Рубрика: Новини
Дефицитът на витамин D се очертава като значим глобален здравен проблем, като европейското население също е силно засегнато. В Европа през зимните месеци близо 17% от хората страдат от недостиг, а през лятото делът им достига около 6%. В България мащабно проучване, ръководено от проф. Анна-Мария Борисова, разкрива тревожно висока честота на тежък дефицит и недостатъчност сред населението. Темата бе коментирана от д-р Станимира Станчева-Василева, началник на отделението по Ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ „Пловдив“.
Специалистът пояснява, че витамин D реално действа и като хормон, изпълняващ редица критични функции в човешкото тяло. Той регулира калциево-фосфорната обмяна, поддържа здравината на костите и издръжливостта на мускулите, спомага за нормалната дейност на нервната система и паметта и укрепва имунитета. Освен това играе роля при превенцията на сърдечносъдови, ендокринни, инфекциозни и онкологични заболявания, както и за забавяне прогресията на автоимунни процеси.
В природата се срещат две основни форми – витамин D2 (ергокалциферол), набавян предимно от растителни източници и гъби, и витамин D3 (холекалциферол), който се синтезира в кожата под въздействие на слънцето или се приема с храни като мазни риби (сьомга, скумрия, сардина), черен дроб, яйчен жълтък и рибено масло. След постъпването си в организма тези съединения преминават през каскада от преобразувания в червата, черния дроб и бъбреците до активната форма калцитриол.
Способността за естествен синтез на витамин D зависи от фактори като пигментация на кожата, сезон, географска ширина, замърсяване на въздуха, тютюнопушене и използване на слънцезащитни кремове. Възрастта също оказва силно влияние – след 50-годишна възраст кожният синтез намалява с приблизително 13% на всеки десет години. Наличието на хронични заболявания на черния дроб, бъбреците или червата, както и затлъстяването, допълнително ограничават усвояването му.
Недостигът често протича под маската на неспецифични симптоми: постоянна умора, мускулна слабост, косопад, суха кожа, чупливост на ноктите, ставни и костни болки, промени в настроението и понижен имунитет. При децата крайната проява на дефицит е рахитът. Нивата се диагностицират прецизно чрез лабораторно изследване на венозна кръв, като стойности под 25 nmol/L показват тежък дефицит, а между 25 и 49,9 nmol/L – недостатъчност.
Възстановяването на здравословните нива изисква комбинация от коригиране на начина на живот – балансирана диета, отказ от тютюнопушене, умерено слънчево излагане – и медикаментозна терапия. Фармацевтичните форми са разнообразни (капки, таблетки, спрейове, ампули), но конкретният препарат, дозировка и продължителност на прием трябва да се определят единствено от лекар според индивидуалния профил на пациента.
Д-р Станчева-Василева предупреждава, че безконтролното самолечение крие сериозен риск от предозиране. Токсичността може да доведе до хиперкалциемия с изяви като главоболие, гадене, силна жажда, бъбречнокаменна болест и хипертонични кризи. Пациентите със съпътстващи ендокринни заболявания като диабет, остеопороза и нарушения на щитовидната жлеза трябва да подхождат с повишено внимание и да провеждат редовен медицински контрол.