Рубрика: Новини
Всички болници, независимо дали са държавни, общински или частни, трябва да бъдат освободени от задължението да провеждат обществени поръчки за онкологични медикаменти. Това заяви д-р Стойчо Кацаров, член на Надзорния съвет на НЗОК и бивш служебен министър на здравеопазването, по повод обсъжданите промени в Закона за обществените поръчки.
Според него онколекарствата трябва да се реимбурсират директно от Здравната каса, по модела, който вече успешно се прилага за терапия на заболявания като диабет, хипертония и астма. „НЗОК разполага с работеща процедура за договаряне на цени и отстъпки с фармацевтичните компании. Преминаването към този механизъм ще елиминира нуждата от търгове на ниво болници или Министерство на здравеопазването“, обясни той.
Д-р Кацаров оспори тезата, че централизираните търгове през Министерството на здравеопазването гарантират по-изгодни финансови условия. Като аргумент той посочи рамковото договаряне от миналата есен, при което постигнатите цени са надвишили тези, заплащани дотогава от Касата. Основният дефект на настоящата система е разделението между платеца и купувача, което създава предпоставки за сериозни ценови диспропорции.
„Европейската практика изключва лечебните заведения като субект в този процес. Договарянето се осъществява единствено между осигурителния фонд и производителите. Третирането на онколекарствата по различен начин е аномалия, която генерира загуби и причинява периодичен дефицит на животоспасяващи медикаменти“, категоричен е бившият здравен министър.
Синхронизирането на правилата изисква минимални законодателни промени – корекции в Закона за лекарствата в хуманната медицина, Закона за здравното осигуряване и съответната наредба. Този процес би отнел не повече от три месеца, което ще позволи новият и по-ефективен модел да заработи от началото на следващата година.
Д-р Кацаров коментира и структурните проблеми в здравеопазването, като посочи, че изкуствено големият брой лечебни заведения се дължи на прехвърлянето на значителна част от амбулаторните дейности към болничната помощ. Той критикува непоследователната държавна политика, давайки за пример плановете за изграждане на нова детска болница, вместо целесъобразното преструктуриране на Правителствена болница, чиято първоначална необходимост отдавна е отпаднала.
Относно дисбалансите във възнагражденията на медицинските специалисти, той изтъкна като основна причина прекомерната държавна намеса на пазара. Справедливо заплащане на труда и адекватно остойностяване на медицинските услуги могат да бъдат постигнати чрез дерегулация, либерализация на системата и насърчаване на реалната конкуренция както сред лечебните заведения, така и чрез осигуряване на право на избор между множество здравни каси.
