Рубрика: Новини
Системният характер на професионалния стрес в сектора на здравеопазването и належащата нужда от ефективни мерки за превенция на бърнаут синдрома бяха основен фокус на експертна кръгла маса в София. Форумът на тема „Стресът и прегарянето при медицинските специалисти – предизвикателства и решения“ бе организиран от Българската стопанска камара (БСК) като част от инициативата „Заедно за устойчива заетост“, осъществявана съвместно с Министерството на труда и социалната политика и КНСБ.
В събитието се включиха водещи представители на здравните институции, съсловните и синдикалните организации, както и ръководители на лечебни заведения. Модератори на панела бяха проф. Григор Димитров от БСК и проф. д-р Галинка Павлова, управител на ДКЦ V Варна „Св. Екатерина“. По време на откриването председателят на УС на БСК Добри Митрев подчерта, че опазването на психичното здраве на медицинските кадри и условията на труд в болничната среда са ключов приоритет, изискващ адекватни институционални политики и точни механизми за оценка на риска.
По данни от проучване на практиките за управление на стреса в сектор „Хуманно здравеопазване“, представено от Надежда Димитрова от БСК, лекарите и здравните специалисти са подложени на ескалиращо емоционално натоварване. Основни фактори за това са хроничният кадрови дефицит, неоптималната организация на труда, общественият натиск и структурните дефицити на здравната система.
Като водещ източник на работно напрежение 63% от анкетираните медици посочват дефицита на признание и адекватна оценка на техния труд. Сред другите съществени стресори са междуличностните конфликти в екипите (55%), както и прекомерният обем и интензивност на клиничните задължения (51%). Сериозен дял заема и административната тежест – цели 62% от медицинския персонал споделят, че рутинно губят ценно време за попълване на излишна документация вместо за реална грижа за пациентите, а 67% са принудени системно да изпълняват множество задачи паралелно.
Психоемоционалната цена на професията също остава тревожно висока, като 78% от анкетираните съобщават за необходимост от непрекъснато потискане на личните емоции в работна среда. Близо половината от анкетираните специалисти (46%) изпитват чувство за загуба на контрол, а над 40% страдат от хронично физическо изтощение и невъзможност за пълноценно психическо възстановяване в извънработно време.
Проблемът има не само сериозни здравни и хуманитарни, но и тежки икономически измерения. Според представените анализи преките и косвени разходи за болнични листове поради професионален стрес и прегаряне в България достигат 200 милиона евро годишно, като тенденцията е към по-нататъшен ръст. Експертите бяха категорични, че са необходими спешни и системни мерки за управление на психосоциалните рискове, включително реално внедряване на програми за превенция на бърнаута и регулярна психологическа подкрепа в лечебните заведения още преди настъпването на необратими фази на прегаряне.
