Европейската комисия отново отправи предупреждение към България, че може да заведе дело пред Съда на Европейския съюз, тъй като страната не е транспонирала коректно Директива 2014/24/ЕС относно обществените поръчки. Основният спорен въпрос е дали частните болници, които получават над 50% от финансирането си от публични източници (включително НЗОК), трябва да се разглеждат като „публичноправни организации“ и съответно да бъдат задължени да провеждат обществени поръчки.
Контекст на спора
Случаят не е нов – още от 2014 г. Брюксел настоява България да промени § 2, т. 43 от допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки, според който определени частни лечебни заведения не попадат в обхвата на директивата.
Според Европейската комисия това ограничение не съответства на определението за „публичноправна организация“, заложено в член 2, параграф 1, точка 4 от директивата.
Това определение изисква едновременно изпълнение на три условия:
-
организацията да е създадена с цел задоволяване на нужди от общ интерес, без търговски характер;
-
да има правосубектност;
-
да е финансирана, контролирана или управлявана в преобладаваща степен от публични органи.
Аргументите на България
Българската позиция се основава на това, че частните болници не отговарят едновременно на всички критерии:
-
Те са търговски дружества, регистрирани по Търговския закон, и работят с цел печалба.
-
Не получават пряко бюджетно финансиране, а само плащане за извършени услуги от НЗОК. Ако няма пациенти – няма приходи.
-
Не са под управленски контрол на държавата и носят стопански риск, какъвто публичноправните организации нямат.
За разлика от тях, държавните и общинските болници получават субсидии, финансиране за ремонти, апаратура и персонал, а фалитът им е практически невъзможен.
Международни примери
Подобна позиция споделят и редица държави в ЕС:
-
Германия: частните болници не се считат за публичноправни организации, тъй като здравните каси заплащат услуги, а не отпускат субсидии.
-
Нидерландия: Върховният съд постановява, че дори болница, създадена чрез сливане на три църковни клиники, няма публичноправен статут, тъй като носи търговски риск и трябва да бъде ефективна и рентабилна.
Тези прецеденти показват, че подобна уредба е в пълно съответствие с европейската практика, което поражда въпроси защо към България се подхожда различно.
Аргументите за „двоен стандарт“
От Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) подчертават, че ако за Германия, Франция и Нидерландия частните болници не са задължени да провеждат обществени поръчки, то настояването България да въведе такова изискване представлява неравнопоставено третиране.
Освен това, подобно задължение би довело до:
-
административна тежест и забавяне на процедурите;
-
риск за пациентите, ако доставките на лекарства и оборудване се бавят;
-
повишаване на разходите за частните лечебни заведения.
Решение на Европейския съд в подкрепа на България
През декември 2024 г. Съдът на Европейския съюз (дело C-550/23) потвърди, че българската дефиниция на „публичноправна организация“ е съвместима с европейското право и че държавите имат правото да адаптират законодателството си според националните особености.
Това решение създава прецедент, който поставя под съмнение основанията за нова наказателна процедура срещу страната.
Заключение
Към момента няма юридическо основание България да бъде санкционирана, тъй като частните болници не отговарят на дефиницията за публичноправна организация.
Ако Европейската комисия настоява за промяна единствено спрямо България, това би било пример за двоен стандарт в прилагането на европейското законодателство.
Окончателната дума ще има Европейският съд, но ако решението се опре на текста на Директива 2014/24/ЕС, държавата ни би трябвало да бъде оправдана.
