Има спешна необходимост от разработване и осигуряване на достъп до нови антибиотични лечения заради нарастващия брой резистентни към лекарства инфекции сред бебета. Неонаталният сепсис става все по-голямо предизвикателство навсякъде. За това алармира д-р Маника Баласегарам, изпълнителен директор на Глобалното партньорство за изследване и развитие на антибиотиците (GARDP), предаде pharmatimes.com.

Организацията публикува втората част от констатациите си от голямо обсерванционно проучване, което се фокусира върху новородени бебета с клинично диагностициран сепсис – една животозастрашаваща инфекция, която според изследователите е и ще бъде все по-сериозен проблем в близките години.

GARDP провежда мащабно проучване върху неонаталния сепсис във всички негови аспекти, което обхваща 19 болници на четири континента.

Получените резултати доказват значителното въздействие на антибиотичната резистентност върху неонаталния сепсис – основна причина за смърт, която засяга до 3 млн. бебета годишно. Проучването разглежда резултатите от повече от 3200 новородени с неонатален сепсис и разкрива, че все по-голям брой бебета умират поради резистентни инфекции, тъй като настоящите лечения са станали неефективни.

„Бебетата са особено уязвими към инфекции поради недостатъчно развитата им имунна система“, коментира д-р Сали Елис, ръководител на проекта за детски антибиотици в GARDP.

Според експерта проблемът се усложнява от това, че бебетата умират поради липсата на добри възможности за лечение.

„Това проучване ни даде изобилие от данни за неонаталния сепсис, за да проектираме нови и подобрени лечения специално за бебета. 11{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от новородените бебета със съмнение за неонатален сепсис са починали по време на проучването, а процентът се увеличава до 18{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} при новородени, при които патогенът е открит и потвърден след микробиологично изследване“, казва главният изследовател – проф. Майк Шарланд от St George’s University of London, който е и ръководител на програмата за антимикробна резистентност в Penta–Child Health Research.

„Нашето проучване показа, че резистентността към антибиотици сега е една от основните заплахи за здравето на новородените в световен мащаб. На практика не се провеждат проучвания за разработване на нови антибиотични лечения за бебета с инфекции и сепсис. Това е основен проблем за бебетата във всички страни – както за богатите, така и бедните държави“, допълва той.

Екипът изказва благодарност на всички партньори и финансисти, тъй като съвместната им работа е позволила най-после децата да бъдат поставени в центъра на вниманието на международната научна общност, която търси отговор на проблемите, свързани с антибиотичната резистентност.

Източник: zdrave.net

През 2021 г. намалява броят на живородените деца, коефициентът на обща раждаемост остава непроменен; нараства броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност и нараства детската смъртност. Това отчитат в окончателните си данни от НСИ за изминалата 2021 година. Припомняме, че предварителните данни на НЦОЗА показваха същото съотношение, но като конкретни числа живородените деца бяха 54 587, а починалите – 140 439 души.

По данните на НСИ през 2021 г. в страната са регистрирани 59 069 родени деца, като от тях 58 678 (99.3{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 408 деца, или с 0.7{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}.

Коефициентът на обща раждаемост през 2021 г. е 8.5‰ и остава непроменен спрямо 2020 година. Броят на живородените момчета (30 073) е с 1 468 по-голям от този на живородените момичета (28 605), или на 1 000 живородени момчета се падат 951 момичета.

В градовете и селата живородени са съответно 43 692 и 14 986 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.7‰ в градовете и 8.1‰ в селата. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 11.9‰, София (столица) – 10.0‰, и Пловдив – 9.3‰. В двадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Кърджали – 6.4‰, и Смолян и Габрово – по 5.8‰.

Към 31.12.2021 г. броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) е 1 432 000, като спрямо предходната година намалява с 20 000., а спрямо 2011 г. – с 218 000.

Броят на децата, родени от майки под 18 години, нараства от 2 897 през 2020 г. на 3 015 през 2021 година. Родените от жени на възраст 40 и повече навършени години намаляват от 2320 през 2020 г. на 2 278 през 2021 година. Половината (49.4{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}) от ражданията през 2021 г. са първи за майката, 37.6{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} – втори, а 12.9{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} – трети и от по-висока поредност.

Средният брой живородени деца от една жена е 1.58, като нараства с 0.02 спрямо 2020 година. През 2021 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете остава непроменена спрямо 2020 г. – 27.5 години. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.6 години за област Сливен до 30.5 години за област София (столица). Регистрирани са 1 004 случая на многоплодни раждания, което е с 39 случая по-малко отколкото през 2020 година. При 999 от случаите са родени по две деца, а при 5 – по три.

Данните на НСИ показват, че броят на починалите през 2021 г. е 148 995, а коефициентът на обща смъртност – 21.7‰. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 24 260, или с 19.4{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}.

Смъртността сред мъжете (23.2‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (20.2‰). През 2021 г. на 1 000 жени умират 1 078 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (28.3‰) отколкото в градовете (19.2‰). С най-висока смъртност в страната са областите Видин – 32.3‰, Монтана – 30.8‰, и Кюстендил – 28.6‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) – 16.8‰.

Показателят за преждевременна смъртност през 2021 г. (20.3{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}) намалява спрямо предходната 2020 година (20.5{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 13.9{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 26.2{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}.

През 2021 г. в страната са починали 326 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност6 е 5.6‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, а през 2020 г. – 5.1‰. В регионален аспект през 2021 г. в общо единадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Кюстендил – 1.3‰, Благоевград – 1.5‰, и София (столица) – 3.2‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Сливен (14.8‰), Видин (13.3‰) и Силистра (12.7‰).

Средната продължителност на предстоящия живот7 общо за населението на страната, изчислена за периода 2019 – 2021 г., е 73.6 години и спрямо предходния период (2018 – 2020 г.) намалява с 1.0 година. Средната продължителност на живота при мъжете е 70.1 години, докато при жените е със 7.3 години по-висока – 77.4 години. Средната продължителност на предстоящия живот е с 2.4 години по-висока за населението в градовете (74.3 години) отколкото за населението в селата (71.9 години).

През 2021 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-6.8‰), Сливен (-9.0‰) и Варна (-9.2‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин – минус 25.7‰, следвана от областите Монтана – минус 23.1‰, и Габрово – минус 22.1‰.

Източник: zdrave.net

Това нарастване е тревожен знак за повишен риск от разпространение на ваксинопредотвратими болести, посочват оттам

Случаите на морбили са скочили със 79{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} през първите два месеца на тази година в сравнение с 2021 г., след като пандемията COVID-19 и наложените ограничения нарушиха драматично провеждането на ваксинационните кампании в целия свят. За това алармират в съвместна позиция УНИЦЕФ и СЗО.

По данни на двете организации през януари и февруари тази година в световен мащаб са регистрирани 17 338 случая на морбили, в сравнение с 9665 случая през същия период на миналата година.

„Морбили е повече от опасна и потенциално смъртоносна болест. Това също е ранен признак, че има пропуски в нашето глобално имунизационно покритие, пропуски, които уязвимите деца не могат да си позволят“, посочи Катрин Ръсел, изпълнителен директор на УНИЦЕФ, и потвърди, че имунизационните кампании за болести като коремен тиф и полиомиелит също са били прекъснати.

Тя определи ситуацията като „перфектна буря“ и призова страните да предприемат активни действия, за да бъде преодоляна опасността от нова епидемия.

Увеличаването на случаите на морбили през януари и февруари 2022 г. е тревожен знак за повишен риск от разпространение на ваксинопредотвратими болести и може да предизвика по-големи огнища, особено на морбили, които могат да засегнат милиони деца през 2022 г., предупреждават от СЗО и УНИЦЕФ. Прекъсванията, свързани с пандемията, увеличаващите се неравенства в достъпа до ваксини и отклоняването на ресурси от рутинната имунизация оставят твърде много деца без защита срещу морбили и други ваксинопредотвратими болести, подчертават експертите.

Според тях рискът от големи огнища се увеличава значително, тъй като общностите пренебрегват практиките за социално дистанциране, както и останалите превантивни мерки за COVID-19, приложени в разгара на пандемията. Друг неблагоприятен фактор е разселването на милиони хора поради конфликти и кризи – такива примери са Украйна, Етиопия, Сомалия и Афганистан. Според специалистите прекъсванията в рутинната имунизация и услугите за ваксинация срещу COVID-19, липсата на чиста вода и канализация, както и пренаселеността допълнително увеличават риска от възникване на инфекциозни огнища.

Неблагоприятни тенденции са констатирани още през 2020 г., когато 23 млн. деца са пропуснали основни ваксини поради липса на рутинни здравни услуги – най-високият брой от 2009 г. и 3,7 млн. повече в сравнение с 2019 г., отчитат още от УНИЦЕФ и СЗО.

В настоящия момент на бързо повишаващ се брой случаи на морбили правителствата трябва да обърнат сериозно внимание на проблема и да не допуснат бързото разрастване на огнища на инфекцията, подчертават двете организации.

Припомняме, в началото на март Европейският център за контрол над заболяванията разпространи препоръки, в които посочи, че страните, приемащи бежанци, трябва да дадат приоритет на ваксинацията срещу COVID-19 и полиомиелит, както и срещу морбили, тъй като настоящият ваксинационен обхват е недостатъчен за предотвратяване на огнища на морбили.

Източник: zdrave.net