Рубрика: Новини
CAR-T клетъчната терапия, първоначално разработена за лечение на специфични хематологични злокачествени заболявания, може да направи възможна бъбречната трансплантация при пациенти, които при стандартни условия се считат за неподходящи. Това установява международен изследователски екип, чийто опит, отразен в престижното издание The New England Journal of Medicine, се определя като потенциален пробив в медицината, предава Reuters.
Специалистите припомнят, че част от пациентите с бъбречна недостатъчност са високосенсибилизирани. Тяхната имунна система е образувала антитела срещу чужди тъкани вследствие на предишни кръвопреливания, бременности или трансплантации, което значително увеличава риска от отхвърляне на донорския орган.
При тази група силно сенсибилизирани пациенти намирането на съвместим донорски бъбрек е изключително трудно, а понякога и напълно невъзможно.
В онкологията CAR-T терапията се състои в извличане на Т-клетки от пациента, тяхното генетично модифициране в лабораторни условия с цел разпознаване и унищожаване на раковите клетки, след което те се реинфузират обратно в организма.
Работейки с трима високосенсибилизирани пациенти в нужда от бъбречна трансплантация – двама в САЩ и един в Германия – независими изследователски екипи успяват да приложат сходен подход. Те модифицират имунните клетки на пациентите, за да потиснат производството на антитела, и след реинфузията им на практика „нулират“ тяхната имунна система.
И при тримата пациенти се наблюдава драстично намаляване на нивата на специфичните антитела, които обичайно атакуват трансплантирания орган. В резултат на това и трите бъбречни трансплантации са извършени напълно успешно.
„Това е първото доказателство, че CAR-T клетките могат да намерят приложение извън онкологията, като помогнат на пациенти, които досега не са имали шанс за получаване на съвместим бъбрек“, коментира д-р Али Наджи от Университета на Пенсилвания, ръководител на екипа, лекувал двамата американски пациенти.
Според него този иновативен подход може да има трансформиращ ефект за хората, прекарали години в списъците на чакащи за бъбречна трансплантация.
CAR-T терапията демонстрира сериозен потенциал и при лечението на ревматологични заболявания, неповлияващи се от стандартните терапии. Данни за това бяха изнесени в четири пилотни проучвания по време на конгреса на Европейския алианс на асоциациите по ревматология (EULAR) в Лондон.
В едно от проучванията шестима пациенти с рефрактерен ревматоиден артрит са получили експерименталната CAR-T терапия мивокабтаген автолевцел. При всички участници е отчетено намаляване на болестната активност, като половината от тях са постигнали трайна ремисия.
По време на проследяващия период, вариращ от 24 до 36 седмици, петима от шестимата пациенти са преустановили напълно приема на имуносупресивна терапия, съобщава д-р Фредрик Албах от Charité Universitätsmedizin в Берлин.
Отделно проучване, ръководено от д-р Яджин Джанг от болницата GoBroad Boren в Пекин, обхваща 11 пациенти с рефрактерна системна склероза – тежко автоимунно заболяване, водещо до фиброза на тъканите. След прилагане на биспецифична CD19/BCMA CAR-T клетъчна терапия, клиничните показатели за уплътняване на кожата и белодробната фиброза са се подобрили значително спрямо изходните стойности.
„Чрез ефективно повлияване както на кожната фиброза, така и на прогресията в белите дробове, тази стратегия за имунологично „нулиране“ предлага реален лечебен потенциал и проправя пътя за бъдещи проучвания, които могат да предефинират терапевтичния подход при това тежко заболяване“, подчертава д-р Джанг.
Екипът на д-р Юичи Маеда от Университета Фридрих-Александър в Ерланген-Нюрнберг е изследвал ефекта на експерименталната терапия зорпокабтаген автолевцел при пациенти с тежък системен лупус еритематодес, системна склероза и идиопатична възпалителна миопатия. Целта е била да се оцени влиянието върху чревния микробиом. След лечението свръхрастежът на патогенни бактерии е намалял до нива, сравними с тези при здрави контроли, а патологичната имунна активност е била значително потисната.
Авторите стигат до заключението, че CAR-T терапията модулира чревната микробиота при пациенти с автоимунни заболявания, като тези имуномикробни промени биха могли да спомогнат за поддържането на дългосрочна ремисия.
В допълнение, д-р Сяобинг Уанг от болница Чанджън в Шанхай и нейните съавтори съобщават, че приложението на CAR-T клетки при четирима пациенти със системен лупус еритематодес или системна склероза е довело до постигането на „дълбока ремисия на тъканно ниво“.
