Рубрика: Новини
Регулярният годишен скрининг чрез изследване на простатно-специфичния антиген (PSA) и задължителната консултация с уролог са ключови за мъжете над 50 години. Нормалните референтни стойности на маркера обаче сами по себе си не гарантират липсата на карцином на простатата, предупреждава проф. Марин Георгиев, началник на Клиниката по урология в УМБАЛ „Александровска“ и ръководител на Катедрата по урология в МУ – София.
Специалистът подчертава, че само лабораторен показател не е достатъчен за отхвърляне на диагнозата, тъй като в 20–25% от случаите злокачествен процес може да се развива при нормални нива на PSA. Антигенът следва да се интерпретира единствено като компонент от комплексна диагностика, съчетаваща клиничен урологичен преглед и ехография на простатната жлеза.
При наличие на съмнения се назначава мултипараметричен магнитен резонанс (mpMRI), който визуализира подозрителните огнища и осигурява прецизно планиране на целенасочена биопсия. Изключително повишено внимание изискват мъжете с фамилна анамнеза. Наличието на простатен карцином при бащата увеличава риска за сина приблизително четири пъти, а случаите на рак на гърдата при майката също са рисков фактор. При тази група скринингът и профилактичните прегледи трябва да стартират на 45-годишна възраст.
Въпреки че ракът на простатата остава водещо онкологично заболяване сред мъжете у нас с между 3500 и 5000 новооткрити случая годишно, ранната диагностика осигурява 95–98% успеваемост и трайно десетгодишно излекуване при начални стадии. Достъпът до образна диагностика в България е значително по-бърз спрямо западноевропейските държави, като изчакването за ядрено-магнитен резонанс обикновено е между 2 и 3 седмици.
Онкологичното заболяване не засяга единствено възрастните пациенти. Клиничната практика показва зачестяващи случаи при по-млади мъже, при които началните симптоми често имитират възпаление (простатит). Проф. Георгиев акцентира, че младата възраст не бива да успокоява специалистите и пациентите, тъй като възпалителен и неопластичен процес могат да протичат паралелно.
Относно съвременните терапевтични подходи, роботизираната хирургия се налага като основен стандарт в оперативното лечение, осигуряващ съхранение на качеството на живот в ранните стадии. Успехът на интервенциите зависи пряко от квалификацията и опита на хирурга, докато при напредналите форми от решаващо значение е мултидисциплинарният подход с участието на уролози, медицински онколози и лъчетерапевти.
По отношение на навлизащата телемедицина и дистанционната роботизирана хирургия, специалистът изтъква сериозните въпроси относно сигурността, техническите рискове и разпределението на правната отговорност. При евентуално прекъсване на връзката местният екип трябва да има готовност незабавно да поеме интервенцията, което изисква категорични регулаторни стандарти, медицински застраховки и детайлно информирано съгласие.
