Рубрика: Новини
Българското дружество по алергология и Българското дерматологично дружество обединяват усилия за изготвяне и въвеждане на ясни медицински критерии, които да осигурят реимбурсацията на биологичното лечение за уртикария от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Това обяви в подкаста на БНР „Кожа и здраве“ д-р Симеон Узунов, алерголог в УМБАЛ „Александровска“ и председател на Българското дружество по алергология.
Специалистът уточни, че конкретните експертни предложения вече са официално внесени за разглеждане в предстоящите нормативни актуализации. Д-р Узунов подчерта, че биологичните медикаменти представляват съвременна таргетна терапия, атакуваща директно патогенетичния механизъм на заболяването. Прилагането им се извършва веднъж месечно, съпроводено е със значително по-малко нежелани реакции, осигурява прецизен контрол и намалява зависимостта от системни кортикостероиди.
Въпреки че уртикарията масово се приема за преходна кожна реакция, в немалка част от случаите тя придобива хроничен ход с продължителност месеци и години, влошавайки критично качеството на живот на засегнатите. Съгласно международните терапевтични гайдлайни, първа линия на избор са антихистамините от втора генерация, чиято доза при необходимост може да се повиши до четирикратно под лекарски надзор с цел достигане на трайна ремисия. При терапевтичен неуспех и резистентност стандартът налага преминаване към биологично лечение.
Статистиката сочи, че близо 25% от населението преживява поне един остър епизод на уртикария в живота си, но около 2000 пациенти в България страдат от най-тежките хронични форми и са директни кандидати за таргетна терапия. Осигуряването на безплатен достъп през касата би гарантирало дълготрайна клинична ремисия и пълноценна реинтеграция на тези болни.
Клиничната картина на заболяването включва типични уртикариални обриви, отоци (ангиоедем) или комбинация от двете. Елементите са зачервени, едемни, силно сърбящи плаки, наподобяващи ужилване от коприва (лат. urtica). Характерен белег е тяхната преходност — след обратен ход кожата остава напълно интактна, което често води до забавяне на диагностиката при преглед в интервал без активни лезии.
При изолирана оточна форма без обрив д-р Узунов акцентира върху необходимостта от прецизна диференциална диагноза с наследствен ангиоедем (НАЕ). Докато при уртикария едемът обикновено преминава в рамките на 36 часа и се повлиява ефективно от антихистамини и кортикостероиди, отокът при НАЕ персистира с дни, не се влияе от конвенционалното противоалергично лечение и крие сериозен риск за живота при засягане на горните дихателни пътища.
Като чест проблем в клиничната практика се откроява тенденцията пациентите да предприемат скъпоструващи необосновани изследвания, строги рестриктивни диети или алтернативни методи на самолечение. Хроничната уртикария изключително рядко се корени в хранителна алергия. Сред реалните тригери на пристъпите доминират вирусни инфекции, нестероидни противовъзпалителни средства, физически фактори (студ, топлина, слънчева радиация, механично триене) и емоционален стрес.
Въпреки че заболяването рядко застрашава пряко живота, неговото психосоциално бреме е съпоставимо с това при тежка исхемична болест на сърцето. Непредвидимият характер на обострянията, изтощителният нощен сърбеж и деформиращите отоци причиняват тревожност, безсъние и изолация. Водещият специалист призовава при първи симптоми своевременно да се търси консултация с дерматолог или алерголог за поставяне на точна диагноза и навременно назначаване на правилен терапевтичен режим.
