Главната тема на разговора с д-р Мария Петрова бе една от най-деликатните в системата – правата на пациентите и механизмите, чрез които те могат да бъдат защитени. В дискусията бяха засегнати въпроси, свързани с достъпа до здравни услуги, регламента на доплащанията, размера на здравноосигурителната вноска, решенията на ТЕЛК, избора на личен лекар и екип, лечението в чужбина, както и правомощията на институциите, упражняващи контрол в здравеопазването.
Пациентът между закона и системата
„Лекарят е лице на системата, но зад него стоят цяла структура, нормативна уредба и административни механизми, които определят как функционира здравеопазването“, подчерта д-р Петрова. Според нея именно правната рамка е онази „невидима ос“, която свързва морала, медицината и обществения интерес.
Тя изтъкна, че в България липсва стабилна нормативна среда, която да гарантира предвидимост както за пациентите, така и за медицинските специалисти. Много от съществуващите текстове в законите са „рамкови“, оставени на свободна интерпретация, което създава предпоставки за неравнопоставеност и несигурност.
Европейският натиск и „двойните стандарти“
Един от конкретните казуси, обсъдени в разговора, бе предстоящото дело на Европейската комисия срещу България заради липсата на задължение частните болници да провеждат обществени поръчки при закупуване на лекарства.
По думите на д-р Петрова случаят повдига по-широк въпрос – дали и как общественият ресурс се управлява ефективно, независимо дали става дума за държавни или частни лечебни заведения.
„Когато системата допуска различен стандарт за сходни дейности, рискът от лобизъм и корупционни практики е неизбежен“, каза тя.
Морал или пари – сбърканата йерархия
В разговора бе засегнат и един от фундаменталните въпроси на съвременното здравеопазване – водещият приоритет на системата: финансовият интерес или моралният дълг.
„Моделът е сбъркан, когато парите предшестват морала“, коментира д-р Петрова. „Здравеопазването трябва да служи на обществото, а не да функционира като пазарен сектор, в който пациентът се разглежда като клиент.“
Лекарски грешки и вътреболнични инфекции
Често повод за съдебни дела в медицинската практика са лекарски грешки и вътреболнични инфекции. Според д-р Петрова проблемът не се изчерпва с индивидуалната отговорност – в основата му стоят недостатъчни ресурси, липса на обучение, претоварен персонал и административен натиск.
„Много от случаите не са резултат на небрежност, а на системен дефицит – на време, на апаратура, на координация между звената“, поясни тя.
Контролът – формален, но неефективен
Институциите, натоварени с контролни функции – Министерството на здравеопазването, РЗИ, ИАМН и ИАЛ – често действат реактивно, а не превантивно.
„Законодателната рамка е тромава, а институциите – бавни. В резултат контролът се превръща в бюрократична процедура, а не в инструмент за реална промяна“, коментира д-р Петрова.
Промяната – все обещавана, но отлагана
Заключението на разговора бе ясно: реформата в здравеопазването е отлагана с години.
„Системата е деликатна и обществено чувствителна, затова никой няма политическата смелост да я реформира в дълбочина. Но без тази промяна нито пациентите, нито лекарите ще се чувстват защитени“, обобщи д-р Мария Петрова.
Извод
Българското здравеопазване стои на кръстопът между морал и пазар, между закон и практика. Истинската промяна не изисква просто нови наредби, а възстановяване на доверието между държавата, лекарите и пациентите – доверие, което в момента остава най-дефицитният ресурс в системата.
