В ефира на Lege Artis психологът Петя Кривицки представи задълбочен анализ на две взаимосвързани теми, които засягат все повече съвременни професионалисти – стресът и тормозът на работното място.
По думите ѝ, умението да разпознаваме собствените си реакции и лични граници е в основата на психичното ни здраве и устойчивостта в динамичната работна среда.
Добрият и лошият стрес – къде е границата?
Според Кривицки стресът не е непременно нещо лошо – той има и градивно измерение.
-
„Добрият“ стрес е онзи вътрешен стимул, който ни мотивира, придава енергия и повишава концентрацията. Той ни тласка към действие, развитие и постижения.
-
„Лошият“ стрес, от друга страна, е разрушителен – води до тревожност, изтощение и загуба на мотивация.
„Ключът е в това да разпознаваме навреме кога положителното напрежение преминава във вредно и да реагираме адекватно“, подчертава Кривицки.
Тормозът на работното място – нарушените лични граници
Психологът обръща внимание, че усещането за тормоз е индивидуално преживяване, което не винаги се изразява чрез открити действия.
Понякога това е вътрешен сигнал, че личните ни граници са нарушени.
„Всеки човек има ясно дефинирани професионални отговорности. Когато натискът излиза извън тях и засяга личното пространство – това вече може да се възприеме като форма на тормоз“, обяснява тя.
Важно е човек да разпознава и уважава собствените си усещания за дискомфорт, а не да ги омаловажава.
Как компаниите реагират на стреса и бърнаута
По думите на Кривицки, „умните компании“ все по-често инвестират в психичното здраве на служителите си.
Те ангажират консултативни психолози и специалисти по организационно поведение, защото осъзнават, че най-продуктивният служител е този, който се чувства добре.
„Професионалната среда може да бъде едновременно предизвикателна и стимулираща – въпросът е как я възприемаме“, отбелязва тя.
Личната нагласа – най-силното оръжие срещу стреса
Всеки човек избира професията си, но възприятието дали тя е източник на удовлетворение или напрежение зависи от вътрешната му нагласа.
„Страхът, когато стане прекомерен, ни ограничава и ни парализира“, казва Кривицки.
Психологът препоръчва активна грижа за психичното здраве чрез:
-
развиване на емоционална устойчивост,
-
саморегулация при напрежение,
-
и навременно търсене на подкрепа.
Мобилна подкрепа в трудни моменти
В края на разговора Кривицки сподели, че е създала мобилно приложение за психологическа помощ, насочено към хора, които преживяват тревожност или емоционално напрежение.
Целта му е да предложи бърза и достъпна подкрепа в моментите, когато човек има най-голяма нужда от стабилност и увереност.
Извод:
Стресът може да бъде и двигател, и пречка – всичко зависи от начина, по който го управляваме.
Осъзнатостта, уважението към собствените граници и навременната грижа за психичното здраве са ключовите инструменти за успех и емоционален баланс в съвременния свят.
