– Проф. Киарели, какво причинява диабет тип 1, кой го развива и може да ли диабетът да бъде предотвратен?

– Нека да започна с това, че ако попитате хората на улицата „какво причинява диабет тип 1“, както бе направено в Милано, хората отговарят, че това се дължи на прекаленото похапване на сладолед. Това не е вярно. Хората трябва да знаят, че диабетът (тип 1) е автоимунно заболяване, което означава, че автоимунни – авто тела унищожават беталетката в панкреаса (отговорна за произвеждането на инсулин). Това означава, че единственият начин за лечение на диабета е инсулинът. Децата с диабет тип 1, не произвеждат инсулин. Така че, диабет тип 1 е автоимунно заболяване с генетично предразположение, а единственото лечение е с инсулин. Диабет тип 1 няма нищо общо с диетата, нито с храната.

– Какво бихте казали на родители на деца с диабет които се чувстват виновни затова, че не са успели и предотвратят диабета на детето си? 

– Родителите в никакъв случай, не бива да се срамуват, че детето им има диабет. Те не са виновни! Повечето от децата с диабет – близо 80{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}, нямат фамилна история за заболяването. Да развиеш диабет тип 1 е като да получиш каквото и да е друго автоимунно разстройство. Мога да посоча цьолиакията, тиреоидитът и други автоимунни заболявания, които имат подобни патогенетични механизми. Така че родителите не трябва да се срамуват, а да подкрепят детето си то да се изправи пред това състояние.

– Има ли риск диабет тип 1 да е съпътстван от други медицински проблеми?

– Отговорът е „Да“. Трябва да сме честни и да информираме хората, че диабетът тип 1 предполага, че рискът от други заболявания е по-висок. Едно разстройство, което е свързано с диабета е цьолиакията, така че децата с диабет тип 1 трябва да се изследват всяка година за автоанти тела. Това са така наречените трансглутаминазни антитела, за да се опитат да открият цьолиакията. Нарушенията на щитовидната жлеза също са по-чести при деца с диабет. Освен това съществуват и други нарушения, потенциално свързани с диабета, като артрит, ревматоиден артрит, хронично възпаление на червата, като болестта на Крон. Но ние, лекарите, разбира се, знаем за тях и скринираме деца с диабет тип 1 за появата им.

– Какви са основните рискови фактори за развитие на диабетни усложнения при деца?

– Усложненията са още една важна точка – те са свързани с лошия контрол на диабета. Родителите и обикновените хора трябва да научат, че диабет тип 1 предполага, че имате по-висок риск от нефропатия – бъбречни заболявания, очни заболявания – ретинопатия, други, като сърдечносъдови заболявания и т.н. Когато на едно дете е установено добро качество на грижа и добър контрол на диабета, което означава постигане на гликиран хемоглобин* (HbA1C) по-нисък от 7,5{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} или 7{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}, това зависи от възрастта и други фактори, то рискът от усложнения пада. Така че основното послание, което искам да отправя е, че трябва да се стремим да постигаме най-добрия гликемичен контрол при децата от самото начало на диагностициране на диабета. Това е основно за предотвратяване на усложненията.

– Какви са основните предизвикателства при лечението на диабета при деца? Как можем да ги преодолеем?

– Да кажем, че ако имаме добър контрол на глюкозата, което означава добър HbA1C, тогава рискът от усложнения е намален, но контролът върху кръвното налягане е също толкова важен, колкото контрола на кръвната захар и липидния контрол. Така че, ако се внимава за контрола на глюкозата, на кръвното налягане и контрола на липидите рискът от усложнения е намален. Но също така искам да добавя още едно нещо, важно е хората да знаят, ако детето има ранни симптоми на заболяването, например полиурия (често уриниране) и пие много вода, първото нещо за което трябва да се помисли е диабет. Това е много важно, защото по-голямата част от децата се диагностицират когато изпаднат в диабетна кома, или в тежка кетоацидоза (много висока кръвна захар), което може да има тежки мозъчни последствия или други здравословни проблеми! Така че, когато детето пие прекалено много вода или уринира често или се буди през нощта, за да уринира, родителите трябва да мислят за диабета; и лекарите трябва да мислят за диабета, тъй като превенцията на кетоацидоза в самото началото е много важна.

– През последните години ендокринолозите обръщат все повече внимание на хипогликемията и рисковете, свързани с нея. Какво знаем за клиничните последствия от хипогликемия при деца с диабет?

– Да приемем, че хипогликемията е основното ограничение за постигане на добър контрол на диабета! Има много проучвания, преди всичко проучването за Диабетният контрол и усложнения (DCCT), както и други които показват много ясно, че, ако подобрите гликемичния контрол, с други думи, ако намалите гликирания хемоглобин, рискът от развитие на хипогликемия се увеличава. Това, което искам да подчертая е, че новите технологии, като системите за продължително мониториране на кръвната глюкоза и непрекъснатите подкожни инсулинови инфузии – помпите, намаляват риска от хипогликемия, , но в никакъв случай рискът от хипогликемия при тези технологии не е „0“. Това означава, че трябва да сме особено внимателни за риска от хипогликемия, особено при малките деца в предучилищна възраст, защото мозъкът им е по-податлив на риск от увреждане. Вторият въпрос е свързан с това, което ние наричаме нарушен усет за хипогликемия. Това е придобит синдром и се появява, когато способността на хората живеещи с диабет да усещат започването на хипогликемия намалява или изчезва. Това е често явление особено при децата. Когато децата преживяват чести хипогликемии, те започват да не могат да ги разпознават, което води до увеличаване на риска от ниски нива на кръвната захар и следователно увреждане на мозъка. Но, нарушеният усет за хипогликемия е обратимо състояние – ако подобрите гликемичния контрол на детето и то не получава хипогликемия, рискът от нарушения усет за нея също намалява.

– Какви са най-добрите съвети, които може да дадете на родителите, ако децата им са изправени пред епизоди на хипогликемия?

– Аз познавам много добре децата. Педиатър съм вече 40 години, а съм и дядо. Децата са най-добрата част от човечеството! Те са спокойни, когато родителите са спокойни, децата се притесняват, ако родителите се притесняват, така че трябва да кажа на родителите, опитайте се да сте спокойни! Разбирам, че диабетът не е най-доброто заболяване за децата, трябва да инжектирате инсулин, трябва да проверявате нивата на кръвната захар. Но родителите трябва да са спокойни и уверени, че детето може да води нормален и качествен живот. Аз имам пациенти, които станаха лекари, инженери, така че е много важно родителите да разберат, че въпреки че диабетът е тежко състояние, то днес можем да се справим с него! Има нови инсулини и технологии и можем да направим всичко възможно, за да осигурим добро качество на живот на тези деца и добра перспектива за нормален живот, да се оженят и да създадат семейства. Много е важно, не само родителите да имат това разбиране, но и хората и обществото като цяло. Ако искате да говорим за диабет в училище например – искаме децата да бъдат интегрирани в училището, а не да им бъдат поставяни граници и ограничения!

– Можем ли да приключим интервюто с оптимизъм? Според Вас какво е бъдещето за детската ендокринология?

– Искам да бъда реалист, но оптимизмът е част от живота, нали така? Като лекар, аз не съм напълно доволен от постигнатия прогрес през последните 40 години. Когато бях студент, а това беше през 70-те, спомням си, че първото дете, което видях, беше дете с кетоацидоза, ново диагностицирано дете с диабет, оттам и страстта ми към това заболяване, исках да го излекувам! След 40 години мога да кажа, че сме постигнали огромен напредък по отношение на нови инсулини, нови технологии, нови писалки за инжектиране на инсулин, системи за продължително мониториране на кръвната глюкозата, така че качеството на грижите се е подобрило драматично. Но трябва да излекуваме тази болест, родителите искат диабетът да бъде изкоренен – това е мечтата. Така че трябва да мечтаем! Убеден съм, че сме много близко до намиране на решение за това заболяване. Какви са решенията: на първо място „затворена система за инжектиране на инсулин“, т.е имаме помпа, която разпознава гликемията и инжектира инсулин въз основа на нивата на кръвната захар; в разработването на изкуствен панкреас, който може да увеличава нивата на глюкагон, което е обратното на инсулина, има известни прогрес; замяна на бетаклетките, но искам абсолютно да подчертая и да кажа на родителите да бъдат много внимателни да не станат жертва на измама от лекари, които дават стволови клетки на децата дори в някои центрове в Европа. Това е абсолютно неприемливо, не е доказано, не се основава на доказателства, и не е наука. Има родители дори в моята страна, които пътуват до други държави, харчат много средства за такива неодобрени процедури. Пак подчертавам, засега няма доказателства за успех. Има някои групи от учени които работят в тази област, да научат стволовите клетки да произвеждат инсулин в отговор на гликемията и има напредък, но трябва да изчакаме.

Мисля, че ще намерим лек за това лошо заболяване. Трябва да оставя хората с този оптимизъм! Но преди всичко трябва да учим родителите на добър контрол над диабета от самото начало на болестта, второ, да бъдем уверени в детето, да насърчим детето да има нормален живот, да спортува, да прави каквото би правило и без заболяването и мисля, че рано или късно ще намерим решение.

*Гликираният хемоглобин (HbA1C) – е показател, който отразява средното ниво на кръвната захар през последните 3 месеца.

Източник: https://clinica.bg/