Рубрика: Новини
След дълъг работен ден пред компютъра обувките често отесняват, ластиците на чорапите оставят дълбоки следи, а в долните крайници се появява неприятно усещане за тежест. Това състояние е познато на всеки, подложен на продължително седене зад бюрото, продължително шофиране или дистанционна работа без почивка. Макар и дискомфортно, това състояние само по себе си не означава автоматично наличие на хронична венозна недостатъчност или варикоза.
Седенето не е самостоятелно заболяване, но продължителното обездвижване крие рискове. Венозната система на долните крайници разчита в голяма степен на активността на мускулатурата. Когато часове наред тялото остане статично, се създават предпоставки за венозен застой и оток.
Физиологично артериите транспортират обогатена с кислород кръв от сърцето към периферията, докато вените имат сложната задача да я върнат обратно към центъра срещу гравитацията. За тази цел венозните съдове разполагат с еднопосочни клапи, които предотвратяват връщането на кръвта назад. Ключов механизъм е т.нар. „мускулна помпа“ на подбедрицата – при ходене мускулите на прасеца се съкращават ритмично, притискат дълбоките вени и механично изтласкват кръвния стълб нагоре.
При статична седнала позиция глезените са почти неподвижни, а съкращенията на подбедрените мускули са минимални. Действието на мускулната помпа силно отслабва. Под влияние на гравитацията в съдовете на долните крайници се задържа по-голям обем кръв, вътресъдовото налягане нараства и течност преминава през съдовите стени към околните тъкани. В резултат на това в края на деня се развива оток около глезените и усещане за напрежение.
Именно затова дори кратката разходка носи осезаемо облекчение. Клиничните проучвания доказват, че при продължително седене обиколката на подбедрицата измеримо се увеличава, докато честите двигателни паузи и смяната на позата ефективно предотвратяват отока. Това е обратим физиологичен отговор, а не внезапно съдово увреждане за един ден.
Венозният застой представлява забавено оттичане на венозната кръв, а не непременно тромбоза или трайна патология. Въпреки това, при лица с вродена слабост на съединителната тъкан, прекаран тромбофлебит или съществуващи разширени вени, липсата на движение обостря клиничната картина.
Според препоръките на Европейското дружество по съдова хирургия (ESVS) продължителната неподвижност е модифицируем рисков фактор, който отключва симптоми при предразположени индивиди, но не е единствената първопричина за развитие на хронично венозно заболяване. Водеща роля играят генетичната предразположеност, възрастта, наднорменото тегло и бременността.
Характерните симптоми на венозна недостатъчност включват тежест, тъпа болка, парене, напрежение, кожни пигментации или видими разширени съдове, оток и мускулни спазми (крампи) през нощта. Обикновено дискомфортът се засилва вечер и намалява след движение или при повдигане на краката нависоко.
Медицинските специалисти подчертават, че тези оплаквания изискват диференциална диагноза. Нощните крампи могат да се дължат на електролитен дисбаланс или неврологични причини, а симетричният оток на долните крайници може да сигнализира за сърдечна, бъбречна, чернодробна или лимфна патология. При чести и персистиращи симптоми консултацията със съдов хирург или ангиолог е задължителна.
Най-ефективната профилактика срещу венозния застой на работното място е редовното раздвижване. Препоръчва се седенето да се прекъсва на всеки 30 до 60 минути за поне 2 до 5 минути – кратко ходене, качване по стълби или кратка пауза в изправено положение. Дори когато ставането е невъзможно, активирането на помпата на прасеца чрез повдигане на пръсти и пети от седнало положение и кръгови движения в глезените значително подобрява съдовото здраве.
