Първият инвазивен кардиолог у нас е гост в този епизод на подкаста на БНР „В центъра на системата“ по темата за сърдечните болести
„Българинът, за съжаление, не обръща внимание на сърдечносъдовото си здраве, ние продължаваме да сме една от най-пушещите нации в света. Тютюнопушенето и артериалната хипертония са може би двата основни рискови фактора за преждевременно развитие на съредчно-съдови заболявания.
Профилът на пациентите при нас е комбинация от постъпващи по спешност – такива с миокарден инфаркт, с мозъчен инсулт, с критична периферна артериална болест, която застрашава крайника от ампутация, но има и такива пациенти, които са с дълготрайни сърдечносъдови заболявания и съответно възникнали усложнения. Част от усложненията могат да се дължат и на артериалната хипертония, когато тя не е добре контролирана, каза за подкаста на БНР „В центъра на системата“ проф. Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център.
Усложнения на хипертонията
„Ако контролираме кръвното си налягане, няма да сме заплашени от тежките усложнения на хипертонията, които могат да бъдат фатални. Това са мозъчните инсулти, аортната дисекация и аортната аневризма, а по индиректен начин една немалка част от пациентите с миокарден инфаркт имат директно отношение към тяхната неконтролирана артериална хипертония.
Едно сравнително по-хронично усложнение, но много неблагоприятно, това е сърдечната недостатъчност. Артериалната хипертония е най-честият механизъм за възникване на сърдечна недостатъчност. И при сърдечна недостатъчност качеството на живот на пациентите се влошава драстично. Те често се хоспитализират, за да бъдат компенсирани, тъй като със сърдечната недостатъчност не може да се живее.
Цялата тази палитра от заболявания, виждате колко много органи засяга. Оказва се, че няма орган, който да може да бъде предпазен от усложненията на артериалната хипертония, допълни още проф. Петров.
Връзка между бъбреците и хипертонията
„Бъбречните функции за поддържане на артериалното налягане са основните механизми – тоест нашето артериално налягане се поддържа най-вече от функцията на бъбреците. Както нормалното, така и високо кръвно налягане може да бъде както изследвано, така и контролирано през бъбречните механизми. Артериалната хипертония не е бъбречно заболяване, но бъбреците имат множество механизми, по които поддържат артериалното налягане, включително и високото артериално налягане.
Един от механизмите за високо артериално налягане е т.нар. „вторична хипертония“. Тя може да се дължи на бъбречно заболяване – тоест – гуелопиелонефрити, намаляване на бъбречната отделителна функция, стеснение на бъбречна артерия, но това касае едва 5 – до 7 % от хората с хипертония.
Останалите са с т.нар. „есенциална хипертония“ – най-често срещаната хипертония – заболяване само за себе си, което не се дължи на нищо друго. Но и при нея основно бъбречните механизми поддържат високото кръвно налягане, поясни водещият кардиолог. Те са реагиращият орган, тоест ако имаме пациент с повишени нива на симпатиковата нервна система, отново бъбреците реагират неправилно и прекалено много, за да се поддържа хипертонията.
Методът ренална денервация
Точно затова от 7-8 години в Центъра при нас прилагаме методът за намаляване на кръвното налягане при медикаментозна резистентност – реналната денервация. Тази модерна методика е обърната към бъбреците, към нервните окончания на бъбречните артерии, допълни проф. Петров.
Повече от една година тази модерна методика се покрива от НЗОК и няма проблем с достъпа до нея. Прилага се в 11 високо специализирани центъра с обучени и сертифицирани специалисти. Пионерите сме ние в Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Сърдечносъдов център.
Проф. Петров разказа, че при инвазивните кардиолози, които извършават минимално инвазивни процедури, ендуваскуларни или вътре-съдови процедури, не се прави разрез, а се прави пункционно, през малко отворче с игла се въвеждат устройствата и те извършват както съдови, така и структурни интервенции на сърцето, на съдовете на мозъка, на съдовете на крайниците, на съдовете на вътрешните органи – тоест всичко, което касае сърдечносъдова патология.
Какво още липсва по линия на НЗОК при медицинските изделия в инвазивната кардиохирургия
„Има още много какво да се иска. България преживява един безумен период. Аз смятам, че българската нация сякаш е изгубила инстинкта си за самосъхранение и през последните 4-5 години ние всъщност сме отмираща нация. Със сегашната безумна турбулентност за съжаление, явно няма достатъчно континуитет в роящите се правителства, така че да може да се обърне внимание на важните за обществото въпроси.
Като медицина и здравеопазване имаме още много какво да се постига. Медицината ни е бих казал, е на едно доста добро ниво в множество сфери, особено в областта на сърдечносъдовите заболявания. Това зависи от професионалните дружества, нашето дружество е много силно, много сплотено, гледа напред и нагоре, така трябва да бъде. Оптимизирането на знанията на колегите е на изключително добро ниво с огромна активност в проучвания, публикации, във въвеждане на нови методики.
Като стигаме до новите методики, там имаме в течение на доста време, забавяне в навременното въвеждане на новите методики, но не някакви експериментални методики, а на вече утвърдените в клиничните ръководства.
Има голяма част от имлантите, както в кардиохирургията, така и в инвазивната кардиология, които не са покрити от НЗОК и пациентите трябва да си ги доплащат. Това са стентове, ендопротези, имланти при аортна дисекация, при клапните болести също имаме въведена в практиката минимално инвазивна подмяна на митралната клапа, тя все още не е въведена в България.
За аортната клапа вече стоим доста добре, дори относително добре и на европейско ниво, тоест честота и броят на имплантите, които са разрешени от Здравната каса е относително добър, но не така стои въпросът с т.нар. имплант – митраклип, който е нещо като кламерче, който щипва пропускащата митрална клапа.
Там бройките са изключително ограничени – едва 12 на година са по линия на НЗОК. Което е пълен абсурд, това прави сериозен дисбаланс и неморално предимство на първите 12 пациента през годината. Защото следващите нямат право, те не биха могли да си ги заплатят, те са непосилни като цена за семействата…
Затова трябва да се работи систематично, да се проследяват новите методики и новите импланти и систематично да бъдат въвеждани в практиката, след като залегнат в клиничните ръководства, изтъкна проф. Иво Петров.
4 ключови фази за справяне с високата смъртност и заболеваемост
По думите му Дружеството на кардиолозите в България набляга на четирите фази от откриването и лечението на сърдечносъдовите болести – Профилактика и превенция, Ранна отриване, Навременно лекуване и Ранна ефикасна рехабилитация.
„Тези 4 фази са ключови, за да може България да се измъкне от клопката на високото разпространение и смъртност от съредчно-съдови заболявания, на това трябва да обърне внимание държавата,, ако някога имаме такава, заключи проф. Петров.
Проф. д-р Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити клиник. Преподавател, иноватор и пионер в областта на ендоваскуларната терапия в България. Има три специалности – вътрешни болести, интервенционална кардиология и ангиология.
Проф. Иво Петров е първият инвазивен кардиолог в България, който имплантира ендопротеза при аортна аневризма и дисекация (вкл. за първи път в света при дете). Извършва първата процедура каротидно стентиране и тромбекстракция на съдове на мозъка за лечение на мозъчен инсулт. Пионер в международен мащаб е за имплантиране на бифуркационни стентове при сложна патология на артериите на сърцето. През 2018 г. извършва първата у нас операция по имплантиране на MitraClip на 83-годишен пациент с митрална стеноза. Първи у нас е въвел в практиката извършване на ренална денервация при резистентна хипертония, както и ендоваскуларно лечение при хронична цереброспинална венозна недостатъчност, Мей-Търнър синдром, стенотична и аневризмална патология на коремната аорта.
В периода 2006-2012 оглавява клиниката по кардиология, ангиология и електрофизиология към Аджибадем Сити клиник Болница Токуда. От 1992 до 2004 г. година работи Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Св. Екатерина“. От 2018-а е професор по кардиология в Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Чете лекции в Америка, Африка, Азия и Европа, полиглот, владее отлично френски, испански, английски и руски език.
Съпредседател е на Българското дружество по ендоваскуларна терапия, член е на управителния съвет на Международното дружество на ендоваскуларните специалисти, почетен член на Американския колеж по кардиология и на Европейското кардиологично дружество, бивш председател на Дружеството на кардиолозите у нас, член на Българското дружество по интервенционална кардиология, Националното дружество по съдова, ендоваскуларна хирургия и ангиология. Член на Латиноамериканската асоциация на интервенционалните кардиолози, Аржентинското дружество на инвазивните кардиолози, Испанската асоциация по кардиология и Българския лекарски съюз. Член на експертния съвет по кардиология към Министерството на здравеопазването на България.