Разминаването в данните за вътреболничните инфекции у нас и в ЕС се дължи на различна методика

0
53

Рубрика: Новини

Разпределението на основните типове инфекции, свързани с медицинското обслужване (ИСМО) в България, следва общоевропейския модел. Водещи остават инфекциите на хирургичното място, на пикочните пътища, на долните дихателни пътища и кръвните инфекции. Тяхната честота се определя от комплекс от фактори, включващи възрастовия и клиничен профил на болните, обема на инвазивните процедури, болничната структура и капацитета на микробиологичната диагностика. Това посочва здравният министър Катя Ивкова в отговор на парламентарно питане от д-р Александър Симидчиев.

Основната причина за регистрираните разлики между националната статистика и данните от европейските наблюдения на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) се корени в прилагането на напълно различни методологични подходи и епидемиологични показатели. Министър Ивкова подчертава, че тези разминавания сами по себе си не означават неточно отчитане от страна на лечебните заведения, но служат за ценен ориентир при подобряването на надзора и контрола на вътреболничните инфекции както на локално, така и на национално ниво.

В България функционира система за непрекъснат рутинен епидемиологичен надзор на ИСМО. Регистрираните случаи се подават тримесечно към регионалните здравни инспекции (РЗИ), след което се обобщават от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и се предоставят на Министерството на здравеопазването и НЦЗПБ за изготвяне на годишен анализ на базата на официалните медико-статистически данни.

За разлика от рутинния надзор, европейските превалентни проучвания (Point Prevalence Survey – PPS) на ECDC са стандартизирани еднократни срезови изследвания. При тях се прилага активно издирване на случаите в даден момент чрез детайлен преглед на медицинската документация, микробиологичните изследвания и клиничния статус на всички хоспитализирани пациенти в деня на проучването. Тази методика осигурява съпоставимост между страните от ЕС и спомага за оформянето на общи политики за превенция.

Следващото общоевропейско проучване на ECDC е планирано за периода 2027–2028 г. Координацията и обучението на медицинските екипи в страната се поемат от НЦЗПБ, като лечебните заведения ще събират данни по единни европейски дефиниции и критерии. От здравното министерство напомнят, че според изискванията на ECDC срезовите проучвания нямат за цел да заменят рутинните национални системи, нито резултатите от двата метода могат да бъдат пряко сравнявани.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук