Рубрика: Новини
Предотвратяването на бърнаут синдрома сред медицинските специалисти трябва да се превърне в неделима част от последователна и целенасочена държавна политика за подобряване на условията на труд. Това заяви председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Николай Брънзалов по време на кръгла маса, посветена на предизвикателствата и решенията при стреса и професионалното прегаряне в сектора на здравеопазването.
Събитието бе организирано от Българската стопанска камара (БСК) по проекта „Заедно за устойчива заетост“ в сътрудничество с Министерството на труда и социалната политика и КНСБ. Основният фокус на експертната дискусия бе поставен върху съхраняването на психичното здраве и психо-емоционалното благополучие на хората, натоварени с денонощната грижа за общественото здраве.
По думите на д-р Брънзалов хроничният стрес на работното място твърде дълго е бил пренебрегван и възприеман като неизбежна част от забързаното ежедневие и високите изисквания към лекарите. Той изтъкна, че медицинското съсловие е сред най-уязвимите професионални групи, поради което темата за превенцията трябва категорично да влезе в центъра на институционалното и общественото внимание чрез конкретни, макар и постепенни мерки.
Председателят на лекарската организация подчерта, че задълбочаващият се кадрови дефицит, бюрократичната тежест, извънредните дежурства и ескалиращите прояви на агресия спрямо медицински екипи не бива да се разглеждат като рутина. Професионалната отдаденост не е безкраен ресурс, а прегарянето засяга директно диагностично-лечебния процес, безопасността на пациентите и стабилността на здравната система като цяло. Д-р Брънзалов бе категоричен, че са наложителни реални реформи в работната среда, тъй като една система не може да функционира устойчиво, ако системно изтощава своите кадри.
Статистически данни за сериозността на кризата представи Григор Димитров от БСК, който припомни, че преди три десетилетия в страната са работили над 54 хиляди медицински сестри при 180 действащи болници, докато днес лечебните заведения надхвърлят 350, а специалистите по здравни грижи са намалели наполовина – до едва 27 хиляди души.
От своя страна председателката на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) Диана Георгиева призова за целеви инвестиции в сектора, които да гарантират достойно възнаграждение, нормални условия на труд и възвръщане на привлекателността на професията сред младите поколения.
Председателят на УС на БСК Добри Митрев обобщи, че работодателите са пряко ангажирани с проблема, тъй като здравето на медицинските кадри и микроклиматът в болниците определят цялостното функциониране на сектора. Според него започналият диалог между институции, синдикати и работодатели трябва да изгради надеждни инструменти за ранна диагностика на професионалния стрес и адекватни механизми за неговото преодоляване.
