Рубрика: Новини
Антраксът не е инфекция, която може да се предаде от човек на човек, което напълно изключва риска заразен пациент да индикира околните. Това ключово уточнение направи проф. Тодор Кантарджиев във връзка с наскоро регистрираните случаи на инфекцията в страната. Поради липсата на механизъм за предаване между хората, здравните власти изолират единствено контактните лица с риск от първично заразяване, а не вече заболелите.
В исторически план заболяването е добре познато и като потенциално средство за биотероризъм, припомни специалистът, визирайки инцидентите с разпространение на спори в САЩ през 2001 г.
Проф. Кантарджиев увери, че България разполага с капацитет за изключително бърза и точна диагностика. Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), и по-специално Лабораторията по особено опасни инфекции, прилага съвременни генетични методи, позволяващи категорично потвърждаване на диагнозата в рамките на броени часове.
Относно конкретната епидемиологична ситуация, експертът разясни механизма на заразяване при животните. Инфектирането обикновено настъпва след консумация на замърсен с пръст фураж. Характерните метеорологични условия – обилни валежи, последвани от рязко засушаване – водят до изсъхване на кореновата система на тревите. При паша животните поглъщат тревата заедно със земна маса, съдържаща спори на антракс, което най-често води до развитие на фаталната чревна форма на болестта.
При хората заразяването е предимно професионално или битово – осъществява се при директен контакт с болни животни, както и по време на клане и последваща обработка на заразено месо и кожи.
Особено опасна е консумацията на термично необработено или сурово месо от инфектирано животно. Симптоматиката започва със силна абдоминална болка, локализирана предимно в дясната половина. Проф. Кантарджиев предупреди, че при развитие на чревна инфекция, дори при своевременно приложение на адекватна антибиотична терапия, смъртността може да достигне 30%. Това подчертава критичната необходимост от стриктна термична обработка на всички месни продукти.
В рамките на изложението си, професорът обърна внимание и на друга сериозна заплаха за общественото здраве – нарастващата честота на случаите на морбили. Той подчерта жизненоважната роля на високото ваксинационно покритие за поддържане на колективния имунитет. Този щит е от решаващо значение за защитата на три основни уязвими групи: новородените до едногодишна възраст (около 60 000 деца годишно в България), пациентите с автоимунни заболявания и медицински противопоказания за имунизация, както и възрастните хора с хронични страдания или трансплантирани органи.
Морбили не е безобидно детско заболяване, а инфекция с потенциал за тежки усложнения, включително енцефалит, трайни неврологични дефицити, пълна загуба на зрение и дори летален изход.
В преддверието на активния летен сезон, проф. Кантарджиев отправи настоятелна препоръка към Регионалните здравни инспекции (РЗИ) да засилят контрола върху ваксинационния статус на чуждестранните работници. Фокусът трябва да бъде насочен към инфекции като морбили, дифтерия и полиомиелит. За постигането на ефективен епидемиологичен контрол е необходимо активно съдействие и отговорност и от страна на работодателите.
