Сериозен е проблемът с е-идентификацията на пациента и липсата на достъп до е-пациентското досие, каза още тя
„Хора, които никога не са работили на предна линия в кабинетите, променят правилата за работа. Искаме да участваме в процеса, не искаме да бъдем спирачка, за да могат нещата да се случват по правилния за пациентите начин“. Това каза пред БНР общопрактикуващият лекар д-р Гергана Николова, член на УС на БЛС и на УС на НСОПЛБ, по повод приетите законови текстове, регламентиращи въвеждането на телемедицина.
Тя бе категорична, че има твърде много неясноти относно въвеждането на новия модел за оказване на медицинска помощ чрез телемедицина.
Според д-р Николова е абсолютно неприемливо това, че към момента липсва ясно определение на понятието „телемедицински преглед“.
„За мен като лекар, който осъществява всеки ден профилактична дейност, остава неясно как би могъл да се осъществи пълен по обем профилактичен преглед с настоящите възможности на телемедицината – как ще се осъществи палпация на гърда, на коремни органи, как ще се установи пулсация на съдове“, каза тя.
„В момента би било по-лесно да се плати на един пациент да стигне до кабинет за профилактичен преглед“, изрази мнение д-р Николова.
Тя постави редица въпроси, сред които ще бъдат ли отразени телемедицинските прегледи при застрахователите, които правят професионалните застраховки на лекарите и лечебните заведения, как ще се провежда лицензирането на лекарите, които ще осъществяват тази дейност, включително за тези извън територията на страната – на какъв език ще се осъществява услугата, кой ще ги контролира, как ще се налагат санкции при възникнал проблем, как ще се съхранява информацията от тази услуга.
Д-р Николова обясни още, че и в момента личните лекари ползват телемедицина, макар и по-ограничено, защото е възможно например измерването на температура от разстояние, заснемане на гърло и изпращане на изображението и т.н.
„Медицинските специалисти на първа линия да могат постепенно да въведат услугите, които могат да се ползват дистанционно, без да се поставят в риск животът и здравето на пациентите“, призова личната лекарка.
Тя постави и друг важен въпрос – електронната идентификация на пациента, който ще получава медицинска грижа от разстояние.
„Никой няма идентификационна карта с чип, каквато има в болшинството европейски държави“, посочи д-р Николова.
По думите й, друга съществена пречка е това, че личните лекари все още нямат достъп до електронното пациентско досие. Специалистката бе категорична, че тя, както и колегите й са изправени пред един огромен парадокс – да практикуват телемедицина, без да имат достъп да пациентските досиета и записите в тях.
Според д-р Николова проблеми има и при електронните рецепти, като например наличието на антибиотици в списъка на лекарите, които липсват в аптеките.