Родители на деца с диабет тип 1 и пациенти с хроничното заболяване настояват Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да поема изцяло разходите за инсулинови помпи – най-съвременният и ефективен метод за контрол на диабета.
Родителите: Помпата е животоспасяващо средство, не лукс
В петиция, подкрепена от Асоциацията на децата с диабет, се настоява инсулиновите помпи да бъдат напълно реимбурсирани от държавата.
„Достъпът до тези устройства трябва да бъде осигурен на всички деца и възрастни с диабет тип 1. Това е най-доброто средство за контрол, което пациентът може да използва днес“, заяви Мариета Котова, председател на асоциацията, в интервю за БНР.
По думите ѝ, използването на помпи намалява стреса, осигурява по-дискретно приложение на инсулина и позволява по-добър контрол върху заболяването.
Финансовата тежест е непосилна
В момента родителите заплащат около 400 лева месечно, за да поддържат терапията с инсулинова помпа – сума, която надхвърля възможностите на повечето семейства.
„Всеки месец родителят трябва да отделя тези средства, за да може детето му да живее нормално. Това е непосилно за средностатистическо семейство“, посочи Котова.
През 2024 г. едва 329 деца са използвали инсулинова помпа в България – тревожно нисък брой за мащаба на заболяването.
Трудности в училище и нужда от по-добра информираност
Според проучване на асоциацията, децата с диабет често срещат неразбиране от страна на училищния персонал.
„Възникват проблеми при поставяне на инсулин или хранене извън почивките. Понякога децата трябва да напуснат часа, за да нормализират нивото си на кръвна захар, но това не винаги се приема с разбиране“, обясни Котова.
Родителите настояват за по-добра подготовка на училищните медицински специалисти и за информационни кампании, които да повишат разбирането и подкрепата сред учители и ученици.
Диабетът след 18 години – другата страна на проблема
След навършване на пълнолетие пациентите се сблъскват с неспазване на правата им по ТЕЛК и липса на адаптирани условия на труд, показват данни от анкетата.
Това, според експертите, изисква системна промяна и по-добра координация между институциите, здравните специалисти и работодателите.
