Всички гледни точки: Кога ще има домашно кислородолечение по Здравна каса?

домашно кислородолечение

НЗОК, Дружеството по белодробни болести, пулмолог и пациентски представител са гости в подкаста на БНР „В центъра на системата“ по темата за домашното кислородолечение

Остра дискусия възникна в студиото на БНР между участниците по темата за домашнотото кислородолечение, заплащано от НЗОК.

 

Все още няма кислородни апарати за домашно лечение, отпускани от НЗОК

Наталия Маева: България продължава да няма договор за белодробни трансплантации

Кислородолечението – нож с две остирета – може да подобри състоянието, може да доведе и до постъпване в реанимация.
Какви са критериите за получване по здравна каса на кислородните концентратори?

Защо част от тези критерии задължително трябва да е проследяването на ефекта от лечението?

Защо ТЕЛК решение не може бъде част от тези критерии?

Ще се наруши ли равният достъп на пациентите до кислородни концентратори?

Ябълката на раздора – как да бъде описана кислородотерапията – като медицинско изделие или като метод за лечение?

Колко оферти са подадени в НЗОК от фирми, които ще доставят кислородни концентратори?

Този епизод на подкаста на БНР – „В центъра на системата“ е посветен на достъпа на хората с дихателни проблеми до домашно кислородолечение, заплащано от Здравната каса.

Доц. Диана Петкова – председател на УС на Българското дружество по белодробни болести

Владимир Афенлиев – директор Дирекция – „Лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни и помощни средства“ в НЗОК

Наталия Маева – трансплантиран пациент, председател на Българското общество на пациенти с белодробна хипертония и пациентски представител (еPAG) в Eвропейската референтна мрежа за бял дроб

Д-р Александър Симидчиев – пулмолог, началник на функционалното отделение към Медицинския институт към МВР

Д-р Александър Симидчиев, Наталия Маева и Владимир Афенлиев (от ляво на дясно)

Д-р Александър Симидчиев, Наталия Маева и Владимир Афенлиев (от ляво на дясно)

От разговора ще научите:

Колко са подадените оферти през 2023 г. от фирми за доставяне на кислородни концентратори през НЗОК

Калко пациенти ще получават кислородни апарати за домашно лечение

Защо ТЕЛК решението не може да бъде критерий за достъп до домашно кислородолечение по НЗОК според Дружеството по белодробни болести

Какви критерии са предложили за достъп до тази терапия от Българското дружество по белодробни болести

Защо получаването на кислородни концентратори за домашно лечение трябва да е обвързано задължително с проследяване от пулмолог

Кои пациенти ползват кислородни апарати за домашно лечение

Какви са начините и колко е важно дозирането на кислород в зависимост от заболяване

За колко вида редки болести, които могат да доведат до дихателна недостатъчност НЗОК вече заплаща най-моредните терапии

Какви апарати и системи за кислородолечие и по какви критерии се ползват в другите европейски държави

Защо трябва да има равен достъп до домашно кислородолечение

Как в момента се предписва и използва кислородотерапията от пациентите, които сами си купуват апаратите

Какво се очаква от новото Народно събрание по тази тема

Медицинските изделия, заплащани от НЗОК, се оформят в спецификация, която всяка година се гласува от НС на НЗОК, след което се провежда договаряне и се публикува повторно списък със спецификация, вече с конкретните доставчици и цени.

Т.нар.медицински изделия за кислородотерапия – кислородни концентратори са група – 5 на спецификацията от 2021 г. През 2021 и 2022 г. не се яви нито един кандидат, желаещ да се договори с нас и да сключи договор.

Тази година – 2023 г. –  две фирми са подали заявление за участие, тоест имаме възможност с тях да проведем договаряне.

Докато обаче няма действащ парламент и гласуван бюджет на НЗОК, и в този закон за бюджета на НЗОК да бъдат гласувани финансови средства, включително за кислородните концентратори, няма как те да бъдат заплащани. Когато се стигне до предложения в бюджета, ние ще предложим средства за кислородните концентратори„, съобщи за БНР Владимир Афенлиев – директор Дирекция – „Лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни и помощни средства“ в НЗОК.

По думите му милиони левове ще са нужни като финансиране за домашното кислородолечение по линия на НЗОК.

Доц. Диана Петкова - председател на УС на Българското дружество по белодробни болести

Доц. Диана Петкова – председател на УС на Българското дружество по белодробни болести

„НЗОК трябва да поеме домашното лечение с кислородотерапия. Ние сме единствената държава в ЕС, в която няма реимбурсация и няма подпомагане на тези пациенти, които имат нужда не само от кислородолечение, но и от другите, които имат нужда от домашна вентилация.

Няма друга държава, която да не помага на своите болни, частично или напълно за поемане на разходите за устройствата, които подпомагат дишането в домашни условия – било то домашно кислородолечение или апарати за неинвазивна вентилация или дори за ултразвукови небулизатори, които в определени държави също се реимбурсират“, каза за БНР доц. Диана Петкова – председател на УС на Българското дружество по белодробни болести.

„Никъде обаче в света домашното кислородолечение не е базирано на критерии или дефиниции за хора с увреждания. Никъде ТЕЛК- решение или друго такова не седи в основата на медицинските критерии за назначаване на индикации за домашно кислородолечение. Кислородът не е помощно средство, а немедикаментозно средство за лечение. То е средство за лечение, не е подпомагащо пациента като проходилка или друго…

Индикациите за кислородолечение включват критерии за наличие за хронична дихателна недостатъчност, която трябва да има проследяване, преценка от пулмолог и няма как да обвържем индикациите за кислородолечение с процент от инвалидност съобразно ТЕЛК – овото решение или пък дефиниция за хора с увреждания. Има строги критерии и индикации, възприети в света“,  категорична е доц. Петкова.

 

„Всички болни с астма или ХОББ ползват устройства за инхалиране с медикаменти, те защо не са помощи средства, а са средства за лечение? НЗОК трябва да покрива съответното лечение. За нас като дружество е важно да се намерят средствата за кислородотерапията и пациентите да имат достъп до нея чрез критерии, които ние сме внесли в НЗОК още през 2020 година. Това е една дълга битка…
Освен това самото закупуване на устройствата, не че е маловажно, напротив, но организацията, която трябва да се създаде в страната за мониториране на ефектите от това лечение е изключително важна и това е все едно да поставим „каруцата преди коня“ – кой ще проследява тези пациенти в домашни условия, по какъв начин ще се проследяват ефектите?!“, риторично попита още доц. Петкова.
Наталия Маева, председател на Българското общество на пациенти с белодробна хипертония и пациентски представител (еPAG) в Eвропейската референтна мрежа за бял дроб

Наталия Маева, председател на Българското общество на пациенти с белодробна хипертония и пациентски представител (еPAG) в Eвропейската референтна мрежа за бял дроб
Кислородният концентратор по дефинициите на Закона за здравето е вид медицинско изделие. Кислородолечението е метод за лечение. И затова идва този разнобой с доц. Петкова. За всички ни тук е ясно, обаче, че стъпвайки на закона, трябва да намерим решение в полза на пациентите, които страдат от дихателна недостатъчност.
Проблемът обаче е, че имаме голям брой пациенти с ХОББ, а също имаме и пациенти с редки дихателни заболявания. Според правилата за отпускане на кислородни концентратори от 2020 г. – в тях са включени само редките белодробни заболявания„, коментира пред БНР Наталия Маева – председател на Българското общество на пациенти с белодробна хипертония.
Доц. Петкова обаче заяви, че Експертният борд по белодробни болести е внесъл критериите в НЗОК и там се включват всички пациенти, показани за кислородолечение в домашни условия:
„Ние сме включили за домашна кислородотерапия като алгоритми, предписване, проследяване и контрол – редки болести, палеативна медицина и хората със сърдечно-съдови заболявания. Това са освен пациентите с белодробна хипертония или с белодробна фиброза, но и тези с напреднала сърдечна недостатъчност, невромускулни заболявания, ХОББ, онкоболни.
Достъпът на всички пациенти трябва да бъде равнопоставен, обобщи доц. Петкова.
Като трансплантиран пациент и председател на Българското общество на пациенти с белодробна хипертония Наталия Маева изтъкна, че това е нейна лична кауза от 2017 г. и вярва, че нещата ще се случат именно с подкрепата на НЗОК.
Д-р Александър Симидчиев

Д-р Александър Симидчиев
„Говорм за един и същи проблем, но някак си не се разбираме….Кислородолечението като метод е застъпен във всички сфери на медицинската дейност.
У нас нито един от методите за доставяне на кислород не се реимбурсира. Има поне три големи групи методи, един от които са т.нар. кислородни концентратори.
Започва се в момента у нас с реимбурсиране на домашно кислородолечение с кислородни концентратори, което е само една малка част от кислородолечението – за ниско дебитното става дума, което има ефект при лечението най-вече на ХОББ с изразена дихателна недостатъчност и с тежка хипоксемия – там удължава живота и намалява хоспитализациите „, коментира за БНР д-р Александър Симидчиев – пулмолог.

 

Според доц. Петкова при наличие на финансиране от НЗОК не би трябвало да има пречка пациентите да получат кислородолечие, по изискванията на Експертния борд по белодробни болести за добра медицинска практика и системата така да се изгради в бъдеще, че да помага на хората, не да им вреди.

Източник: БНР

Leave a Reply