Парламентарната здравна комисия прие на първо четене бюджета на НЗОК за 2027 г. на фона на критики и предложения за корекции

0
22

Рубрика: Новини

С 13 гласа „за“, 6 „против“ и двама „въздържали се“ парламентарната Комисия по здравеопазване одобри на първо четене проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2027 година. Заседанието премина при остри дебати и сериозни резерви от страна на съсловните организации в сектора. В опит за намиране на консенсус от парламентарната група на „Прогресивна България“ лансираха идеята за междупартийна работна група, която да прецизира финансовата рамка между първо и второ четене.

Народният представител от ПБ д-р Юлиян Димитров подчерта необходимостта от цялостна промяна на здравноосигурителния модел, като отбеляза, че предложеният проект полага основите за реформа, а секторът следва да бъде надпартиен приоритет. Колегата му Георги Илиев обяви конкретно намерение: пренасочване на 1,6% от предвидените средства за първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) към медико-диагностичната дейност. По този начин ръстът за диагностика ще достигне 6,6%, докато увеличението при първичната помощ ще се запази на 6%, разделено между преки плащания и целеви пакети за профилактика.

От страна на опозицията председателят на здравната комисия проф. Костадин Ангелов отправи сериозни критики, определяйки бюджета като фискален инструмент за запълване на дефицити, а не като гарант за по-добри здравни резултати. Той изрази категорично несъгласие с прехвърлянето на плащанията за нерегистрирани медикаменти и помощни средства за хората с увреждания от Министерството на здравеопазването към бюджета на НЗОК, като предупреди, че подобно преструктуриране ще лиши уязвими пациенти от финансиране.

Доц. Лъчезар Иванов (ГЕРБ) изтъкна, че механичното нарастване на публичните средства не води автоматично до по-високо качество на медицинските услуги. Според него фокусът трябва да попадне върху ограничаването на доплащането от джоба на пациента чрез изграждане на нов стълб за допълнително здравно осигуряване. Депутатът от ДБ д-р Александър Симидчиев приветства обособяването на амбулаторните процедури, регулирането на цените на онкопрепаратите и ръста от 430 млн. евро, но подчерта, че проектът купува същата неефективна система на по-висока цена и се отклонява от целите на Националната здравна стратегия за дял на разходите за профилактика.

Проектобюджетът срещна съпротива и от съсловните организации. Председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Николай Брънзалов алармира за дисбаланс при разпределението на ресурсите, тъй като темпът на нарастване на парите за медицински дейности изостава спрямо разходите за лекарства, и настоя за въвеждане на строг предварителен контрол в реално време.

От Българския зъболекарски съюз обявиха, че няма да подкрепят финансовия план, тъй като цените на денталните дейности не са актуализирани повече от година. Председателят на съюза Борислав Миланов предупреди за очертаващ се дефицит от 36 млн. евро и опасност средствата за дентално здраве да се изчерпят още в средата на лятото.

Председателят на Българския фармацевтичен съюз маг.-фарм. Димитър Маринов посочи като пропуск липсата на осезаем ръст във финансирането на аптеките в отдалечените райони и денонощните обекти, което компрометира равномерния достъп до фармацевтична грижа. От своя страна доц. Любомир Киров от Сдружението на общопрактикуващите лекари обобщи, че бюджетът цели единствено да покрие инфлационните дефицити и да поддържа санитарния минимум на системата, а от синдикат „Защита“ предупредиха за ефективни протестни действия при липса на адекватно възнаграждение за медицинския персонал.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук