Рубрика: Новини
Малнутрицията (клиничното недохранване) остава сериозен, но често пренебрегван проблем в българските болници, като фокусът на медицинските екипи традиционно пада единствено върху лечението на водещата диагноза. Почти във всяка медицинска специалност се установяват пациенти с хранителен дефицит, което налага спешен мултидисциплинарен подход и подобрение на клиничното хранене. По тази тема на 15 ноември в УМБАЛ „Лозенец“ ще се проведе специализиран семинар, насочен към подобряване на диагностиката и терапевтичните стратегии, сподели специалистът по хранене и диететика доц. Росица Попова в ефира на БНР.
Недохранването крие риск от тежки системни усложнения, водещи до загуба на мускулна маса, спад в имунната защита и смущения във функциите на основни органи. Проблемът придобива критични измерения в интензивните и реанимационните отделения, където болните не могат да се хранят самостоятелно и са зависими от навременна ентерална или парентерална нутритивна подкрепа. В предстоящия форум участие ще вземат анестезиолози-реаниматори, хирурзи, кардиолози, педиатри, ендокринолози и гастроентеролози.
Един от централните акценти на събитието ще бъде пагубното влияние на малнутрицията върху сърдечносъдовата система. Специалистите подчертават, че системният хранителен дефицит засяга не само скелетните мускули, но и миокарда. Хроничният недостиг на хранителни вещества нарушава помпената функция на сърцето и повишава риска от тежки кардиоваскуларни инциденти. В рамките на семинара кардиолог ще разгледа патофизиологичните механизми, чрез които недохранването уврежда сърцето, както и практическите алгоритми за превенция.
Доц. Попова постави на дневен ред и сериозния въпрос за финансовата недостъпност на специализираните медицински храни. При редица тежки и хронични патологии, включително редки метаболитни заболявания, цьолиакия или тежки постоперативни състояния, тези храни не са хранителна добавка, а животоподдържаща терапия. При много пациенти те заместват частично или напълно ежедневния енергиен прием в продължение на месеци.
Поради високата себестойност на специализираните ентерални и парентерални формули, медицинската общност настоява те да бъдат поети от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Според експертите институционалното финансиране е задължително за осигуряване на равен достъп до качествено лечение.
Основният извод на специалистите е, че модерната клинична практика изисква задължителен скрининг за хранителен риск при хоспитализация. Интегрирането на научно обоснованото клинично хранене като неизменна част от терапевтичния протокол е ключов фактор за съкращаване на болничния престой и спасяване на човешки животи.
