Д-p Катерина Маджарова е гастроентеролог в УМБАЛ и ДКЦ „Пълмед“, Пловдив. Завършва МУ-Пловдив през 2015г., а година по-късно преминава успешно основния курс и получава сертификат по ехоендоскопия от ENDO CLUB Academy Training, Хамбург. През 2015 г. е лекар специализант по гастроентерология към УМБАЛ „Пълмед“. През 2016г. става съосновател на УС на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози в България, а от 2019г. До 2022 г. е заместник-председател на организацията. През 2019 година придобива специалност по гастроентерология. Участвала е в обучителни курсове и в голям брой български и международни конгреси. Д-p Маджарова е преминала едномесечен стаж по ендоскопска ехография в Сантиаго де Компостела, Испания.

Д-р Маджарова, как избрахте да се посветите на гастроентерологията?

По време на следването ми в Медицинския университет в Пловдив преминах през различни желания и стремежи за професионално развитие, предполагам както е при повечето студенти. Когато влизаш на различни упражнения, намираш вълнение, проявяваи интерес към различни области на медицината. Аз съм второ поколение лекар в семейството, майка ми и баща ми са лекари, но исках да вървя по собствен път. Накрая избрах една изключително многолика специалност – гастроентерологията. Тя включва образна диагностика, интервенционална ендоскопия и вътрешни болести. Освен това се развива с невероятни темпове във всички направления, което прави още по-вълнуващо практикуването й.

Освен клиничната работа, Вие сте и активен член на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози. Разкажете за изследователските проекти, в които участвате.

Асоциацията на младите хепатогастроентеролози е изключително активна организация, с която миналата година успяхме да осъществим VI национален конгрес, макар и онлайн заради създалата се обстановка. В него всяка година взимат участие голям брой студенти и специализанти по гастроентерология, хирургия, онкология, имунология като представят своите научни разработки или клинични случаи от практиката. Учим се взаимно.

През 2020 година публикувахме в Journal of Gastrointestinal and Liver Diseases първото за България популационно базирано проучване за честотата на тези функционални чревни заболявания (ФЧЗ), организирано от нашата асоциация и Българското дружество по неврогастроентерология. ФЧЗ или нарушенията на оста „черво-мозък“ са чести заболявания, характеризиращи се с повтарящи се коремни симптоми, които не са свързани със структурни или биохимични аномалии. Около 40{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от хората в света отговарят на диагностичните критерии за поне едно ФЧЗ. Това високо разпространение може да се определи като проблем за общественото здраве, тъй като тези заболявания увеличават разходите за здравеопазване на държавно ниво и водят до влошаване качеството на живот на пациентите. Изследваната група в проучването са български възрастни граждани, активни потребители в социалните мрежи.

Данните са събирани в периода май – август 2019 г. Всички участници са поканени да попълнят онлайн въпросник за общото им здравословно състояние, без да споменаваме, че целта на това проучване е да се изследват симптомите на храносмилателната система. Резултатите от него сочат, че всеки пети българин има синдром на раздразненото черво (СРЧ или Irritable Bowel Syndrome – IBS) и всеки десети – функционална диспепсия (ФД). Това е първото проучване за определяне на честотата на СРЧ, ФД и техния овърлап синдром, както и за оценка на рисковите фактори, свързани с тези нарушения в българското възрастно население. Резултатите са изключително ценни, тъй като попълват празнината в епидемиологичните данни за тези състояния в Източна Европа. Разбира се, нищо от това нямаше да се случи без изследователския и иноваторски дух на колегата ни д-р Радислав Наков, който, за жалост, ни напусна в края на 2021година. Това е една голяма загуба за българската и европейската гастроентерология.

Какво Ви мотивира най-силно да тръгнете по този път?

Това, което мотивира всеки лекар. Да помагаш на хората, да виждаш усмивката на лицата им след като са потърсили помощта ти. В нашата специалност има много хронични чернодробни заболявания и възпалителни чревни заболявания, които изискват проследяване в дълъг период от време, някои – до живот. С тези пациенти се развиват и друг тип отношения, донякъде бариерата в общуването пада и доверието им към нас е мотивиращо.

Какво цените най-много в общуването си с пациентите?

Това, което споменах и по-рано. Доверието между лекар и пациент е най – ценното, което можем да имаме. Без него ние не можем да практикуваме професията си качествено, съответно пациентът няма да получи адекватна помощ.

Имала ли сте критични ситуации, в които е трябвало бързо да вземете решение за начина на лечение и за бъдещето на пациента?

Критични ситуации при нас настъпват най – често при случаи на остро кървене от гастроинтестиналния тракт. В тези случаи кръвозагубата е масивна, налагат се спешни реанимационни мероприятия, ендоскопски изследвания, при които в най-добрия случай се локализира източника на кървене и се провежда ендоскопска хемостаза. Дори днес, въпреки напредъкът на интервенционалната гастроентерология, смъртността от гастроинтестинален кръвоизлив достига до 10{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} в световен мащаб.

Кои са Вашите учители в специалността?

Всеки един човек, с когото съм се срещала още от началото на специализацията ми, ме е научил на нещо, дал ми е нещо от себе си. Имам възможността да пътувам и да общувам с прекрасни специалисти, които са били отворени към нас, младите и са ни допускали до тънкото изкуство на медицината, отваряли са ни вратите към нея.

Много дължа на д-р Никола Боянов, началник на гастроентерологията към УМБАЛ „Пълмед“. От него научих още в началото, че има ли желание, има и начин.

Кои качества цените най-много у колегите си?

Трудолюбивостта, нестихващия стремеж към нови знания и честността. И чувството за хумор, разбира се.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Желанията са много, а времето никога не стига. Но когато има такова обичам да го прекарвам със семейството ми и приятели, да пътувам и да бъда сред природата. Често разпускаме с настолни игри, а в този сезон също така карам сноуборд.

Коя е каузата, на която искате да посветите работата си в близките години?

В България пациентите често търсят лекарска помощ, когато е твърде късно. Има много предотвратими заболявания, когато са установени навреме. Бих искала да се посветя на превенцията и профилактиката на заболяванията, за да ги спрем още преди да са се разгърнали.

Ще споделите ли коя е най-голямата Ви мечта – като лекар и човек?

Мечтая за крепко здраве за близките ми и повече съпричастност между хората.

Източник: zdrave.net

Проф. Искра Алтънкова е водещ специалист, университетски преподавател и международно признат учен от областта на клиничната имунология. В момента  ръководи Лабораторията по клинична имунология в Университетска болница „Лозенец“.  

Проф. Алтънкова, работата на клиничния имунолог често като че ли остава незабелязана и дори в някакъв смисъл е непозната за пациентите. Всъщност, какъв е приносът на тези специалисти в диагностиката и лечението на заболяванията?

Клиничната имунология е сравнително нова специалност, засега щатно е ситуирана към имунологични лаборатории, но всъщност е основна медицинска специалност и се занимава както с лабораторна имунодиагностика, така и с пациенти с имунни заболявания. Ние, имунолозите, даваме консултации, участваме в обсъждания и извършваме важни и неотменни изследвания за поставяне, потвърждаване или отхвърляне на диагнози на редица болести с имунни механизми. Също така участваме в планирането и проследяването на имуномодулиращи терапии, както и в проследяването на клиничния ход на заболяванията. Това в пълна степен важи и за Лабораторията по клинична имунология в болница „Лозенец“. Като университетска лаборатория се стремим бързо да въвеждаме и поддържаме на най-съвременни диагностични имунологични изследвания. Следим специализираната литература и се стараем да бъдем в крак с модерните тенденции.

Диагнозата на кои често срещани заболявания вече е немислима без помощта на имунолога?

Има няколко области на медицинската практика, в които е необходимо участието на клинични имунолози – например. различни вродени или придобити имунодефицитни състояния; автоимунни състояния и заболявания в почти всички области на вътрешната медицина, алергии, трансплантация на солидни органи и тъкани, прилагане на различни имуномодулиращи агенти и терапевтични схеми, таргетни имунотерапии и много други.

В нашата Лаборатория по клинична имунология основни направления са диагностика на автоимунните болести в гастроентерология, нефрология, системни автоимунни болести на съединителната тъкан като системен лупус, ревматоиден артрит, автоимунни васкулити, синдром на Сьогрен, миозити и други, имунологично проследяване при пациенти с трансплантации на черен дроб и бъбреци.

Болницата отдавна е отворена за всички граждани и лабораторията обслужва на общо основание външни и нележащи, амбулаторни пациенти, потърсили услугите ни на принципа на свободно заплащане, граждани с НЗОК направления или обслужвани чрез различни здравно-осигурителни фондове. Предлагаме отделни и „пакетни“ имунологични изследвания. Пакетите са комплекси от изследвания, свързани с имунната диагностика на заболявания като системен лупус, ревматоиден артрит, системни васкулити, миозити, склеродермия, цьолиакия, чернодробни автоимунни болести и други заболявания, с имунологични механизми на възникване и протичане. Пакетното обслужване улеснява лекарите и пациентите при поръчката на изследвания, а носи и известна бонификация в цените.

Отворени сме за всички пациенти, които се нуждаят от имунологично изследване.

Кои нови методи промениха облика на специалността в последно време?

Наред с класическите имуноензимни, имунофлуоресцентни, нефелометрични и турбидиметрични, многоцветна флоуцитометрия и др. методи в имунологичните лаборатории автоматизацията расте и това позволява извършването на мултиплексни изследвания, които осигуряват възможност за по-големи комбинации от имунни параметри. Това е предпоставка за по-голяма бързина, а в някои случаи разкрива и нови механизми на болестите, а така също и води до промени в патогенетичните парадигми.

Какви са очакванията Ви като специалист за развитието на лабораторията, която ръководите?

Клиничната имунология е много интересна, бързо развиваща се научна област както в теоретичен план, тя е и път към бързата реализация на полезни за медицинската практика постижения. Очаквано е това да продължи и все повече нови медицински приложения да се реализират.

Последните две години бяха доста трудни и усилията на повечето имунологични лаборатории бяха ангажирани с проучвания на SARS-CoV2, инфекцията COVID 19 и нейната диагностика, както и ваксинациите и техния протективен ефект – все важни проблеми от полето и на клиничната имунология.

И ние се включихме във внедряването и извършването на тестове за хуморален (различни антитела) и клетъчен имунитет на хората срещу този пандемичен вирус. Проучваме пост-ваксиналните и пост-болестни имунни характеристики на здрави и болни хора. Това повиши познанията и опита ни за тази инфекция и диагностиката и към момента изследваме антитела и специфичен гама-интерферонов отговор като елемент на клетъчен имунитет при пациенти, срещали този вирус.

Също така ще добавя, че ние, имунолозите, участваме в общоболничния ежедневен клиничен рапорт и винаги сме на разположения за консултации при нужда на място или по телефона.

Кои Ваши ученици и последователи са Вашата гордост на университетски преподавател?

Като дългогодишен университетски преподавател, професор по клинична имунология и действащ ръководител на университетска диагностична имунологична лаборатория се радвам, че в учебните програми на студентите медици се утвърди преподаването по клинична имунология. Докторантурите по имунология и специализациите по клинична имунология вече доста години се утвърдиха като ефективна форма за квалификация на лекари, биолози и други специалисти и аз съм горда със специалистите, за чието изграждане съм допринесла.

Повечето се реализираха като качествени академични специалисти, ръководители на диагностични структури по клинична имунология и водещи преподаватели и ръководители.

И досега за мен е голямо удоволствие да поддържам професионални и приятелски отношения с клиничните имунолози в България, които сме малка, но високо квалифицирана и ентусиазирана гилдия.

Източник: zdrave.net