Рубрика: Новини
Пациентите, преминали през хирургично отстраняване на възпален апендикс (апендектомия), са с чувствително по-нисък риск от развитие на колоректален карцином в сравнение с тези, лекувани консервативно с антибиотици. Това сочат данните от мащабен анализ на над 30 000 случая, представен на Клиничния конгрес на Американския колеж на хирурзите във Вашингтон и цитиран от Ройтерс.
Въпреки че операцията дълго време бе единственият златен стандарт при остър апендицит, през последното десетилетие терапевтичният подход се промени и медикаментозното лечение с антибиотици се утвърди като приложима алтернатива. Ръководителят на изследването д-р Валънтайн Нфонсам от Медицинския факултет „Морхаус“ (Morehouse School of Medicine) в Атланта отбелязва, че до момента повечето проучвания са сравнявали единствено краткосрочните резултати от двата терапевтични метода.
В настоящото изследване авторите са анализирали клиничните данни на 15 774 пациенти с остър апендицит, при които е извършена апендектомия, и на 15 295 болни, провели само антибиотична терапия. Дългосрочното проследяване показва, че диагноза колоректален рак е поставена при 0,7% от оперираните спрямо 1,7% при лекуваните с медикаменти. След корекция спрямо индивидуалните рискови фактори статистическият анализ установява, че хирургичната намеса е свързана с 58% по-нисък относителен риск от последваща онкологична диагноза.
Съвременната медицина опровергава схващането, че апендиксът е напълно излишен рудиментарен орган. Днес се приема, че той изпълнява специфични функции в рамките на локалния чревен имунитет и поддържането на баланса на микробиома. Според изследователите персистиращото нискостепенно възпаление или продължителният дисбаланс в бактериалната флора могат да създадат биологични предпоставки за карциногенеза, макар механизмът да изисква допълнителни проучвания.
Експертите подчертават, че тези констатации не бива да се тълкуват като препоръка за задължителна апендектомия при всички случаи единствено с цел превенция на карцином. Антибиотичната терапия остава ценен и валиден метод, но при избора на нехирургичен подход лекарите трябва да оценяват и потенциалните дългосрочни онкологични рискове, осигурявайки адекватно последващо наблюдение на пациентите.
