На провелата се днес в парламента кръгла маса „Национален диалог за бъдещето на специализацията в системата на здравеопазването“, представители на медицинските университети в България категорично заявиха, че Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не може и не трябва да има никакво отношение към финансирането на специализантите.
Университетите: Специализантите не могат да бъдат финансирани през клинични пътеки
„Здравната каса няма никаква роля по отношение на финансирането на специализантите, защото те не могат да изпълняват дейности, заплащани от НЗОК. Те трябва да имат базисна заплата, която да се осигурява по различен механизъм,“ заяви проф. Венцислава Пенчева–Генова, заместник-ректор на Медицински университет – София.
Тя подчерта, че трябва да се създадат условия за качествено обучение във всички болници, а не само в големите университетски центрове, като се насочи вниманието към по-малко атрактивните специалности, които страдат от недостиг на кадри.
Необходимост от реални практически умения
„Трябва да дадем повече права на специализантите, за да могат да си заслужат по-високо възнаграждение,“ коментира проф. Борисов от МУ – Плевен.
По думите му е необходимо да се обсъди възможността специализантите да участват в работа по определени клинични пътеки, което в момента не е позволено.
„Промените в Наредба №1 са наложителни, за да могат младите лекари да придобиват реални практически умения, а не само теоретични знания,“ каза той.
Проф. Борисов допълни, че контролът върху процеса на специализация в момента е слаб, като в някои случаи се допускат формални или документални курсове, включително за сложни медицински дейности. „Медицинските университети трябва да имат правомощия да контролират ефективността и реалността на специализацията,“ категоричен беше той.
Финансирането трябва да е държавно, не през НЗОК
Подобна позиция изрази и проф. Пракова от Тракийския университет, според която специализантите не могат да получават заплащане през клиничните пътеки, тъй като в тях липсва остойностяване на труда на младите лекари и здравните специалисти.
„Министерството на здравеопазването трябва да осигури актуализирани възнаграждения и да одобрява за специализация само лечебни заведения, които отговарят на акредитационните критерии,“ уточни тя.
Проф. Горанова от МУ – Пловдив беше още по-категорична:
„Недопустимо е финансирането на специализациите да минава през Здравната каса. Това може да се случва чрез целеви средства за университетите и болниците, но не чрез клинични пътеки.“
Министерството: Диалогът продължава
Заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков заяви, че министерството ще обмисли постъпилите предложения и ще представи конкретни текстове в близко време.
„Имаме идеи, които ще обсъдим съвместно с университетите. Добрата новина е, че през 2024 г. младите лекари вече представляват около 20% от всички лекари в системата,“ посочи Пенков.
Нов модел на стратегически болници
Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване проф. Костадин Ангелов обяви, че се подготвя проект за създаване на стратегически болници във всеки областен град, които ще имат еднакво оборудване и равни условия за специализация.
„Целта е да се гарантира еднакъв достъп до качествено здравеопазване и специализация в цялата страна,“ каза проф. Ангелов.
„Има проблеми в системата на специализациите и те трябва да намерят решение в новата наредба, чийто проект вече е подготвен.“
Извод:
Медицинските университети са категорични – специализацията е образователен процес, а не здравна дейност, и затова НЗОК не бива да финансира заплатите на специализантите. Реформите трябва да осигурят справедливо възнаграждение, по-добър контрол върху обучението и равен достъп до качествена специализация в цялата страна.
