Психичното здраве на работното място изисква системна профилактика и навременна медицинска грижа

0
88

Рубрика: Новини

Психичното здраве на работещите е пряко обвързано както с микроклимата и организацията на труда, така и с навременната диагностика на скрити соматични заболявания. Това подчерта министърът на здравеопазването д-р Катя Ивкова по време на форума „Превенция на психосоциалните рискове на работното място“, състоял се в рамките на Европейската седмица по безопасност и здраве при работа.

Министър Ивкова отправи апел към работодателите стриктно да изпълняват задълженията си по провеждане на периодичните задължителни профилактични прегледи, съобразени със специфичните професионални рискове. В рамките на медицинския аспект на проблема тя акцентира, че проявите на тревожност, хронична умора и депресивни епизоди често имат конкретна физиологична генеза – като например дисфункции на щитовидната жлеза и хормонален дисбаланс, които налагат клинично уточняване и специализирано лечение, а не единствено ергономични корекции на работната среда.

Според обобщените данни на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) близо 45% от служителите в ЕС са подложени на повишени психосоциални рискове. Сред водещите стресори се нареждат системното претоварване и крайните срокове (44%), както и хроничният дефицит на професионално признание (34%).

Особено внимание бе обърнато на работещите в сектора на здравеопазването, където медицинските екипи са изложени на непрекъснато психическо напрежение и риск от професионално прегаряне (бърнаут). Бе припомнено, че страната изпълнява Националната стратегия за психично здраве 2021–2030 г., чийто фокус е преодоляването на обществената стигма и насърчаването на ранната консултация с квалифициран специалист.

От своя страна министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова изнесе данни за глобалните икономически и здравни щети от депресивните и тревожни разстройства. В световен мащаб те водят до загубата на над 12 милиарда работни дни всяка година, увеличавайки нивата на абсентеизъм и риска от трудов травматизъм.

В заключение институциите се обединиха около тезата, че защитата на психоемоционалното състояние на работещите изисква комплексни, интердисциплинарни мерки между здравните органи, работодателските организации и синдикатите.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук