Рубрика: Новини
Фармакогенетиката се утвърждава като едно от най-динамичните и революционни направления в съвременната персонализирана медицина. Тя изучава пряката връзка между индивидуалния генетичен профил на пациента и начина, по който организмът метаболизира различните медикаменти. Това дава възможност на клиницистите да изберат най-подходящия терапевтичен курс и точната дозировка още при първоначалното назначаване на лечението.
Изготвянето на индивидуален фармакогенетичен профил е напълно неинвазивна и щадяща процедура. Изследването се осъществява чрез стандартна венозна кръвна проба или с обикновена натривка от букалната лигавица (вътрешната страна на бузата). Събраните генетични данни се обработват със специализиран медицински софтуер, който генерира подробен доклад за лекуващия лекар, базиран на интуитивен „светофарен“ принцип.
В зеления сектор на доклада попадат препаратите с очаквана оптимална терапевтична ефикасност. Жълтият сектор маркира медикаментите, при които е необходима прецизна индивидуална корекция на дозата, а в червения влизат веществата, които са строго противопоказани за конкретния организъм поради висок риск от токсичност или липса на терапевтичен отговор.
Индивидуалният генетичен анализ изгражда надежден щит срещу нежеланите лекарствени реакции. Данните показват, че тежките странични ефекти са сред основните причини за спешна хоспитализация и смъртност в развитите здравни системи. Често тези клинични инциденти не са резултат от грешка в предписанието или компрометирано качество на продукта, а произтичат от непредвидима генетична несъвместимост между молекулата на лекарството и ензимните системи на тялото.
Ярък пример в кардиологичната практика е клопидогрел — широко прилаган антиагрегант за разреждане на кръвта и вторична превенция на миокарден инфаркт или тромбоемболия. При носители на специфични мутации медикаментът не успява да се активира, пациентът остава незащитен и рискът от рецидивираща тромбоза нараства значително. В психиатрията редица пациенти преминават през мъчителна и продължителна смяна на антидепресанти, тъй като ускореният чернодробен метаболизъм разгражда активните субстанции преди те да проявят терапевтичен ефект.
При онкологично болните значението на скрининга е решаващо: изследването за дефицит на ензима дихидропиримидин дехидрогеназа (DPYD) установява дали определени химиотерапевтици не носят риск от фатална миелосупресия (увреждане на костния мозък). Чрез предварителна идентификация на мутациите дозите могат да бъдат коригирани своевременно и безопасно, което спестява тежки токсични усложнения и повишава шансовете за успешно лечение.

