вторник, юли 14, 2026
дом блог страница 405

Дано да има конкретни стъпки за хората с епилепсия в Плана за възстановяване

В България трябва да се мисли за протегната ръка за подкрепа

24 години Веска Събева се бори за правата на хората с епилепсия у нас. Тя е създател на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия и на първия център за хора с това заболяване в София.
Амбицията й е да създаде центрове в цялата страна, където вече има местни организации, част от Асоциацията на родителите на деца с епилепсия. На 14 февруари децата показаха рисунките си в изложбата „Това е моята мечта, харесва ли ти мамо?“ и поискаха в Световния ден за борба с епилепсията, който се отбелязва на тази дата, равен шанс за тях в обществото.
Срещата на Веска Събева с епилепсията започва преди 40 години, когато се ражда синът й Петко. В годините едни проблеми се решават, появяват се нови, които остават хронично нерешени.
Тя е категорична, че доверието на родителите на деца с епилепсия се печели трудно:
„Трудно е защото родителите не приемат това, което се случва с детето им. Аз ги разбирам, аз съм минала по този път. Аз съм била достатъчно объркана, достатъчно не знаеща, достатъчно стресирана, достатъчно отчаяна, достатъчно засрамена, достатъчно чувстваща вина, търсеща причини „защо това точно на мен се случва“, така че аз ги разбирам. Това, което не разбирам е озлоблението едни към други. Това не го разбирам и никога няма да го разбера. Защото в крайна сметка всички сме в едно и също нещо, в този „казан“ наречен епилепсия. Там. Всичките сме там. И едно и също изживяваме – едни и същи страхове, едни и същи негативни емоции, но мисля че когато гледаме по-позитивно, по-леко минават нещата, когато се усмихваме повече и когато децата ни виждат усмивката ни, и те живеят по-щастливо. Когато сме затворени – няма как.“
Депресията никога не им изневерява, те живеят с нея, станала е хронична. Въпреки, че е тежка, свикнали са с нея, но не престават да се борят за по-добър живот на децата им.
Източник: БНР

Д-р Симидчиев: Обмисляме здравен съвет към НС по подобие на фискалния

Той трябва да включва на паритетен принцип представители на всички политически партии, каза депутатът

„Здравеопазването ни има структурни проблеми, които не са въпрос на финанси, а на управление, затова управлението на процеса в здравеопазването е ключов приоритет“. Това заяви пред БНТ д-р Александър Симидчиев, депутат от „Демократична България“ и член на парламентарната Комисия по здравеопазването.

По думите му бюджетът за здраве нараства по-бързо от брутния вътрешен продукт, но здравеопазването ни остава най-зле финансираното в Европейския съюз.

Д-р Симидчиев обясни, че „Демократична България“ обсъжда да се създаде орган към Народното събрание, който да позволява да се продължават здравните политики между различните парламенти.

Той бе категоричен, че като бъде въведена институция към Народното събрание с участието на всички политически сили, това ще спомогне за постигането на приемственост, за устойчивост и възможност да се следва една политика.

„В здравеопазването трябва да има приемственост, там една политика върви поне 10 години“, каза д-р Симидчиев.

„Както има фискален съвет, който е с 6-годишен мандат и минава през няколко парламента, така да се направи подобен съвет за здравеопазването, който да включва на паритетен принцип всички политически партии, за да може политиките, свързани със здравеопазването, да имат един устойчив орган, който да надвишава мандата на един парламент“, посочи аргументите за такова решение депутатът.

Д-р Симидчиев посочи още, че причината за високата смъртност от COVID у нас е демографската картина – населението е застаряващо и болно, освен това системата не работи оптимално.

Депутатът се спря и на темата за кадрите в здравеопазването.

„Създаването на кадри е проблем, който не може да бъде решен бързо. Един висш медицински кадър се създава с минимум 6 години следване и още 5 до 10 специализация. За средния медицински кадър са необходими поне 5-6 години“, обясни той.

Депутатът бе категоричен, че парите не са основната причина младите лекари да заминават в чужбина. Това, което те търсят, е кариерно развитие – какво ще се случи с тях след 5-10 години, смята д-р Симидчиев.

Той коментира и друг аспект на здравната политика – правата на пациентите.

„Пациентите трябва освен права да имат и задължения“, каза той в контекста на необходимостта от профилактични прегледи.

В отговор на въпрос дали се мисли за повишаване размера на здравните осигуровки за хората, които пропускат годишните си профилактични прегледи, каквато е практиката в някои европейски държави, той уточни, че темата не е обсъждана в конкретика.

„Първо трябва да се съгласим всички политически сили, че такъв път е правилен – да има не само права, но и задължения“, каза д-р Симидчиев.

Навлизайки в темата за ваксинацията срещу коронавирус, д-р Симидчиев изрази мнение, че у нас тя е на най-ниската си точка.

„За да управляваме пандемията, трябва да спазваме мерки и да се ваксинираме – втръсна ни да го повтаряме. Но общественото мнение вече е втвърдено като изсъхнал бетон. У нас може да отпадат мерки, когато пандемията е под контрол“, обобщи депутатът.

Източник: zdrave.net

Off-label лекарствата за няколко заболявания може да се поемат от НЗОК

Възможно е да се приеме заплащането с публични средства на off-label лекарствата за заболявания като миастения гравис, синдром на Гилен-Баре, хроничен полирадикулоневрит и други. Предложения за това са постъпили от различни пациентски и други организации и в момента се разглеждат от ръководството на МЗ, като в най-кратък срок ще бъдат представени за обществено обсъждане.

За това информира здравният министър проф. Асена Сербезова във времето за парламентарен контрол.

Тя припомни, че към момента с публични средства се заплащат единствено off-label медикаментите за лечение на системен лупус и уточни: „Първоначално се е предвиждало заболяванията, за които се реимбурсират тези лекарства, да бъдат системният лупус и множествената склероза (МС), но според постъпило становище от акад. проф. Иван Миланов, главен координатор на Експертния съвет по нервни болести, съветът не намира за необходимо заплащането на този лекарствен продукт за МС, тъй като с посочения лекарствен продукт не са проведени достатъчно клинични изпитвания, които да потвърждават неговата безопасност и ефикасност. Становище, което с натрупването на достатъчно клинични данни може да претърпи промяна“.

Към момента в нашето законодателство е регламентирана употребата на лекарства извън условията на разрешението за употреба – т. нар. off-label употреба, като в текстовете е посочено, че тези продукти не се заплащат с публични средства, така че пациентите, на които подобни медикаменти могат да помогнат, са принудени да ги заплащат от джоба си. „В редица случаи обаче тези лекарства според медицинската практика са единствените, които са подходящи за лечението на определени пациенти“, отбеляза доц. Джевдет Чакъров, който постави въпроса за заплащането на медикаментите с публични средства пред министъра.

В отговор проф. Сербезова информира за готвените промени и обеща, че решението на въпроса ще бъде ясно скоро.

Източник zdrave.net

Предлагат мерки за подобряване здравните услуги на пациенти със зрителни нарушения

Участниците в проекта „Визия за зрение“ за подготвили пакет от взаимосвързани мерки – нормативни изменения, допълнения към стратегии, в стандарти по офталмология, по оптометрия и рехабилитационни практики. Целта е да се повиши качеството на услугите и на живот на засегнатите от зрителни нарушения.

Това съобщи пред Радио София д-р Петя Стратиева, председател на Сдружение „Ретина България“ и член на Европейската застъпническа група на пациенти къмЕвропейската референтна мрежа по очни болести (ERN-EYE).

Проектът „Визия за зрение“ до октомври 2021 г. се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, но продължава вече трета година.

Той отчита, че България е сред страните, чиито непосрещнати нужди в очното и зрително здраве са средно над 4 пъти спрямо тези в държавите с висок доход като сред определени необлагодетелствени групи от населението надвишават многократно това число. Същевременно, в държавата липсва установен механизъм за координация на централно и местно административно ниво между здравния, социалния и научно-образователния сектор, осигуряващ ограничаването на слепотата и защитата на правата на засегнатите.

Д-р Стратиева отбеляза нарастващото социално значение на диабетната ретинопатия, макулната дегенерация, свързана с възрастта, и на глаукомата – заболявания, които ще отнемат зрението на все повече хора.

Източник: БНР

 

Родители на деца с диабет с призив за помощ от институциите

Родители на деца с диабет изпратиха отворено писмо до всички държавни институции с призив за помощ при получаване на медицински изделия и лекарства за инсулинозависимите.

Родителите настояват за реимбурсиране на иглите за инсулинови писалки и инсулиновите писалки, с които се апликира инсулинът, връщане в позитивния лекарствен списък на глюкагона и включване в позитивния списък на лентичките за измерване на кетони в кръвта.

Родителите настояват и за възможност сензорите да се отпускат също като лентите за измерване на кръвната захар, не от специализирани комисии, които за деца са само три в цялата страна, а от всички ендокринолози.

Родителите питат докога изискванията на Здравната каса няма да са в полза на пациента, а ще обслужват единствено бюджета. И посочват, че голяма част от семействата на деца с диабет тип 1 се превръщат в здравни емигранти заради сложните механизми за лечение на този тип заболяване и липса на специалисти в България.

Източник: БНР

Лекарските комисии разрешават непрекъснат отпуск по болест до 180 дни

Въпрос: Кога болничният лист се обозначава като „първичен“ и кога като „продължение“?

 

Отговор: В указанията за попълване на болничния лист към Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им е записано, че първият болничен лист при всяко ново излизане в отпуск поради временна неработоспособност се обозначава, като „Първичен“, а следващите за непосредствено продължаване на временната неработоспособност – като „Продължение“.

Когато непосредственото продължаване на временната неработоспособност се обуславя от заболяване, което не е свързано с предходното, за което дотогава е получаван отпуск по болест, издаденият болничен лист за новото заболяване се обозначава като „Първичен“.

Въпрос: Колко дни временна неработоспособност има право да издава лекуващият лекар?

Отговор: Съгласно чл.13 от Наредбата за медицинската експертиза, болничен лист за временна неработоспособност се издава на осигурения еднолично от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина до 14 календарни дни непрекъснато, за едно или повече заболявания, но не повече от 40 календарни дни, с прекъсване в рамките на една година. В посочените 14 дни, съответно 40 дни, не се включват дните за временна неработоспособност, поради карантина (причина за неработоспособност с код 12).

След изтичането на отпуска от 14 дни без прекъсване или 40 дни с прекъсване в една календарна година, лекуващият лекар/лекарят по дентална медицина, при необходимост от продължаване на временната неработоспособност, насочва осигурения към ЛКК за издаване на болничен лист.

Допустимо е издаване на болничен лист за временна неработоспособност еднолично от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина за повече от 14 дни непрекъснато при следните случаи:

• При издаване на болнични листове с причина 11, 12, 14, 15, 16 ,17, 18, 20 и 25 (бацило/паразитоносителство, карантина, бременност, майчинство, трудоустрояване, придружаване на дете до 3-год. възраст в болнично заведение).

• При издаване на болнични листове само с режим болничен и с код на причината, различен от 26 и 27 (придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст, придружаване и гледане на болен над 18-годишна възраст).

• При издаване на болнични листове с код на причина 26 едновременно с бележка „За гледане на дете под карантина“ или с бележка „Гледане на болен член от семейството в лечебно заведение за болнична помощ по заключение от ръководителя на лечебното заведение“.

• При издаване на болнични листове с код на причина 27 едновременно с бележка „Гледане на болен член от семейството в лечебно заведение за болнична помощ по заключение от ръководителя на лечебното заведение“.

В 40 календарни дни отпуск поради временна неработоспособност, разрешени на осигурения с прекъсване в календарната година, не се включват дните по еднолично издадени болнични листове:

• С причина 11, 12, 14, 15, 16 ,17, 18, 20 (бацило/паразитоносителство, карантина, бременност, майчинство, трудоустрояване);

• Само за режим болничен с код на причината, различен от 26 и 27.

Обръщаме внимание, че дните по болничните листове, издадени за гледане на болен член от семейството, както и дните за гледане на здраво дете, посещаващо детско заведение поставено под карантина,  независимо от мястото, където то се провежда (в дома или в лечебно заведение за болнична помощ), се включват в посочените 40 дни.

Източник: zdrave.to

50% от хората с психични разстройства не се лекуват

Трима от четирима, страдащи от депресия, нямат достъп до адекватна помощ

50{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от хората с психични разстройства не се лекуват, 6,2{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} са с пожизнена психична болест, 15{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от пациентите на стационарно лечение в психиатриите са с депресия, от нея страдат 10 на 100 000 население в България. Тези данни представи днес психиатърът д-р Владимир Наков, дм – началник отдел „Психично здраве“ в Националния център по обществено здраве и анализи в дискусионното студио „Картина на психичното здраве с фокус върху депресивните състояния“.

Самоубийствата са 1,5{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от общата смъртност и най-често на живота си посягат възрастни хора над 70 години. При тях има седемкратно увеличаване случаите на самоубийства, допълни още той.

Представителят на СЗО за България доц. Михаил Околийски подчерта за пореден път огромната нужда от реформа в психиатричната помощ в страната ни и да се инвестира в психичното здраве. „Ковид пандемията допълнително обърна внимание на психичното здраве, защото много хора развиха тревожност и депресивни разстройства, а хората с психични заболявания ги обостриха. Отделно статистиката показва, че

един на пет човека развива някога в живота си поне един епизод на психотично разстройство,

а депресията сред хората над 65 години се удвоява. За съжаление трима от четирима, страдащи от депресия, нямат достъп до адекватна помощ – до три визити на месец при психиатър, психолог или психотерапевт“, обясни проблема доц. Околийски. Той обърна също внимание, че е нужно овластяване на пациентите с психична болест, за да могат да влияят на качеството на психиатричните услуги. Най-големият проблем в българската психиатрия е доминиращата властова позиция на психиатъра към пациента плюс отдалечеността на психиатричните болници от големите градове и липсата на психиатрична помощ в общността.

Доц. Околийски подчерта, че в Националния план за устойчиво развитие, финансиран от ЕС, са предвидени 30 млн. лева за модернизиране и развитие на психиатричната помощ в България и за въвеждане на здравно обучение в българските училища, за да се научат децата да се справят с психоемоционалните си кризи и се намали агресията. „Ако това не се превърне в държавна политика и този път, ако психиатричната помощ остане същата, това ще бъде скандално!“, бе категоричен доц. Околийски.

Проблемът защо все още малко хора търсят професионална помощ при депресия обясни психологът Калина Иванова от Фондация „Глобална инициатива в психиатрията“. За по-голямата част от българите депресията не се разпознава като страдание, изискващо специализирана помощ. „При страдащите от депресия се нарушава емоционалния живот на човека, спада енергията, снижава се активността на човека и той няма сили да извършва ежедневните си задължения. Но вместо да бъде окуражен да търси помощ, страдащите от депресия чуват: стига глупости, стегни се, мързи те и затова не можеш да станеш от леглото. Малка част от хората смятат, че когато изпитваш какъвто и да е дискомфорт, трябва да потърсиш специализирана помощ.“ Калина Иванова подчерта също, че специализираната помощ при депресивни разстройства не се заплаща от Здравната каса.

Затова не е достъпна за 75{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от страдащите от депресия,

и то за най-нуждаещите се – безработни, бедни, социално изолирани хора.

Във втория панел на дискусията „Гласът на пациента“ председателят на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България Боряна Ботева разкри връзката между депресията с диагнозата на тежки хронични заболявания.

„Депресията обикновено съпътства хората с тежки хронични заболявания, каквито са ревматологичните, защото при тях пациентите страдат, а диагнозата се забавя средно с 10 години. Обикновено болните са в млада активна възраст, но те живеят непрекъснато със силна болка, от която не могат да спят нощем, инвалидизират се млади. За тях е невъзможно да се грижат и за себе си, и за семействата си. Болестта ги лишава от възможността да работят нормално, доходите им са ниски, нарушава се и интимният им живот. Ето защо рискът от депресивни състояния е огромен, а всеки десети има суицидни мисли“, обясни Боряна Ботева. Към всичко това тя допълни, че хората с ревматоидни заболявания не могат да си позволят помощта на психолози и психотерапевти, от която имат огромна нужда. Единствените хора, на които разчитат на разбиране и съчувствие, са пациенти като тях в специализираните групи за самопомощ в социалните мрежи.

За депресията на хората, които се грижат за човек с увреждане разказа от първо лице Веска Събева – председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия (АРДЕ) и член на Конфедерация защита на здравето. Веска Събева разказа, че депресията е постоянен спътник на родителите на деца с епилепсия.

Те не могат да си позволят да спят, защото децата им получават по 400 гърча в денонощие.

Своята тревожност те се мъчат да скрият от децата си с консумацията на алкохол и тютюнопушене. Не общуват с други хора, защото другите не разбират тяхната болка. Единствените хора, с които могат да споделят са пак родители на деца с епилепсия и порочният кръг се затваря. Това са семейства, които живеят бедно, защото единият от родителите остава вкъщи да се грижи за детето и не работи. Родителите изпитват срам и вина, че имат дете с епилепсия и е почти невъзможно да преодолеят тези чувства.

Реджина Господинова и Ива Иванова от Българската хънтингтън асоциация коментираха психичните разстройства и депресия като неделима част от патологията при хора с нелечимо рядко заболяване.

Иван Евстатиев от Асоциация грижа за пациента представи Дигиталния асистент (чатбот) във Вайбър „Победи Депресията“. Чатботът се ползва от 20 000 потребители седмично. Всяка седмица се пуска ново полезно съдържание за депресията. Предоставят се и полезни съвети в помощ на нуждаещите се. Дадена е карта на България със всички психиатри, които работят по Здравна каса. Мисията на дигиталния асистент не е хората да си правят самодиагностика, а да осъзнаят проблема и да потърсят професионална помощ. За това как Ковид-пандемията се отрази върху психичното здраве на децата и тийнейджърите разказа Ивайло Спасов – директор „Комуникация за социално развитие“ към УНИЦЕФ България.

Събитието се състоя днес като продължение на стартиралата през изминалата година информационна кампания „Победи депресията“ и бе организирано от новосформираната Коалицията за психично здраве в България, в която участници са СЗО – България, Фондация „Глобална инициатива в психиатрията“, УНИЦЕФ – България, Портал на пациента, Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), Асоциация „Грижа за пациента“, Фондация „В помощ на здравето“.

Източник: zdrave.net

Здравното ведомство финансира обучението на 500 специализанти по европроект

500 договора е сключило МЗ със специализанти за финансиране на обучението им за придобиване на специалност. Това става ясно от отговор на министър Асена Сербезова на въпрос от депутата Николина Ангелкова за изпълняваните от ведомството проекти по оперативни програми на Европейския съюз.

Договорите са сключени по проект „Специализация в здравеопазването“, който е с бюджет 5 852 900 лв.

Проектът дава възможност на лица, започнали обучението си за придобиване на специалност, да продължат и завършат обучението си. Подкрепят се лекари специализанти, лекари по дентална медицина специализанти, специализиращи медицински сестри и акушерки.

От началото на проекта до момента са сключени 500 договора. В съответствие с клаузите на договорите за финансиране, на участниците в проекта се заплащат такси за теоретично и практическо обучение и се предоставя стипендия на лица без доходи в размер на две минимални работни заплати на месец.

Източник: zdrave.net

Боряна Маринкова: 70% от всички сигнали за липсващи лекарства биха се решили чрез повече внос

Пандемията от Covid-19 задълбочи съществуващия недостиг на лекарствени продукти. От месеци пациенти сигнализират за липса на нискомолекулни хепарини, на лекарства за недоносени и др. в аптечната мрежа.
Това не се случва само у нас – още през април 2020 г., университетски болници в ЕС предупредиха за опасността от изчерпване на запасите от някои лекарства – анестетици, антибиотици, препарати за отпускане на мускулите и други. Причините са намалялото производство, ограниченията за износ от други държави и стремежът към натрупване на резерви по време на здравната криза.
На този фон у нас започна да функционира специализирана електронна система за проследяване на лекарствата като наличности и да генерира забранителни списъци на лекарства за износ.
1575 сигнала за липсващи лекарства са получени до днес (16 февруари), каза в студиото на Радио София Боряна Маринкова – изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства.
„Около 70{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от всички сигнали биха се решили чрез повече внос. Ние затова многократно сме призовавали за либерализация на всички процеси касаещи лекарствоснабдяването, следвайки всички регулации и изисквания към участниците в него, за да има повече възможности и повече пътища за доставки на лекарства към България“, каза Маринкова.
Тя добави, че 22{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от сигналите касаят лекарства, които не се внасят в България поради икономически причини. 29 на сто са сигналите, които са за лекарства, налични в аптечната мрежа, но пациентът не е успял веднага да се ориентира къде точно може да ги намери.
„Не всяка аптека има всички възможни лекарства, които се ползват на територията на България. Минавайки през една или втора аптека, пациентът остава с впечатлението, че въпросното лекарство го няма“, заяви Боряна Маринкова и допълни, че над 48{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от всички сигнали идват от София.
По думите й, за 9 лекарствени продукта има категоричен отказ за внос в България.
„Единият от тях е едно лекарство за чревни и белодробни паразити, много често се използва при лечение на малки деца и от по-възрастни, които страдат от някакъв вид паразитоза, но най-високият брой сигнали, откакто е започнала пандемията касаят нискомолекулните хепарини. Тук казусът е, че имаше прескочена доставка през януари, дойде в последните дни доставка, с които преимуществено се зареждат лечебните заведения, останалите количества се насочват към аптеки“, каза Боряна Маринкова.
Сигналите за липсващи лекарства се подават основно от пациенти, лекари, фармацевти, пациентски организации и медии.
От Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства предлагат промяна в Наредбата за неразрешени лекарствени продукти и Закона за лекарствата – да се предвиди възможност лекарствата, които са имали регистрация, но тя е изтекла, поради причини, които не са свързани с лекарствената безопасност, да могат да бъдат внасяни от паралелни дистрибутори или от търговците с лекарства на едро. Тези, които никога не са имали регистрация да бъдат обект на внос, с притежател на разрешение, който да отговаря за тяхната лекарствена безопасност, но да могат да бъдат достъпни и в аптечната мрежа, не само в лечебните заведения, предлагат още от БАРПТЛ.
Източник: БНР

ЕК разреши първия биологичен медикамент за лечение на системен лупус

В Европа от това тежко автоимунно заболяване страдат приблизително 250 000 души, повечето от които жени

Saphnelo (анифролумаб) – първият биологичен препарат – моноклонално антитяло, интерферон-1 инхибитор, предназначен за лечение на системен лупус еритематозус, получи одобрение от ЕК за употреба в ЕС, предаде pharmatimes.com.

Това е единственото биологично лекарство, което не е ограничено до пациенти с висока степен на активност на заболяването, посочват експерти.

Монколоналното антитяло ще се прилага като допълнителна терапия при възрастни пациенти с умерен до тежък, активен, положителен на автоантитела системен лупус еритематозус, заедно със стандартната терапия.

В Европа има приблизително 250 000 души със системен лупус, повечето са жени, диагностицирани обичайно във възрастта между 15 и 45 години.

Одобрението от Европейската комисия се основава на резултатите от Програмата за клинично изпитване на Saphnelo, включително проучванията TULIP Phase III и MUSE Phase II.

В рамките на клиничните проучвания при повечето пациенти, лекувани с новия препарат, се е наблюдавало намаляване на общата активност на заболяването във всички засегнати органи и системи, постигнато е било и трайно намаляване на употребата на орални кортикостероиди в сравнение с плацебо групата. Минимизирането на употребата на орални кортикостероиди и намаляването на активността на болестния процес е важна цел на лечението при системния лупус, защото по този начин се намалява рискът от увреждане на органите.

Одобрението следва препоръката от Комитета по лекарствените продукти за хуманна употреба на Европейската агенция по лекарствата от декември 2021 г.

Роналд ван Воленховен, директор на Ревматологичния център в Амстердам, Холандия, коментира: „В Европа има ограничени възможности за лечение на пациенти, които живеят със системен лупус еритематозус, и много от тях са изправени пред лоши резултати. Анифролумаб е таргетиран към пътя на интерферон тип I, за който е известно, че играе централна роля в патофизиологията на лупус еритематозус. Полученото одобрение е важна стъпка напред в лечението на това заболяване“.

Най-честите нежелани реакции, възникнали при пациенти, получавали Saphnelo в контролираните клинични проучвания, включват инфекция на горните дихателни пътища, бронхит, реакции, свързани с инфузията и херпес зостер.

Препаратът наскоро беше одобрен в САЩ, Япония и Канада, а регулаторните прегледи продължават и в други страни.

Вече текат проучвания във фаза III и с подкожно прилагане на медикамента, планирани са и допълнителни проучвания за действието на препарата при лупусен нефрит, кожен лупус еритематозус и миозит.

Източник: zdrave.net