„50 години е едни добър период от време за развитие на една наука, която по принцип е много млада. В същото време проблемите пред тази наука дадоха голям тласък за нейното много бързо развитие. Това, което е направено в областта на клиничната имунология в Александровска болница е достойно за уважение. Чувствам едно удовлетворение и донякъде изпълнен изцяло дълг към пациентите, защото клиниката извършва вече огромен спектър от дейности“.

Това каза пред БНР проф. Елисавета Наумова, ръководител на Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки и на Експертния център по редки болести – първични имунни дефицити в УМБАЛ „Александровска” и ръководител на Джефри Модел Център – София, за диагностика и лечение на първични имунни дефицити по повод половинвековния юбилей на Клиниката.

Клиниката по клинична имунология е приемник на Националната публична донорна банка за стволови клетки и на първия у нас Експертен център по редки болести за диагностика и лечение на първични имунни дефицити, който е член на две европейски референтни мрежи. Лабораторно-диагностичните медицински услуги включват имунофенотипизиране по международно утвърдени панели за диагностика на имунодефицитните състояния, тестове за функционална клетъчна активност, фагоцитоза, високоспециализирани имунологични и молекулярно-генетични изследвания и се прилагат иновативни методи на лечение. Качеството на работата е сертифицирано от международни системи за междулабораторен контрол. Част от огромния спектър дейности у нас се извършват единствено там – имунодиагностика, диагностика при донори и рецепиенти на органи, тъкани и клетки; молекулярна диагностика; имунологичен мониторинг; лечение на заболявания, вкл. субституираща, имуномодулираща и специфична имунотерапия.

„Функционирането на имунната система е една сериозна предпоставка за хармонията и дейността на целия организъм. Именно затова вродено или придобито увреждане на някой от компонентите на имунната система води до нарушаване на цялостната функция на имунната система. Нарушаването на тази функция води след себе си развитието на различни заболявания. Така че, ранната оценка на компетентността на имунната система е изключително важна да бъде направена с оглед рано да се диагностицира наличието на такова нарушение в имунната система. Първичните имунни дефицити са редки заболявания, които са с вроден генетичен дефект в някои от компонентите на тази система.

За над 400 гена е установено досега, че са дефектни

и голям брой заболявания са описани в тази група. Поне досега са намерени нарушения в тях, но тази бройка непрекъснато се увеличава и оттам се описват и над 400 заболявания, свързани с първичен дефект в имунната система. Затова и ранната диагностика позволява адекватна терапия, защото за голяма част от тях има лечение, което може да ги върне към нормалният начин на живот“, каза проф. Наумова.

Тя уточни, че Експертният център по редки болести – първични имунни дефицити има за цел да подобри ранната диагноза на тези заболявания, чрез въвеждане на скринингова програма при новородените за тежки T и B клетъчни имунни дефицити, както и с разширяване на диагностичните възможности за доказване на тези заболявания.  „Моят екип разработи технология с намерението тя да се утвърди в скрининга на новородените деца за ранна диагностика на ПИД. Първите данни от пилотно проучване на екипа, което обхваща над 1000 души, са готови и ще бъдат представени на Министерство на здравеопазването. Амбицията на нашата имунулогична общност е да изготвим Националната скринингова програма за неонатална диагностика на ПИД. Това ще е един вид профилактика на имунното здраве в различните възрастови групи. Този неонателен скиринг за тежки T и B клетъчни имунни дефицити искаме да стане част от Националния скрининг. В момента родителите не могат да го правят дори по свое желание, защото той е част все още само от пилотни програми, но вероятно скоро ще има и тази възможност. Така както е вече и в Европа“, каза още проф. Наумова.

„В тази програма искаме да включим и оценка на постваксиналния имунен отговор, защото ние нямаме обратна информация – ние ваксинираме, но не знаме дали те са 100 процента протектирани. Така че, не знаем какъв процент от децата са наистина протектирани от заболяванията, срещу които ги профилактираме. Това досега не се е правело и се показа много ясно по време на пандемичната обстановка и ваксинацията, която се извършваше срещу COVID – 19. Така се установи, че протекцията след ваксина в никакъв случай не е толкова висока, колкото предполагахме, че ще бъде. Това е свързано с определени нарушения в имунната система. Имаме също и наблюдения при други ваксинални антигени като дифтерия, тетанус, пневмококи и там също се наблюдава различно ниво на покритие. При някои хора нивото на покритие е по-продължително, при други не е. Тоест при тях трябва да се направи реваксинация в по-ранен етап. Тези данни са изключително важни за адекватно планиране на имунизационните ни програми. Нашите анализи сочат, че най-добрата

защита е при хората, които преболедуваха COVID – 19 и после се ваксинираха

Те имат по-силен и по-продължителен имунен отговор. Надявам се, че през есента у нас ще бъде достъпна новата ваксина, която е ъпдейтната за новите мутации на вируса“, допълни проф. Наумова.

По думите й не се наблюдава отлив от това родителите да не ваксинират децата си поради пандемичната ситуация с останалите видове ваксини.

По отношение на Клиничната база с банка за стволови клетки  трябваше да се разшири чрез един проект, който е отпреди 15 години. „Това е моята мечта и досега. На едно място да бъде събрано всичко, за да има комплексна грижа за пациента, което дава и най-добрият резултат при всяка диагностика и терапия. Колегите, които работят тук са изключително опитни и могат да обединят изследванията с данните за пациента и да поставят диагноза и съответно да проведат адекватно лечение „, каза проф. Наумова.

Тя допълни, че в Клиниката се извършва се имунологична подготовка на донори и реципиенти за трансплантация на органи, тъкани и клетки и мониториране на трансплантирани пациенти. По отношение на трансплантираните пациенти в България имуносупресията се контролира от звеното на проф. Добрин Свинаров в Лабораторията за лекарствен мониторинг.

„Ние с неговата лаборатория разработихме съвместно фармакогенетичен метод за определяне на метаболизма и транспорта на широк спектър от имуносупресивни средства, които се прилагат при трансплантация. Имаме амбицията и намерението този метод да бъде предложен на Министерство на здравеопазването, за да бъде одобрен за специфициране да се прилага преди още да бъде трансплантиран пациента. Тоест да се приложи още при реципиента. Така ще се определи дали те са бързи или по-бавни метаболизатори и по този начин още се прецизира още от началото дозата на медикамента след трансплантирането. По този начин ще имаме информация още на входа на трансплантационния процес“, каза тя.

Според данните на Експертния център по редки болести в Александровска болница

над 60{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от пациентите с първични имунни дефицити остават недиагностицирани,

дори в страни със съществуващи традиции за диагностика. „През петте години на съществуване в експертния център са въведени критерии за бърза и надеждна диагноза. Това води до лесен и бърз достъп до генетична диагностика и скъсяване на пътя на пациента до адекватно лечение, в т.ч. и генна терапия. В резултат на тези стъпки новооткритите пациенти с първични имунни дефицити през последните 15 години са 186, като през последните 5 години броят им се е удвоил, което е съпоставимо с това в други европейски страни. Всички новодиагностицирани деца и възрастни получават навременна и адекватна терапия безплатно и се обгрижват от специалистите, работещи в специализираните центрове. Изградена е тясна и ефективна колаборация между педиатри, клинични имунолози и други специалисти обслужващи ПИД пациентите. Добър пример за това е преминаването на пациент с ПИД от педиатрично отделение на УМБАЛ ”Св. Георги”, Пловдив към Клиниката по клинична имунология в УМБАЛ ”Александровска”, поради навършване на 18 години“, каза проф. Наумова.

Тя допълни, че по предварителни данни всяко 1 от 300 новородени е с потенциално имунно нарушение, което е необходимо да бъде навременно уточнено. Това, заедно с разширените възможности за имунологично и генетично тестване, ще обезпечи ранното лечение и добрата прогноза на засегнатите.

Източник: zdrave.net

50 минути по-малко на ден ще работя с пациенти, казва д-р Николай Христов от Варна

„Вчера трябваше да се случи една от поредните и голяма стъпка в електронизацията на здравеопазването. Случи се по начин, описан в старата руска поговорка – искахме да стане по-добре, а стана както обикновено. Системата проработи трудно или въобще не проработи, не беше тествана, имаше много грешки, като цяло бяхме блокирани.“

Това заяви пред БНР д-р Николай Христов, общопрактикуващ лекар от Варна за началото на работата на личните лекари само с електронни направления.

„Резултат от това беше този описан комичен случай – колегите на една от програмите изпращаха всичките си пациенти на гинеколог, независимо какво точно ги боли. Боли те простатата – на гинеколог, кракът ти е счупен – на гинеколог.“

Д-р Христов допълни, че „подобен род панаири е имало винаги при електронизация, това е стара традиция“, но за няколко дни нещата се наместват. По думите му обаче проблемът е по-голям.

„Нито една от целите на електронното здравеопазване не беше постигната. Ние с нищо не сме облекчени, пациентите с нищо не са облекчени. Бюрокрацията си е точно същата. Ние пишем и печатаме точно същото, както преди, с това допълнение, че го и обработваме електронно.“

Личният лекар разказа, че за средно 50 консултации на ден е пресметнал, че му трябва по още минута допълнително време за електронна обработка, което ще доведе до 50 минути по-малко за работа с пациентите – „час, който досега отиваше за работа, разговори и прегледи на пациентите, сега вече ще отива за електронна обработка на документация“.

„Хартията си остава. Печатаме амбулаторни листи, печатаме направления, макар и в малко по-друг вид, съхраняваме хартията в папки, в кашони. Вече две мазета имам пълни не с компоти и с туршия, а с кашони с  досиета.“

„Интимната помисъл на авторите на цялата тази простотия всъщност е икономия на пари. Ние няма да можем да правим определено количество профилактични и диспансерни прегледи, които няма да ни бъдат заплатени. Крайният резултат ще бъде икономия за бюджета на Здравна каса. Резултатът ще бъде по цялата ос на извънболничната помощ“, смята д-р Николай Христов.

„Съсловието е възрастно, болно, изтормозено, изтощено от 22 години подобни простотии“, подчерта той. По думите му много от по-възрастните му колеги намират момента за много подходящ да приключат работата си със Здравната каса и „много хора ще изпаднат от системата“, а на тяхно място няма да дойдат други.

„Млад човек, млад колега с тези глупости просто не можеш да го привлечеш в системата. Липсата на лекари означава липса на дейност. Липсата на дейност означава незаплащане на дейност и икономия – това е, всичко е пари.“

Нещата не отиват на добре, обобщи общопрактикуващият лекар в предаването „Преди всички“.

Източник: БНР