лучаите на агресия и насилие спрямо медицински специалисти в България продължават да се увеличават. Последният инцидент е от село Краводер, където фелдшер от Спешния център беше нападнат от близки на пациент.
От Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите настояват институциите спешно да предприемат мерки за защита на медицинските екипи.
Системен проблем, не единичен случай
„Причините за тази агресия, според нас, се крият в неработещата здравна система,“ заяви пред Радио София Галина Захариева, заместник-председател на Управителния съвет на съюза.
По думите ѝ спешната помощ се нуждае от дълбока реформа, защото именно там най-често се концентрират напрежението и недоволството на пациентите.
„В системата няма достатъчно медицински персонал. Колегите работят в изключително тежки условия – с остаряло оборудване, ниско заплащане и без реална защита на терен,“ обясни Захариева.
Изтощени екипи и непрекъснати дежурства
Според данните, за обслужването на София са необходими около 60 спешни екипа, но реално на дежурство излизат едва 18–20, и то в най-добрия случай.
„Натрупаната умора, липсата на кадри и натискът от пациенти, които често търсят помощ за несрещни състояния, водят до конфликти. Нашите хора поемат гнева, породен от системни неуредици,“ допълни тя.
Когато „спешното“ не е спешно
Според официалните данни, едва 35% от повикванията към Спешна помощ са действително спешни. Останалите са резултат от дефицита на извънболнична помощ – липса на дежурни кабинети, неотложна помощ и достъпни здравни услуги след работно време.
„Пациентите просто няма към кого да се обърнат. След 18 часа личните лекари не работят, а неосигурените хора изобщо нямат алтернатива. В резултат спешните екипи поемат всичко – и спешни, и неспешни случаи,“ коментира Захариева.
Агресията – симптом на по-дълбок проблем
Агресията срещу медицински специалисти не е изолиран феномен, а симптом на системна криза, смятат от съюза на фелдшерите.
Липсата на координация между първичната, спешната и болничната помощ води до пренапрежение, недоверие и емоционално изтощение както сред медиците, така и сред пациентите.
„Докато не бъде изграден работещ модел за достъп до медицинска помощ и адекватно финансиране на спешната система, инцидентите ще продължават,“ предупреди Захариева.
Извод:
Агресията срещу медицинските специалисти е резултат не само от индивидуални конфликти, а от натрупаните дефицити в организацията и управлението на здравната система. Решението, според експертите, е в реформа на спешната помощ, подобряване на условията на труд и по-голяма защита на медиците на терен.
