Рубрика: Новини
Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане проекти за изменение и допълнение на Наредба №1 от 2007 г. и Наредба №29 от 2006 г., с които се въвеждат ключови промени в регламентацията на психотерапевтичната дейност в България. Психотерапията вече се дефинира официално като научно обоснована, етично регулирана и методологично структурирана професионална дейност.
Основната цел на предложените изменения е преходът от предимно медикаментозно лечение към съвременен, цялостен биопсихосоциален модел, който е съобразен с индивидуалните нужди на пациентите. Важна терминологична и концептуална промяна е замяната на понятието „Метод“ с „Модалност“. Докато методът се разглеждаше като изолирана техника, модалността представлява завършена лечебна система със собствена теория, методология и етични принципи, отговаряща на утвърдените европейски стандарти.
В нормативната уредба се добавят и съвременни диагнози, сред които развитийно посттравматично стресово разстройство, специфични нарушения на способността за учене и езиково-говорни нарушения. Тези състояния изискват засилена мултидисциплинарна координация между лекари и различни специалисти по психично здраве.
Специален фокус в новите текстове е поставен върху детската психиатрия. Програмите за грижи за деца се актуализират, за да отговорят на съвременните класификации и да адресират влиянието на дигитализацията, образователния натиск и промените в семейната среда. Зачестяването на тревожно-депресивните състояния и поведенческите проблеми в детско-юношеска възраст налага прецизиране на индивидуалните терапевтични подходи, което е ключово за превенцията на по-тежки проблеми в зряла възраст.
За да се гарантира обективност при диагностицирането и определянето на клиничните потребности, се въвежда задължително изискване психологическата оценка да се извършва единствено чрез стандартизирани инструменти, с което ще се ограничи субективният подход.
Значителни промени засягат и изискванията към самите специалисти. С измененията в Наредба №29 се залага минимум от 1400 часа специализирано обучение по конкретна психотерапевтична модалност за придобиване на правоспособност. Пълният цикъл на формиране вече задължително ще включва магистратура, специализация по клинична психология, клиничен стаж, теория, лична терапия и супервизия. Мярката има за цел да преустанови практикуването след кратки, несистематизирани курсове и да осигури максимална безопасност за пациентите.
Като ключово допълнение се регламентира и осигуряването на психологическа грижа за медицинските специалисти в лечебните заведения. Това ще позволи системна превенция на професионалното прегаряне (бърнаут синдром) – проблем, продиктуван от високата динамика и натовареност в сектора.
