Националният план за сърдечносъдово здраве цели 25% по-ниска преждевременна смъртност до 2032 г.

0
43

Рубрика: Новини

Намаляване на преждевременната смъртност от сърдечносъдови заболявания с 25% до 2032 г., ефективен извънболничен контрол на артериалната хипертония и редовен ежегоден скрининг на липидния профил и кръвната захар са ключовите стратегически цели в новия проект за Национален план за сърдечносъдово здраве (НПССЗ). Стратегическият документ бе официално представен от Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) пред Националния алианс за сърдечносъдово здраве, който обединява широк кръг от медицински, академични, работодателски и пациентски организации.

България продължава да заема водещо място в Европейския съюз по сърдечносъдова смъртност, която съставлява над 60% от общата смъртност в страната. По данни на европейските здравни органи у нас от подобни инциденти умират 847 на 100 000 жени и 1285 на 100 000 мъже, а всекидневно усложненията отнемат живота на приблизително 166 души. Икономическата и социална тежест за страната се оценява на близо 2 милиарда евро на година.

Според председателя на ДКБ проф. Иван Груев у нас интервенционалната кардиология постига отлични резултати при овладяването на острите състояния, но липсата на системна превенция поддържа броя на инфарктите на тревожно високо ниво от около 25 000 случая годишно. Експертите подчертават, че досегашният реактивен модел, насочен предимно към болнично лечение на тежки клинични усложнения, е социално и икономически неустойчив.

Проектът е синхронизиран с европейския план „Защитени сърца“ (EU Safe Hearts Plan) и следва интердисциплинарния подход One Health. Той интегрира доказани международни практики за обществено здраве, включително инициативата на Европейското кардиологично дружество „Знай си стойностите“ и хърватския модел „Мисия 70/26“.

Планът залага конкретни таргети за обхващане на населението: поне 75% от хората на възраст между 25 и 64 години и минимум 90% от тези над 65 години да преминават през ежегодно измерване на артериалното налягане от медицински специалист. Допълнително се предвижда поне 65% от активната възрастова група и над 80% от възрастните над 65 години редовно да контролират своите нива на холестерол (LDL-C) и кръвна глюкоза чрез скрининг и консултация.

Реализацията на мерките изисква целенасочено овладяване на основните рискови фактори в страната, водещ сред които е артериалната хипертония, засягаща над 45% от населението в зряла възраст при крайно незадоволителни нива на терапевтичен контрол. Захарният диабет също бележи ръст от 37% през последните години, засягайки близо 11% от възрастните българи, което налага спешна трансформация от пасивно лечение към ранна профилактика, скрининг и цялостна кардиорехабилитация.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук