумор и/или ангажирани регионални лимфни възли. Използва се и при други солидни тумори, като уротелен карцином, рак на стомаха и др. Неоадювантната терапия не отменя оперативното отстраняване на тумора, но го поставя като последваща модалност в комплексното лечение на пациентите с рак на гърдата.

Преди провеждането на неоадювантна лекарствена терапия е необходимо да са изпълнени няколко критерия. Те включват проведена биопсия за хистологична верификация, определяне на хормонален и HER2 рецепторен статус, определяне на индекса на пролиферативна активност Ki67 и задължително уточняване на окончателния стадий на болестта с образни изследвания. Разполагайки с тази информация, може да се определи най-препоръчителната последователност на терапевтични модалности. А когато е преценено, че е необходимо провеждане на неоадювантна терапия, може да се определи точно какви лекарствени медикаменти да бъдат избрани.

– От какъв специалист и при какви показания се назначава такъв вид терапия?

– Съвременните локални и международни препоръки налагат необходимостта от начертаване на терапевтичните стратегии при пациенти с онкологични заболявания от мултидисциплинарен екип, включващ специалисти от всяка сфера на медицината – от диагностиката до лечението им (медицински онколог, лъчетерапевт, хирург, патолог, образен диагностик, нуклеарен медик, психолог, социален работник). Всеки от тях има важно значение в определянето на най-правилните стъпки в процеса на лечение, тъй като в повечето случаи той е многостепенен.

След като се обсъдят характеристиките на болестта при съответния пациент – стадий, рецепторен статус, общо състояние, придружаващи заболявания и предпочитания, се определя последователността на отделните терапевтични модалности. Самото неоадювантно лекарствено лечение се прилага и проследява от медицински онколог, запознат и следващ международните стандарти за лечение на тази социално значима болест.

Д-р Елиз Тазимова

– Каква е продължителността на този вид терапия и какви странични ефекти има за пациентите?

– Предоперативната неоадювантна лекарствена терапия се прилага за период от 4 до 6 месеца. След последваща преоценка на постигнатия ефект пациентите се насочват за оперативно лечение. Необходимо е стриктното им проследяване, включително с редовни физикални локални прегледи. При образни данни за неповлияване на туморния процес от прилаганата неоадювантна терапия, може да се вземе решение за преждевременното й прекъсване и насочване на пациента към хирург.

Страничните ефекти на използваните лекарствени медикаменти – хормонални, химиотерапия, анти-HER2 терапия, не се различават като вид, честота и степен на изява от това дали се прилагат като неоадювантна терапия, след проведено оперативно отстраняване на тумора или в метастатичен стадий. Лекарствата са с предвидим и контролируем профил на токсичност в ръцете на опитен медицински онколог. Имайки предвид, че с неоадювантната терапия една от целите ни е да излекуваме пациента и да редуцираме риска от далечно метастазиране, поемането на предполагаемите странични ефекти е заслужаваща си цена.

– Каква е ролята на имунохистохимията и връзката й с назначаването на неоадювантна терапия?

– Имунохистохимията е важен и задължителен елемент в диагностиката на рака на гърдата. Чрез нея се определя експресията на хормоналните рецептори за естроген и прогестерон и свръхекспресията на HER2 рецептора. Тези характеристики на тумора определят четири основни типа: хормон-позитивен, HER2 позитивен (съответно, хормон-позитивен или негативен) и тройно негативен рак на гърда. Това определя различната агресивност на тумора.

Като HER2 позитивните и тройно негативните са с по-агресивна биология спрямо хормон-позитивния рак на гърдата, с различна прогноза и съответно използване на различни лекарствени групи. Наличието на агресивни характеристики на тумора определя необходимостта от прилагане на неоадювантна терапия в още по-висока степен. При тройно негативен рак на гърдата като лекарствена терапия, включително в неоадювантен аспект, се прилага основно химиотерапия.

При HER2 позитивното заболяване е разработена цяла лекарствена група, таргетираща този рецептор под формата на моноклонални таргетни молекули, лекарствени конюгати и тирозин киназни инхибитори, в комбинация или без цитостатично лечение. Докато при хормон-позитивните варианти се базираме на ендокринна/хормонална терапия и химиотерапия.

Именно познаването на имунохистохимичните характеристики на рака на гърдата ни дава основание за най-правилния терапевтичен и лекарствен подход, от който да изискваме и очакваме най-голяма ефективност и дългосрочна полза за пациента.

– Какво означава клипс-маркиране на  тумора, който се използва при рак на гърдата?

– Клипс-маркирането е подход, при който след установяване на раково заболяване на гърдата се поставя маркер, който служи за маркиране на туморната формация и проследяване на отговора от проведеното неоадювантно лечение. Клипсовете е редно да бъдат поставени непосредствено след хистологично потвърждение, че се касае за злокачествено заболяване и преди първия курс на неоадювантна терапия.

При пациенти със значителна редукция в размерите или пълното му повлияване и липсата на тумор от контролните изследвания, първоначално поставеният клипс помага на хирурга да определи правилните граници и обеми на последващата органосъхраняваща операция и по този начин отпада необходимостта за тотална мастектомия.

– Какви са предимствата на неоадювантната терапия?

– С неоадювантната терапия имаме няколко цели. На първо място намаляване на туморния обем, като това може да спомогне за провеждане след това на органосъхраняваща операция с премахване на част от гърдата, а не цялата. Съответно се подобрява и козметичният дефект.

С неоадювантната терапия се тества чувствителността на тумора към приложените лекарства и тяхната ефективност. Това наложи и нова крайна точка в клиничните изпитвания, а именно – степен на патологичен отговор след проведена неоадювантна терапия, което определя в значителна степен дългосрочната прогноза на пациента.

Не на последно място, се цели да се предотврати далечното разпространение, т.е. метастазиране на заболяването.

Навременно приложена, с правилни и оптимални лекарствени режими, неоадювантната терапия може значително да подобри дългосрочната прогноза на пациентите с диагностициран рак на гърдата и да минимизира вероятността за рецидив и далечно разпространение.

Деляна УЗУНОВА

Източник: zdrave.to

Д-р Сергей Стоянов: Вече оперираме безкръвно костен тумор

Радиофреквентната аблация е успешна в над 95{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от случаите

Д-р Сергей Стоянов е специалист по ортопедия и травматология. Завършил е висше медицинско образование през 1997 г. в Медицински университет – София. Веднага започва работа като хирург ортопед травматолог в ІІІ РБ в столицата. Продължава професионалния си път през 2001 г. в елитна частна българо-американска софийска клиника, където завежда Звено за неотложна и спешна медицинска помощ в продължение на 4 години.

 

В периода 2002-2003 г. развива индивидуална практика по обща медицина. Работил е като лекар консултант към БАН в продължение на 3 години. От 2003 до 2008 г. работи и специализира в Държавна университетска ортопедична болница „Б. Бойчев”, Горна баня, като през последните си 3 години там се занимава и работи по-задълбочено по проблемите на костната патология, онкоортопедията, реконструктивната хирургия, индивидуално ендопротезиране и туморните заболявания на опороно-двигателния апарат.

Провел е през 2009 г. курс-обучение за работа с апарат за диагностика на ходилни проблеми и плоскостъпие, курс колянно ендопротезиране. Към екипа на Болница „Токуда“ се присъединява през 2008 г.  Разговаряме с д-р  Стоянов за супермодерното и вече прилагано и у нас лечение на костния тумор остеоид-остеом.

– Д-р Стоянов, прилагате за първи път в България радиофреквентна аблация при остеоид-стеом от началото на тази година. Разкажете ни повече за метода.

– Да така е, тази година извършихме 4 успешни процедури с радиофреквентна аблация (РФА) на остеоид-остеом за първи път в страната. Преди въвеждането на метода нашите сънародници, при необходимост, ползваха услугата в съседна Турция, чиято стойност възлизаше на няколко хиляди евро.

Методът е добре познат в ортопедичните общества, като златен стандарт при лечение на остеоид-остеом. Това е така, защото се касае за малък костен тумор, много често разположен в хирургически трудно достъпни зони. Това водеше до значителна хирургична травма, необоснована, съобразно размера на тумора и свързана с висок риск от усложнения и затруднения при откриването му.

Всички тези проблеми са решени при РФА. Работи се с прецизна апаратура-скенер, която лесно открива тумора и осигурява достъп за аблаторната сонда, с цел изгаряне на ядрото му. Така проблемът се решава генерално и пациентът оздравява още на следващия ден.

При метода на РФА се работи с два апарата. Първият е КТ или скенер-рентгенов апарат с възможности за триизмерно генериране на образи с висока разделителна способност. И вторият – апарат за радиочестотна аблация, който изгаря тумора.

Генерира се придвижване на радиовълни в електромагнитния спектър между два електрода-излъчватели (генератор на вълните) с относително голяма повърхност и антена (върхът на аблаторната сонда), с относително малка повърхност. Получава се ефект на загряване на върха на сондата, чиято температура и размер на полето се контролират стриктно. По този начин прецизно, под скенер контрол, се достига до ядрото на остеоид-остеома и чрез генератора се осигурява изгарянето му.

Процедурата се извършва под анестезия, която е различна, в зависимост от локализацията и възрастта на пациента, най-често – блокова или обща. Престоят в лечебното заведение е силно скъсен. Възстановяването след процедурата е в рамките на няколко дни. Няма кръвозагуба и хирургични достъпи. Работи се миниинвазивно, през иглени щаб инцизии.

– Как постигате с него толкова добри резултати в лечението – туморът изчезва напълно?

– Добрите резултати при лечение на остеоид-остеома с РФА са и статистически потвърдени в международен план. Данните сочат успеваемост около и над 95{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}, което е много добре. При нас резултатите се потвърдиха. Гаранция за това са високотехнологичната апаратура, с която се работи, и нивото на подготовка на екипите. Реално, при този тумор излекуването настъпва при унищожаване на ядрото му.

Достигането му и верификация позицията на аблативната сонда под скенер контрол, последвано от нагряване в определен температурен и времеви диапазон, проследяване на импеданса, са гаранция за добрите резултати, които постигнахме.

Д-р Сергей Стоянов

– Какви са били възможностите за терапия на тези тумори, преди въвеждането на радиофреквентната аблация?

– Преди въвеждането на РФА, лечението на остеоид-остеома беше безалтернативно хирургично. Затрудненията са основно две. Първото е в откриването им – поради малките размери и често невидимостта им за рентгенографиите се налага голямо хирургично разкритие, пряко кореспондиращо с честотата на усложненията. Второто е свързано с факта, че тези тумори много често се локализират в анатомично трудно достъпни зони, хирургичното достигане на които е високорисково. Затова и РФА стана златен стандарт за лечение на остеоид-остеома.

– Какво представляват остеоид-остеомите?

– Остеоид-остеомът в международната класификация на болестите заема позиция на доброкачествен костен тумор

Според някои автори, заболяването е възпалително. Представлява вътрекостно сферично образувание, с размер до 2 см в диаметър. Изградено е от ядро-нидус, съдържащ силно васкуларизирана тъкан и от периферия – костна склероза, която при локализация в дългите тръбести кости е силно изразена, а при местоположение, граничещо със ставната повърхност, е доста по-слабо проявена.

Остеоид-остеомът практически може да се срещне във всяка възраст, но в 90{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от случаите се касае за пациенти до 30 г. Най-често са засегнати дългите тръбести кости – бедрена и раменна, голям пищял.

С какви характерни симптоми се проявява?

– Характерен клиничен симптом на остеоид-остеома е възникването на нощна, пристъпна болка в засегнатата област, която буди пациента от сън. При вземане на обезболяващо от групата на нестероидните противовъзпалителни средства или аспирин в противовъзпалителни дози – известно още като аспиринов тест, се отчита значително намаляване на болката, до стихването й. Всичко това се повтаря на следващата нощ. През деня пациентът няма никакви оплаквания.

Когато остеоид-остеомът се намира в съседство с дадена става, се проявява хроничен реактивен артрит, със засягане обема на движенията в ставата, хидропс – подуване и болки до степен накуцване и през деня. Локализация в прешлените води до гръбначна деформация и изкривяване, когато се касае за подрастващи пациенти, поради мускулна контрактура откъм засегнатата страна. Тя деформира гръбнака постепенно при израстването на пациента.

– Как се диагностицира остеоид-остеомът? Късно или достатъчно рано пациентите достигат до специалист?

– Характерната клинична картина, проявена от нощна болка и типичният образ от рентгенографиите, скенера или ЯМР правят поставянето на диагнозата лесна задача. В действителност, ниската честота на това заболяване го прави по-трудно откриваемо, поради факта, че не се мисли за него. На стандартно изпълнените рентгенографии често остеоид-остеомът остава невидим и се открива чак на скенера или ЯМР. Обикновено пациент с това заболяване има малка история от прегледи и изследвания. Така, че откриването и диагностицирането на заболяването, често се забавя.

– Защо остеоид-остеомите засягат предимно деца и младежи?

– На този въпрос не може да се даде точен отговор, защото все още не са изяснени предизвикващите фактори и генезата на тумора. Но е факт, че остеоид-остеомът има предпочитания към възраст, пол и локализация. Според някои автори, генезата е спорна и го представят като възпалително заболяване, а според други е туморно, с неизяснена генеза. Понастоящем се представя в класификациите като костен тумор, представляващ около 5{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от общия брой на костните тумори.

– Прилага ли се радиофреквентната аблация и при други заболявания?

– РФА навлезе в нашата страна от тази година и засега се ограничаваме в приложението й само при лечение на остеоид-остеома. Планираме да разширим дейността, като започнем да я прилагаме за контрол на болката при метастатични костни тумори и дегенеративни ставни заболявания – гонартроза, коксартроза. Има и множество публикации за прилагане на метода при други два костни тумора, с относително малки размери – остеобластомът и хондробластомът.

Както вече споменах, методът не е нов в международен план, а се прилага за пръв път в България. Според мен, РФА ще претърпи тласък в развитието си, защото това се наблюдава за всички нискоинвазивни и безкръвни оперативни интервенции през последните години.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: zdrave.to

Може ли здравноосигурен да продължи диализата си в страна от ЕС?

Търся съвет от вас за проблем с майка ми. Здравноосигурена е и има Здравна европейска карта. От една година е на хемодиализа. Сега й предстои пътуване до Париж. Възможно ли е и как да продължи да си прави хемодиализата и във Франция през този период? Как да се свържа с болница в Париж, която да осигури диализата?

Лилия Кръстева, гр. Варна

Съгласно Решение S3 на Административната комисия към ЕК, здравната помощ, оказвана на хора с хронични заболявания, е неотложна и тя може да се ползва срещу валидна Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) или Удостоверение за временно заместване на ЕЗОК  по време на престой в друга държава от ЕС/ЕИП/Швейцария.

Следователно, с валидна ЕЗОК, издадена от НЗОК по време на престоя във Франция, майка ви може да провежда както необходимите диализни процедури, в т.ч. и отпускането на необходимите лекарства, така и да получите спешна/неотложна медицинска помощ при всяко внезапно възникнало медицинско състояние, свързано с хроничното й заболяване.

За целта обаче се изисква предварително договаряне между пациента и съответното лечебно заведение, разполагащо с квалифициран медицински персонал и специализирано оборудване – за предоставяне на необходимата медицинска помощ.  Майка ви следва да представи и медицинска документация (например, епикризи, резултати от специализирани изследвания, рецепти и т.н.) пред лечебното заведение във Франция, за да докажете необходимостта от продължаване на съответната терапия при престой в другата държава от ЕС.

Пациентът сам избира лечебно заведение, в което да провежда диализните процедури. За информация в тази връзка бихте могли да се обърнете към Националната точка за контакт във Франция.

Източник: zdrave.to

Над 10 млн. електронни рецепти и 220 000 е-направления са издадени през НЗИС

Общо над 10 млн. електронни рецепти са издадени през Националната здравно-информационна система (НЗИС) през 2021 г., съобщиха от „Информационно обслужване“.

„Данните показват, че модулът „Е-рецепта“ се превърна в една от най-използваните електронни услуги в страната като цяло“, каза изпълнителния директор Ивайло Филипов. По думите му системата е поредното доказателство за успешните проекти, които компанията реализира през последните години. Изградена е за рекордно кратки срокове и е сред най-добрите в Европа. „Чрез електронната рецепта и останалите модули на НЗИС, които реализирахме, на практика беше даден старт на електронното здравеопазване в България“, допълни Ивайло Филипов.

Общият брой на лекарите, които са издали електронна рецепта, е над 4 800, а към системата успешно са се свързали 3 550 аптеки от цялата страна. Близо 3 600 фармацевти изпълняват предписаните по електронен път лекарства на пациентите. Разчетите показват, че за по-малко от 11 месеца подсистемата на НЗИС е обхванала повече медицински лица от предварително заложените в проекта. Най-много са изпълнените рецепти в София – близо 1.3 млн., следвана от Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен. До този момент със системата са се интегрирали над 30 разработчици на софтуер за общопрактикуващи лекари и 15 компании, които създават софтуер за аптеки.

През Националната здравно-информационна система са издадени и над 220 000 е-направления. Общопрактикуващите лекари, които работят със системата, са над 3 300.

От „Информационно обслужване“ АД припомнят, че през последната година са реализирани няколко ключови за електронното здравеопазване проекти. Като част от НЗИС беше пуснато електронното медицинско досие на пациента. Модулът дава възможност за записване и съхраняване на електронни здравни записи и медицински данни за всеки пациент, като обща здравна информация, данни от прегледи, терапии, интервенции, амбулаторни листове, рецептурни бланки, лабораторни изследвания, направления и др. Създаден бе и модул за е-имунизации, който съдържа информация за всички поставени ваксини срещу COVID-19. Преди дни компанията реализира система за електронни прегледи, която дава възможност за издаването на амбулаторни листи в електронен формат и пълно електронно документиране и съхранение на всички извършени медицински прегледи.

„Електронното здравеопазване в България се чака от 15 години, а ние реализирахме основните модули на Националната здравно-информационна система за рекордно кратки срокове от 4-5 месеца. Направихме това, което много други не успяха“, каза Ивайло Филипов.

Източник: zdrave.net

Касата отчете одобрените плащания за 2021 г.

През 2021 г. НЗОК е одобрила за заплащане общо 3 989 млн. лв. за изпълнителите на медицинска и дентална помощ, съобщиха от Касата.

Разпределението на средствата е следното:

На 3 443 изпълнители на първична медицинска помощ (ПИМП) – 339 млн. лв. От тях за дейности по НРД 2020-2022 – 255 млн. лв.; по Методиката за работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка до 85{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от базовата стойност за 2021 г. – 10,5 млн. лв.; по Методиката за подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване на разпространението на COVID-19 – 55,5 млн. лв. Еднократното допълнително заплащане във връзка с разпределението на неусвоените до 30 септември е в размер на 18 млн. лв.

На 3 346 изпълнители на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) са изплатени 325 млн. лв. От тях 252 млн. лв. за дейности от пакета, осигуряван от НЗОК, съгласно НРД; 30 млн. лв. по Методиката за суми до 85{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от базовата стойност за 2021 г.; 17,7 млн. лв. плащания за подкрепа на персонала на първа линия и 25,5 млн. лв. еднократно допълнително заплащане.

Касата е заплатила 223 млн. лв. на 5 988 изпълнители на дентална помощ (ДП), като от тях за дейност – 161 млн. лв., а по Методиката за суми до 85{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от базовата стойност за 2021 г. – 62 млн. лв.

На 685 изпълнители на медико-диагностична дейност (МДД) са заплатени 142,6 млн. лв., като за дейност сумата е 123,8 млн. лв., по Методиката – 10,3 млн. лв., а за подкрепа на персонала на първа линия – 8,6 млн. лв..

В болнична помощ одобрените плащания са в размер на 2 959,5 млн. лв., които са разпределени на 379 лечебни заведения. От тях за дейност са изплатени 2 094,6 млн. лв., по Методиката за суми до 85{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от базовата стойност за 2021 г. – 85,8 млн. лв., по Методиката за суми до 100{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от базовата стойност за 2021 г. – 157,3 млн. лв., за осигуряване на комплексно интензивно лечение на пациенти с COVID-19 – 62 млн. лв. Допълнителните трудови възнаграждения за медицинския персонала по Закона за бюджета на НЗОК са в размер на 197,5 млн. лв., а за подкрепа на персонала на първа линия – 299,6 млн. лв.

За заплащане на незаплатени дейности и приложените към тях медицински изделия за 2017 г. и 2018 г. и по изпълнителни листове Здравната каса е дала 62,6 млн. лв.

27 млн. лв. е потвърдила за заплащане през 2021 г. НЗОК за поставяне на 2,7 млн. дози ваксини срещу COVID-19.

За лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, финансирани със средства за здравноосигурителни плащания и средства от постъпления от притежателите на разрешенията за употреба на лекарствени продукти, от отстъпки и възстановявания на разходи на НЗОК общо са изплатени 1 779 млн. лв.

От тях за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната, предоставени от 2 253 аптеки, работещи по договор с НЗОК – 1 070,8 млн. лв.; за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания, животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, приложени в 39 лечебни заведения – 708,2 млн. лв.

„През 2021 г. НЗОК стриктно спазва националната и европейската действаща нормативна уредба и изпълнява в срок поетите финансови ангажименти към всички договорни партньори и поетите финансови ангажименти към другите държави“, завършват отчета си от Касата.

Източник: zdrave.net