Д-р Йордан Христов е роден в Благоевград. Завършва Медицински университет – София през 2015г. От 2015 до 2019 г. д-р Христов специализира в Клиниката по вътрешни болести при УМБАЛ „Св. Анна“ – София. През 2019 г. придобива специалност по кардиология. През 2020 г. става част от екипа на Спешно отделение в Университетска болница „Лозенец“.

Д-р Христов, как избрахте да се посветите на кардиологията?

Интересът ми към медицината, а впоследствие и към кардиологията при мен води се появи още, когато бях ученик. Произхождам от лекарско семейство и за мен това бе естественият път за реализация в живота.

Преминали сте през една от най-добрите школи в тази специалност – клиниката на УМБАЛ „Св.Анна“. Кои бяха Вашите учители там, с какво работата в нея допринесе за формирането Ви като лекар?

Да, в тази клиника започнах като доброволец, после завърших и специализацията си. Мога само да благодаря на проф. Димитър Раев за доверието, което ми гласува, на учителите ми д-р Прокопова и д-р Тасева, на доц. Финков. Те ме научиха на фундаменталните принципи в тази специалност, дадоха ми знания, които се безценни. Следвам тези принципи и до днес в работата си. Не мога да не спомена и д-р Д-р Николаева, с която бяхме едни от първите специализанти в тази клиника.

Пациентите на такова място са полиморбидни и усложнени в голяма част от случаите. Това те учи да подхождаш в цялост към всяко едно основно или придружаващо заболяване, на подход, който е цялостен от клинична гледна точка.

Изморява ли или обогатява спешността? Има ли всъщност такава алтернатива ?

Това бе следващият етап в развитието ми като лекар. Всеки един от нас ежедневно се сблъсква със спешността в работата си, независимо дали работим в болничната или доболничната помощ. Мен лично това ме обогати, усъвършенства ме като специалист. Съвсем логично реших да продължа развитието си в болница с високо ниво на оборудване, организация на работата, която следва високи стандарти в медицината и има традиции, каквато е Университетска болница „Лозенец“.

Сега сте част от екипа на нейното спешно отделение. Разкажете за ежедневието си там.

Работата в такова отделение не се различава по нищо от работата във всяко друго в страната. При нас постъпват всякакъв тип пациенти. Знаете, че болницата бе превърната в интензивен COVID център. Пое ударната вълна на пандемията заедно с другите болници. Тук постъпват предимно тежко болни пациенти, които се нуждаят от интензивни грижи, свързани с COVID или пациенти с постCOVID синдром, хирургични случаи, много сърдечно- съдова патология. Болницата е известна с добрата си кардиология, съдова и сърдечна хирургия, а така също с коремна хирургия, вътрешна клиника, педиатрия и акушеро-гинекология. Това дава много възможности и много знания.

Как се отрази пандемията на работата на Вашия екип?

Отрази се както във всяка една болница. Дефицит на персонал, много извънреден труд, натоварен график. Не е тайна, че медицинският персонал работим на повече от едно място. Много усилия и спасени животи, останали встрани от общественото внимание. В последно време, като че ли скандалите в сектора изместиха фокуса на внимание от доброто и позитивното, което правим.

В личен план какви са плановете Ви за професионално развитие?

Интересите ми в областта на кардиологията са насочени в доболничната помощ, където развивам кардиологичен кабинет. Това са ранна диагностика на сърдечно- съдовите заболявания като артериална хипертония, ритъмно-проводни нарушения, исхемична болест на сърцето, лечение и проследяване на пациенти със сърдечна недостатъчност. Философията ми е, че ранната диагностика и навременното лечение предотвратява хоспитализацията, смъртността и инвалидизацията.

На какво посвещавате свободното си време?

Спортувам, умерен планинар съм, карам колело и съм сгоден.

Кои са ценностите, които сте готов да отстоявате винаги и навсякъде, принципите, от които се ръководите като човек и лекар?

Да помагам с каквото мога доколкото ми позволяват знанията и възможностите. Да не вредя.

Източник: zdrave.net

Вирусолог – имунолог е гост в подкаста на БНР „COVID ваксините“

В поредния епизод на подкаста на БНР „COVID Ваксините“ отново ви срещаме с топ вирусолог – имунолог, за да ни разкаже този път защо при някои хора Covid-19 протича тежко или по-леко, кое като народ ни поставя на едно от първите места по смъртност от различни заболявания и защо масово не се ваксинират българите.

Гост в епизода е доц. Велислава Терзиева, началник на Лаборатория по вирусология в УМБАЛ “Лозенец” и научен работник в Института по биология и имунология на размножаването – „Акад. Кирил Братанов“ – БАН.

„Когато направим проучвания върху генетичните фактори на имунната система, които имат отношение към боледуванието, а също и проучване на регулаторните механизми на имунната система, можем да разберем защо различните хора преболедуват различно от Covid – 19.

Тежкото протичане е свързано с една бурна имунна реакция. При Делта варианта, при Уханския вариант, това беше т.нар. „цитокинова буря“. Това се случва тогава, когато контролът върху имунната реакция не може да бъде овладян. Тогава тя има разрушителна сила.

Много важни са също генетичните фактори в посока на самите рецептори. Не е само един рецепторът, когато вирусът влезе в клетката, той бива поет вече от други рецепторни молекули, които по-нататък продължават да имат определена функция. Всяка една такава молекула си има отговорник в ДНК на човека. Вариации в тези молекули могат да дадат отражение и да пренасочат имунния отговор в една или друга посока“, казва доц. Велислава Терзиева.

„За този коронавирус научихме, че той също се променя като другите вируси, че си търси явно нов гостоприемник, затова се ориентира към човешката популация. Междувидовото прескачане не е рядкост в еволюцията. Мисля, че по отношение на това откъде е произлязъл, каквото и да кажа, засега ще бъде спекулация“, каза доц. Терзиева. И още:

„За мен най-непопулярните мерки бяха затварянето на парковете и планините в началото на пандемията. Като цяло в бъдеще всички мерки предстоят преосмисляне.

Най-полезната мярка е носенето на маска, когато човек има симптоми. А иначе за мен най-важната и доста пренебрегната мярка у нас си остава високата обществена хигиена – улици, обществени места, обществен транспорт и т.н. Тази мярка важи дори да няма коронавирус“, посочва доц. Терзиева.

По думите на изтъкнатия имунолог-вирусолог ваксинитие срещу Covid – 19 е нормално бързо да се направят. Науката и технологиите са несравнимо по-развити отколкото в миналото.

„Но едно лекарство за един вирус няма как да бъде направено, защото вирусът се променя. По-същата причина няма как една единствена ефикасна ваксина да се направи. Защото вирусите се промянят, за да оцелеят. Така беше и при търсенето на ефикасна терапия при ХИВ-инфекцията. Прилагат се групи лекарства за поетапно спиране на вирусното размножаване. Като се правят тестове за резистентност на пациента междувременно.

Вирусът се изменя и търси начин да избяга…“, разказва още доц. Терзиева.

Според нея човек може да се ваксинира, ако иска да се предпази от тежко протичане на болестта. Ако хората не желаят сега да се вакснират, биха могли да изчакат да мине летния сезон, да си направят тест за антитела преди есента на 2022 година и чак тогава да решат дали да се вакснират.

„А иначе ние сме със сложна народопсихология, която е обусловена от нашата необичайна, различна от останалите народи история. Станали сме доста недоверчиви и доста предпазливи. Другото което е, много сериозният натиск да се ваксинираме. И още нещо – все пак трябва да има и някакво по-уважително отношение и към постиженията на наука и в медицината. Но последните години бяха доста тежки за хората и може би не сме стигнали до това отношение…

• Д-р Велислава Донкина: Колкото по-голям е натискът, толкова по-голяма е съпротивата

В УМБАЛ „Лозенец“ ми прави впечатление това, че пациентите идват доста късно след развитието на болестта. Като това отношение важи и за останалите заболявания, българинът не си прави нужните профилактични изследвания по принцип. А нашата болница разполага с прекрасни диагностични и лечебни възможности, лекарите и целият персонал не жалят сили за пациентите си“, заяви доц. Терзиева.

Източник: БНР

По никакъв начин няма да се съгласим договорите да важат от 1 април

БЛС предлага 30{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} увеличение на цените за дейности в първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП), 31{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП), 1.8 млн. хоспитализации и увеличение на цените на клиничните пътеки средно с 25{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}. Това става ясно от проекта на НРД, който Лекарският съюз е изпратил до НЗОК. С председателя на БЛС д-р Иван Маджаров разговаряме за предложените увеличения, какво ги е наложило и как те ще променят системата.

Д-р Маджаров, промените, които БЛС предлага в НРД са сериозни, но кои клинични пътеки ще са с най-голямо увеличение и кои без изменения?

Ние отдавна говорим за необходимостта от сериозни промени в сектора. Сега, след като парламентът прие бюджета има реално възможност направените от нас предложения да бъдат приети и да се реализират. Те засягат почти всички специалности. За съжаление, диференциацията на цените, която е правена през годините не е само между отделните специалности, но и в самите тях. Някои пътеки прекалено дълго са задържани с високи цени, а други – с ниски. Логично e  по-добре остойностените клинични пътеки да са предпочитани и по тях да бъдат приемани по-голям брой пациенти. Отварям една скоба – само балансирането на цените на КП няма да реши изцяло този проблем. Необходимо е да се преработят кодовете, с които пътеките се отчитат. Тук трябва бордовете по специалности да помогнат сериозно, за да направим така, че от една страна „тежките“ пътеки да бъдат адекватно финансирани, а от друга да се избегне максимално възможността по тях да бъдат отчитани „леки“ случаи. Нашите предложения реално са първа стъпка към балансиране на диспропорциите, както между отделните специалности, така и в самите тях. Приемането им ще даде „глътка въздух“ на болниците, които заради повишените цени на енергоносителите и забавеното заради COVID търсене на медицинска помощ са в тежко положение. Един от ключовите моменти, залегнал в предложенията ни е предвиждането на по-малък брой хоспитализации. Ние предлагаме увеличението в цените да се случи за сметка на по-малък брой хоспитализации, които според нас са изкуствено завишени. Дори и първото тримесечие е доказателство за това. Предложението ни е вместо 2,2 млн., колкото са записали от НЗОК в мотивите към бюджета, хоспитализациите да са 1.8 млн., като пак ще са със 100 000 повече спрямо миналата година, когато са отчетени 1.7 млн.

Ако това, което искаме бъде прието и дадена болница работи по 80{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от съществуващите пътеки на новите цени, които предлагаме, за същия брой пациенти, които е имала предходния месец тя трябва да реализира увеличение с минимум 25{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} на приходите си.

Предлагате увеличение на капитационните плащания, но липсва увеличението на потребителската такса. Управителят на Здравната каса заяви, че НЗОК би поела потребителската такса за децата. Защо?

Ако потребителската такса се заплаща от някой друг, без участието на пациента, това вече не е потребителска такса, а по-високо заплащане за дадена услуга, в случая за преглед на деца. Затова, в нашето предложение сме заложили по-високи цени за прегледи – първични и вторични за специализираната помощ, по-висока капитация за записано дете при общопрактикуващите лекари, както и по-високи цени за профилактиката на малките пациенти в сравнение с възрастните. Няма смисъл някой да заплаща потребителската такса изцяло. Има смисъл, ако една част се заплаща от потребяващия, а другата част от Касата срещу реално извършен и отчетен с касов бон преглед. При това условие може да говорим за потребителска такса, която е подпомогната от държавата. Но в случай, че тя се поема изцяло от Здравната каса, ние от УС на БЛС сме на мнение, че подобна мярка по-скоро ще доведе до злоупотреби, отколкото да подпомогне някого.

За първи път в НРД има остойностяване на здравната грижа за новородените. Това ще бъде ли достатъчно, за да бъдат усвоени средствата, отпускани от НЗОК за самостоятелните практики на медицинските сестри и акушерките?

Реално тези средства и сега не могат да се използват от самостоятелни практики на медицински сестри и акушерки. Български лекарски съюз многократно е заявявал, че така направена промяната в Наредба 9 е неработеща и всъщност представлява една фиктивна промяна. До този момент тази дейност влизаше в задълженията на общопрактикуващите лекари срещу капитацията, без да получават допълнителни средства и повечето от тях го правеха. Сега ние сме принудени да се съобразим с тази действителност и затова предлагаме цена. В самата Наредба е уточнено, че тези пари се заплащат на практиката на общопрактикуващия лекар, който има назначена при себе си медицинска сестра или акушерка и в случай, че тя е извършила тези прегледи в първите дни на новороденото. Предстои да разберем как точно би се отчитал този преглед, при положение, че новороденото дете все още няма ЕГН. Предполагам, че е добро като намерение за в бъдеще, но тази година, с този бюджет не виждам как ще се реализира.

Планирани са 2 млн. лв. за дейността. Поне те би трябвало да бъдат усвоени.

Те бяха заложени и в предишния бюджет. В този случай те поне са в бюджета на общопрактикуващите лекари и ако няма извършени такива прегледи със средствата, предвидени за тях, ще могат да се покрият други дейности в ПИМП. Миналата година бяха извадени в ред от бюджета, който нямаше кой да изпълни.

В специализираната извънболнична помощ предвиждате над 5 млн. първични прегледи и е близо като брой до цялото население на страната по последните данни на НСИ.

Не предлагаме увеличение на броя на прегледите в СИМП. Там предлагаме да се запази обема, но да се осигурят по-високи цени на прегледите.

Предлагаме обаче увеличение на направленията за изследвания за лаборатории и образна диагностика при медико-диагностичните дейности. Проблемът на българското общество е липсата на възможност пациентът да бъде изследван и диагностициран без да се налага да заплаща за това от собствения си джоб. Става въпрос за невъзможността общопрактикуващите лекари и лекарите в ДКЦ-тата да извършват своята дейност по профилактика и диспансеризация. Знаят, че на някой трябва да се направят определена група изследвания, за да може да бъде диспансеризиран и не могат да го направят, защото до сега нямаше достатъчно средства за диагностика.

С предложенията си ние реално даваме възможност на хората да се диагностицират в извънболничната помощ и да не бъдат принуждавани да влизат в болница, за да си направят например скенер или елементарни изследвания под предлог, че личният лекар няма направления за това. Там предлагаме и други мерки като категорично да не се заплащат изследванията за антитела сред преболедуване от COVID, които нямат никаква диагностична стойност и бяха включени като безплатни в наредбата, за да може да се обезпечи българският вариант на зелен сертификат. Предлагаме още и цената на PCR да се намали, с оглед на това, че вече и в Европа се признават антигенните тестове. Отива си и вълната. Много пари отиват там, а за профилактика и диагностика не остават средства.

В частта за СИМП предвиждате много сериозно увеличение – 131{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} на профилактичните прегледи за лица с рискови фактори за развитие на заболяване.

Предлагайки такава цена, се очаква колегите в СИМП да имат наистина интерес да развиват тази дейност. Досега тя беше заплатена с 13 лв. на преглед, докато сега ние предлагаме да е 30 лв.

Увеличавате и цените за рехабилитация и физиотерапия. Това сякаш се случва за първи път от години.

Това е едно от нещата, което от години давах като пример за подценяване и дори неглижиране на медицинска дейност. Това, което хората познават като „нагревки“ и очакват да им бъде направено безопасно от професионалист струваше 3 лв. Тази процедура обаче се извършва от рехабилитатор, използва се специализирана апаратура. Дори предложеното увеличение е недостатъчно, но е важна стъпка към правилното остойностяване на процедурата. Поставяме началото. Удовлетворен съм от това, което гласува Парламента, защото вече имаме не само амбицията, но и възможността да постигнем нещо и за колегите, и за пациентите.

В болничната помощ има увеличение на цени на пътеки с 1{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}, има и такива, които са увеличени със 180{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}. Какъв е принципът, по който сте планирали увеличенията?

Увеличението е по механизъм за определяне на „справедлива цена“ с коефициент изчислен на база британската система на определяне на цена на клиничните пътеки. Възприехме този метод като база за постепенно премахване на диспропорциите в цените на отделните клинични пътеки, натрупани с времето. Налагайки тези коефициенти върху цените на клинични пътеки у нас, се компенсират дисбалансите както между специалностите, така и в самите специалности.

Средното увеличение е с 25{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}. Това са нашите предложения, които се надяваме да бъдат приети от НЗОК. Нямаме намерение да отстъпваме, парите ги има и болниците още на първия месец трябва да усетят промяната.

Какво се случва с електронното здравеопазване и ще бъде ли записано то в НРД?

Не знаем на какъв етап е. Имахме две срещи, знаем, че е направена пътна карта и това е. Със сигурност ще трябва да се запише, че при преминаване към електронно направление и електронни прегледи, трябва да отпадне хартиеният носител. Това са текстовете, които трябва да се договорят между нас и експертите на НЗОК.

А работи ли се върху система за връзка между Спешна помощ и болниците?

По отношение на системата за връзка между Спешна помощ и болниците, вече има изградена такава платформа. Тя е направена от доброволци, готова е, изпратена е на МЗ. Не знаем защо се обявяват нови поръчки и се твърди, че тепърва ще се прави, след като я има готова и просто трябва да влезе в действие.

Тази системата позволява още преди достигането до адреса на пациента, медикът в линейката да се консултира с лекаря в Спешното отделение на дадена болница, да вижда на телефона или таблета си в кои болници какви свободни легла има, може дори да заяви легло. Системата е изключително удобна и функционална и е необходимо просто да се инсталира на дадено устройство.

НРД, както и бюджета на НЗОК влизат в сила от 1 януари. Какво се случва с вече изплатените средства за първото тримесечие, след като ще има нови цени?

Ще настояваме да бъдат компенсирани цените. Дейностите, които са отчели болниците, първичната и специализираната помощ, ще държим да бъдат доплатени по новите цени. Това е червена линия, от която няма да отстъпим. Знам, че за медицинските изделия и лекарствата е поет ангажимент договорите да влязат в сила със задна дата от 1 януари и по никакъв начин няма да се съгласим договорите за медицинските дейности да важат от 1 април. Това би означавало да преизчислим цените, които предлагаме сега с допълнително увеличение, тъй като ще е загубена 1/4 от годината.

Източник: zdrave.net

Какво представлява Европейският противораков план и какво е приложението му в България?

Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Асен Дудов, председател на Българското онкологично научно дружество:

“Искам да поставя акцент върху това, че не трябва, правейки Национален план, да излизаме извън Европейския контекст. Европейският противораков план не трябва да се променя в своята същност, а да бъде унифициран в отделните страни членки. Националният план представлява план за въвеждането на Европейския противораков план.

Планът има четири стълба. Първият се състой в това как да се предпазим и как да проведем скрининг, пресяване на хората, за да открием онкологичните заболявания. Или как да избегнем факторите на околната среда, водещи до онкологични заболявания. Ваксинациите срещу човешки папиломен вирус както при момичетата, така и при момчетата предпазват от редица форми на рак – на маточната шийка, тумори на главата и шията при двата пола. Тази група злокачествени заболявания може драстично да намалее с тази ваксинация.

Друга ваксинация, която има положителен ефект във времето е срещу Хепатит Б, която за щастие стана задължителна при децата.

Другите стълбове – иновативна диагностика и лечение и не на последно място идва четвъртият стълб, свързан с качеството на живот.

До средата на месец март трябва да изпратим един първичен проект по този разписан график, който има ЕК.

Излъчили сме експертен съвет, колеги, които работят с колегите назначени от министъра на здравеопазването. Работата е съвместна и е на институционално ниво. Всичко, което правим се предава на Министерство на здравеопазването, за да може да залегне като национална политика и да стане факт и в нашата страна.

Трансгранично здравно обслужване

“Обслужването на пациенти, особено в рамките на ЕС, е изключително важен аспект. Това, което не може да се направи в една страна членка на ЕС, специално в областта на онкологията, би могло да се извърши в друга.

Началото на такъв механизъм в момента съществува. Това е т.нар. Формуляр – E112, който позволява такова лечение в страните  членки. Но това все пак е само едни сегмент от пъзела, който трябва да се изгради, за да стане и това трансгранично сътрудничество.

Специално в областта на клиничните изпитвания България е един търсен, оценен и желан партньор, тъй като лекарите както в областта на онкологията, така и в други специалности, работят клинични изпитвания с много високо качество.“

Източник: БНР