София става столица на общественото здраве

Медицинският университет в София събира европейския научноизследователски елит за обсъждане на стратегическите цели пред общественото здраве в региона. Инициативата е на Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“ и под мотото „София – столица на общественото здраве“. Събитието е под патронажа на президента Румен Радев и ще състои на 14 и 15 октомври 2022 г.

Над 100 директори и декани на училища и факултети по обществено здраве ще се съберат в София за годишната среща на Асоциацията на училищата по обществено здраве в европейския регион. Това ще е първата им среща в Източна Европа след създаването на организацията през 1968 г., по инициатива на СЗО. Освен представители на асоциацията в срещата ще участват още около 150 български делегати от всички институции в България, работещи в сферата на общественото здраве.

В „Нашият ден“ проф. д-р Каролина Любомирова, заместник-ректор на Медицинския университет в София и член на Изпълнителния борд на Асоциацията на училищата по обществено здраве в европейския регион от 2018 г., разказва за своята инициатива университетът да кандидатства за домакин на годишната среща.

„В работата на конференцията участие ще вземат лидери от Световната здравна организация и от други институции в областта на общественото здраве, представители от европейски асоциации по обществено здраве. Ще обменим идеи относно подходите за подобряване на програмите за обучение на професионалисти, както и ще споделим опит относно миналите кризи, които се случиха през последните години и как бихме могли да подпомогнем обучението на медицинските специалисти, както да предложим здравно-превантивни стратегии на здравните политици, за да се запази здравето на хората в променящите се условия“, посочва проф. д-р Каролина Любомирова.

В центъра на здравеопазването да стои здравият човек, защото чрез националните превантивни програми, които предлагаме, биха могли да бъдат поставени в стратегически план и по този начин да се запази здравето на хората, дълголетието им, за да не се натоварват системите на здравеопазване, допълва проф. д-р Каролина Любомирова.

В рамките на форума ще бъде дискутиран опитът, натрупан от пандемията и мигрантските кризи, както и климатичните промени, които водят до промяна на здравето на хората.

Източник: БНР

„Основната причина за затлъстяването е преяждането и липсата на физическа активност. В последните 50 г. честотата на случаите на затлъстяване се е утроила, т.е. надали може да се търси като причина в гените това да се случва. Това каза ендокринологът д-р Явор Асьов пред Bulgaria ON AIR по повод данните, че 2 млн. души от възрастното население в България е със свръхтегло, като половината от тях са със затлъстяване, а при децата 200 000 са със свръхтегло, 67 000 от тях – със затлъстяване.

„Всеки може да разбере дали има затлъстяване, като изчисли индекса на телесната си маса – да раздели теглото на ръста на квадрат и ако цифрата е над 30, трябва да потърси лекарска помощ. Също така е добре да се следи обиколката на талията“, коментира той.

Специалистът посочи, че при жените тя е добре да бъде до 80 см, при мъжете – до 94. А както при повечето заболявания, така и при затлъстяването хората късно търсят лекарска помощ. И то заради съпътстващите заболявания, до които води затлъстяването. Според съвременните изследвания над 250 заболявания са свързани със затлъстяването – сърдечносъдови, захарен диабет, ставни, болести на репродуктивната система. При болестно затлъстяване жените губят 9 г. живот, мъжете – 12 г., каза още д-р Асьов.

По думите му по-тревожно е положението при мъжете, докато жените в България търсят по-рано лекарска помощ, тъй като за тях това е козметичен проблем. „Мъжете отиват на лекар, когато се развие диабет или сърдечно заболяване – 10 г. след развитието на болестта. При тях видимото затлъстяване е около талията, при жените повече в областта на ханша“, уточни д-р Явор Асьов.

Ендокринологът предупреди, че в основата на затлъстяването е неправилното хранене. Той не препоръчва крайни диети за кратък период от време, защото се получава йо-йо ефект.

„Трябва да се промени режимът на хранене, да бъде добре структуриран и да се спазва през целия живот в забързаното ежедневие. За предпочитане е консумацията на повече зеленчуци, немазни меса, риба, въглехидрати – хляб, картофи, ориз, плодове. Най много трябва да се избягват мазни, пържени храни, сладки, напитки с калории, включително и алкохол. С газираните напитки внасяме в организма калории, без да имаме чувство на ситост“, добави ендокринологът.

Източник: zdrave.net

Доц. Гергана Петрова е началник на Клиниката по педиатрия на Александровска болница. Тя е завършила медицина в Медицински университет – София през 2003 г. Професионалният й път започва през 2004 г. като редовен аспирант в Детска клиника на УМБАЛ „Александровска“. През 2008 г. е назначена за лекар ординатор, през 2009 г. става асистент в педиатричната клиника, по-късно и главен асистент. Доцент е от ноември 2016 г. Придобива специалност по детски болести през 2008 г. Преминава следдимпломно обучение по пневмология в Киото, Япония, а през 2017 г. защитава тясна специалност по детска пневмология и фтизиатрия в МУ-София.

От декември 2015 г. е член на Експертната лекарска комисия за лечение на деца с муковисцидоза. Доц. Гергана Петрова е председател на Експертната лекарска комисия за изписване на скъпоструващи медикаменти за пациенти с рядкото заболяване, консултант е на центъра „Фонд за лечение на деца“ от януари 2017 г., както и консултант на НЗОК за изписване на скъпоструващи медикаменти за пациенти с муковисцидоза.

Доц. Петрова е преподавател в Катедрата по педиатрия на МУ – София. Съавтор е на учебници по педиатрия. Има множество участия на медицински конгреси и стотици публикации в български и международни академични издания в направленията: муковисцидоза, астма, имунологични проблеми, хронични белодробни заболявания, пневмонии, редки болести.

Доц. Петрова, заставате начело на най-старата Детска клиника у нас, от която са поели професионалния си път стотици български педиатри. Как приемате това предизвикателство?

Поемам това предизвикателство с голяма отговорност.

Не е тайна, че специалността педиатрия е в криза, малко са желаещите млади лекари да й се посветят. Как може да бъде обяснено това нежелание?

Считам, че това е най-хубавата специалност. Споделям моето мнение с всички студенти и съм щастлива, че има хора, които се престрашават да ми повярват и да поемат предизвикателството да станат педиатри. Не е желана, защото не гарантира бързо и лесно финансово забогатяване. Всички педиатри сме изключително богати на усмивки, на картини нарисувани специално за нас от малки ръчички, и топли детски прегръдки, когато си свършим успешно работата. Това е истинско богатство.

Освен лечебната дейност, клиниката, която ръководите, ще продължи да бъде и университетски център, който подготвя бъдещи специалисти по детски болести. В каква насока ще се постараете да развивате учебната работа, в която ще бъде ангажирана заедно с колегите си?

Клиниката никога не е спирала своята активна учебна работа, дори и по време на пандемията. Създаваме и участваме в редица научни проекти, научни събития, публикуваме статии. Като водеща клиника в областта на детската пулмология, се надявам да продължим да се развиваме в това направление, чрез въвеждане на иновативни методи на диагностика и лечение.

Имате непосредствени впечатления от потока малки пациенти със заболявания на белия дроб. Кои от тях зачестяват, кои будят притеснение?

Заради пандемията, много деца с хронични белодробни заболявания като бронхиална астма например, не идваха при нас от страх „да не се заразят в болницата“ и заболяванията им излязоха от добър контрол, за съжаление.

Каква част от децата, които консултирате и лекувате, не са от София и идват специално в клиниката, за да търсят помощ?

Не мога да цитирам конкретен процент, но специално пациенти с муковисцидоза и пациенти с имунни дефицити идват от цялата страна да се консултират и лекуват при нас.

Какви са плановете ви за професионално развитие – за Вас самата и за колегите Ви?

Личното ми професионално развитие, както и това на колегите, го свързвам с повишаване на квалификацията ни, чрез участия в курсове, научни конференции, симпозиуми и други. Неизменна част ще и обмяна на опит с други клиники и специалисти от други болници.

Кои са учителите Ви в професията, хората, на които дължите най-много за формирането Ви като специалист?

Имах късмета, когато реших да работя като педиатър да бъде приета от доц. Калев, първоначално като доброволец, а впоследствие като докторант и специализант. От него се научих, че е важно да разкриваме познанията си на младите колеги и да насърчаваме техния научен устрем. Той ме насочи, към моя първи учител за лечение на пациентите с муковисцдиоза – д-р Куфарджиева. Благодарна съм на всички свои преподаватели в Катедрата по педиатрия на Медицинския университет н София – те са от няколко различни болници, като от всеки съм научила по нещо. Няма как да не спомена и проф. Переновска – моят научен и административен ръководител. Благодарение на всички тях се изградих и утвърдих като лекар, преподавател и човек.

След немалко години работа в педиатрията ще споделите ли с кого е по-лесно общуването – с болните деца или с родителите им?

За себе си съм категорична, че това е общуването с децата. В силното притеснение за детето си, понякога родителите съобщават непълни и дори взаимноизключващи се данни, което може да затрудни лекаря. В такива случаи е възможно, когато лекарят задава уточняващи въпроси в опита си да изясни противоречията, родителите да възприемат това като „разпит или прекомерно любопитство“. Последното неминуемо води до конфликт, който не е в интерес на нито една от страните. За сметка на това, децата са искрени и споделят какво според тях не е наред или ако са много малки – показват проблема си според възрастта.

Кое е най-приятното нещо, което Ви се случи откакто сте на ръководния пост?

Много е рано да дам отговор на този въпрос, все пак съм поела поста от по-малко от месец. Благодарна съм на колегите си, които ме приеха като ръководител и се стремят всячески да ми помагат.

И, вместо финал Ви моля да споделите – какво си пожелавате за бъдещето – на себе си и на колегите Ви от екипа, който ръководите?

Най-вече да сме здрави.

Източник: zdrave.net

От пандемията наследихме най-вече страха и нежеланието да общуваме, смята тя