Рубрика: Новини

По повод Световния ден за борба с хепатита разговаряме с доц. д-р Велислава Терзиева, д.м., началник на Лабораторията по клинична вирусология в УМБАЛ „Лозенец“, специалист по вирусология и клинична имунология и преподавател в Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Доц. Терзиева е завършила с отличие Медицинския университет в София и е специализирала в Университета в Милано, Пенсилванския университет в САЩ и INSERM във Франция. Професионалният ѝ профил обединява клиничната диагностика, задълбоченото познание за взаимодействието между вирусите и имунната система и академичната подготовка на бъдещи медицински специалисти.

Световният ден за борба с хепатита се отбелязва ежегодно на 28 юли. Мотото на кампанията на Световната здравна организация през 2026 г. е „Hepatitis: Let’s Break It Down“ и насочва вниманието към необходимостта да бъдат преодолени бариерите пред профилактиката, изследването, лечението и проследяването. Посланието е особено актуално, тъй като вирусните хепатити могат да останат неразпознати в продължение на години, въпреки надеждните средства за тяхното предотвратяване, диагностициране и лечение, с които е въоръжена съвременната медицина.

Доц. Терзиева, защо вирусните хепатити продължават да бъдат сериозен медицински проблем въпреки значителния напредък в диагностиката и лечението?

Вирусните хепатити могат да протичат без характерни симптоми дълго време. Възможно е човек да се чувства добре и при направени по друг повод изследвания да се окаже, че има възпалителен процес на черния дроб. Тъкмо тази продължителна клинична тишина създава риск инфекцията да бъде установена късно и да доведе до промени в структурата и функцията на черния дроб, достигащи до фиброза, цироза или първичен рак на черния дроб. Липсата на оплаквания не е достатъчно доказателство за липса на заболяване. Развитието на науката и технологиите въоръжи съвременната медицина с ефективна ваксина срещу хепатит В, прецизни методи за диагностика, терапия за контрол на хроничната HBV инфекция и лечение, чрез което хепатит С може да бъде излекуван при значителна част от пациентите. Ключът е тези възможности да бъдат използвани навреме.

Говорим общо за вирусни хепатити, но зад това понятие стоят различни инфекции. Какво е важно да знаят хората?

Основните хепатотропни вируси са A, B, C, D и E. Те засягат черния дроб, но се различават по начина на предаване, протичането и риска от хронифициране. Хепатитите А и Е обичайно се предават чрез замърсени храни и вода и най-често протичат като остри инфекции. Хепатитите В и С се предават предимно чрез контакт с инфектирана кръв и телесни течности и могат да доведат до хронично чернодробно заболяване. По време на бременността, макар и рядко, съществува повишен риск за майката и бебето при положителен резултат за хепатит В, С, Е. Вирусът на хепатит D има особена биология. Той не може да се размножава без наличието на вируса на хепатит В. Инфекцията с HDV обаче може да ускори чернодробното увреждане и да доведе до по-тежко протичане. Освен изброените вируси, Цитомегаловирусът и Ебщайн-Бар вирусът също могат да атакуват черния дроб. Ето защо навременната диагностика е водеща за по-нататъшното успешно лечение и предотвратяване на възможни неблагоприятни последствия.

Важно е да се знае, че различните вируси изискват различни изследвания. Не съществува един универсален тест, който да даде цялата необходима информация за всички форми на вирусен хепатит.

Какво всъщност ни казва лабораторният резултат и защо понякога едно изследване не е достатъчно за поставянето на диагноза?

Лабораторните изследвания дават различна, но и точна информация по отношение на самия вирус и на отговора на имунната система. Някои установяват вирусни антигени или специфични антитела, образувани от имунната система. Други доказват директно генетичния материал на вируса и показват дали инфекцията е активна. При хепатит С например наличието на антитела означава, че организмът е бил в контакт с вируса, но не доказва непременно настояща инфекция. За потвърждаването ѝ е необходимо молекулярно изследване за HCV РНК. При хепатит В се изследва наличие на различни вирусни антигени и антитела, но и вирусна ДНК. Така могат да бъдат разграничени остра и хронична инфекция, прекаран контакт с вируса, имунитет след ваксинация и различни фази на вирусна активност. Значение има и моментът на изследване. Ако то бъде извършено твърде скоро след възможното заразяване, някои маркери все още може да не се откриват. Затова при основателно съмнение понякога се налага повторно изследване или прилагане на друг метод.

Лабораторният резултат не трябва да се разглежда изолирано. Неговият смисъл се определя от таргета и използвания метод, времето на изследването, останалите показатели и клиничното състояние на пациента. Именно от вирусния маркер до клиничното решение стои експертната интерпретация.