Министерският съвет прие Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия 2030 за 2024 г., който очертава смесена картина – положителни тенденции в някои ключови индикатори, но траен проблем с високата обща смъртност, най-висока в Европейския съюз.
Раждаемост и продължителност на живота
През 2024 г. се отчита намаление на раждаемостта, но коефициентът (8.3‰) остава малко над средния за ЕС (8.2‰). Средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27,6 години, като варира от 22,1 години в Сливен до 30,9 години в София.
Средната продължителност на живота се покачва и достига 75,6 години, което се свързва с отшумяването на ефектите от пандемията COVID-19. За сравнение, средната стойност в ЕС е 81,4 години.
Смъртността намалява, но остава най-висока в ЕС
Коефициентът на общата смъртност спада до 15,6 на 1000 души (при 15,7‰ през 2023 г. и 18,4‰ през 2022 г.), но България продължава да заема първо място в ЕС, където средната стойност е 10,8‰.
Най-честите причини за смърт у нас остават:
-
болестите на сърдечно-съдовата система – 60,7%;
-
злокачествените новообразувания – 17%.
Лечимата и предотвратимата смъртност също намаляват
Положителна тенденция се наблюдава при т.нар. лечима и предотвратима смъртност, които бележат спад:
-
194,1 на 100 000 души през 2024 г. при 212,9 на 100 000 през 2020 г.;
-
276,6 на 100 000 при 316,5 на 100 000 през 2020 г. съответно за предотвратимата смъртност.
Злокачествените заболявания – лек спад в заболеваемостта
Регистрира се намаление в заболеваемостта от злокачествени новообразувания – 391,6 на 100 000 души през 2024 г., при 406,5 през 2023 г. и 405,6 през 2022 г.
Най-разпространени са:
-
рак на мъжките полови органи (92‰);
-
рак на млечната жлеза при жените (89,4‰);
-
рак на храносмилателните органи (8,7‰).
Детската смъртност и здравната култура
Нивото на детската смъртност продължава да спада – 4,5‰ при среден показател за ЕС 3,3‰. Индикаторът се счита за ключов за качеството на медицинската помощ, но върху него силно влияят жизненият стандарт и здравната култура на населението.
Повече хора с трайни увреждания
През 2024 г. броят на освидетелстваните и преосвидетелствани лица с трайно намалена работоспособност достига 193 793 души (182 789 през 2023 г.).
Най-голям дял заемат хората над 60 години – 51,4%, следвани от възрастовата група 50–59 години – 27,3%.
Положителни тенденции, но сериозни предизвикателства
Докладът отчита подобрение в показателите за:
-
обща и детска смъртност;
-
преждевременна смъртност;
-
продължителност на живота;
-
качество на здравните услуги.
Според анализа, тези резултати се дължат на по-здравословен начин на живот, подобрени условия на околната среда и въвеждане на нови технологии за ранна диагностика и лечение.
Въпреки това, България продължава да изостава от останалите страни в ЕС, като хроничните незаразни болести (като сърдечно-съдови и онкологични) остават основна причина за инвалидизация и смъртност.
Извод:
България постига постепенен напредък в здравните показатели, но структурните проблеми и неравенствата в системата на здравеопазване остават ключово предизвикателство.
Реалният ефект от предприетите мерки ще се прояви в дългосрочен план, ако се осигури последователност и устойчиво финансиране.
