Състоянието на националната сигурност на България би се повлияло благоприятно от финансово обезпечаване на здравния сектор, подобряване на болничната инфраструктура, модернизиране на болничните структури и обезпечаването им с необходимата апаратура за диагностика и лечение, повишаване нивото на общественото здраве, включително осъществяване на ефективен държавен здравен контрол. Това се казва в Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2021 г., внесен в парламента от Министерския съвет.
Според доклада
заделянето на по-голям бюджет за здравния сектор
би спомогнало за защита на общественото здраве от всички рискове, преодоляване на финансовите бариери при диагностиката и лечението на пациенти и недопускане на откази за осъществяване на диагностика и лечение. „Това би имало положителен ефект върху здравето на българите предвид това, че по-голяма ефективност на лечението се постига при диагностициране в началото на заболяването. Ранната диагностика би ограничила максимално циркулацията, и натиска към болничната медицинска помощ, което от своя страна е предпоставка за подобряване на общественото здраве. Резултатът от влагането на повече средства в системата за здравеопазване ще бъде цялостното подобрение на качеството на медицинската помощ, което е перспектива за увеличаване на доверието към институциите в страната“, пише в доклада.
Като основни приоритети в сферата на здравеопазването са очертани максималното разширяване на обхвата на диагностика; подобряване на координацията и разпределение на дейностите между болничната и извънболничната помощ; увеличаване на специалистите в здравния сектор и квалификацията им по отношение на диагностиката, лечението и противоепидемичните и хигиенни мерки; осигуряване на резерв от дезинфектанти и ЛПС, и гарантиране на ефективен мониторинг върху наличностите; осигуряване на лекарствен резерв и осъществяване на мониторинг върху наличностите; осигуряване на инфраструктура, която позволява пълно отделяне на потоците от пациенти в лечебните заведения, с оглед минимизиране на вътреболничните инфекции; гарантиране на безопасен достъп до медицинска помощ, непрекъснатост на профилактичната дейност и проследяване на хроничните състояния в условията на повишена заболеваемост; гарантиране на правото на образование в безопасна за здравето среда; осигуряване на устойчиво развитие на държавния здравен контрол, чрез подобряване на инфраструктурата, развитие на човешките ресурси и финансово обезпечаване на дейностите и укрепване на електронната сигурност на здравните данни и информация. Предвидената оперативна съвместимост на електронна информация в областта на здравеопазването на ниво Европейски съюз следва да е предхождана от гаранции за защита на информация и недопускане на споделяне на лични данни и здравна информация без предварително информирано съгласие от всяко засегнато лице.
Докладът подчертава, че предизвикателствата пред националната сигурност във вътрешен план през 2021 г. са били свързани основно с продължаващата пандемия от COVID-19 и нестабилната вътрешнополитическа обстановка, породена от затрудненията при сформирането на редовно правителство.
„Пандемията повлия негативно на световното стопанство и търговските маршрути, и също така породи съперничество от политико-идеологическо естество, забавяйки значително постигането до 2030 г. на Целите за устойчиво развитие, приети от държавите-членки на ООН. През втората половина на 2021 г. пандемията навлезе във фаза на максимален брой заразявания, но и на сериозно противодействие от страна на човечеството и намаляване на смъртните случаи. Икономическите, политическите, социалните и психологическите последици от COVID-19 продължиха да предизвикват дестабилизация и затруднения по линия на сигурността, които надхвърлят стандартните заплахи. Пандемията подпомогна засилването на потока от дезинформация, пропаганда и фалшиви новини, а
кризата се използва като инструмент за провеждане на хибридни операции и кампании“,
пише още в доклада.
Според анализа дезинформационни кампании са допринесли за засилване на чувството за несигурност у населението и създадоха предпоставки за възникване на социално напрежение и недоволство.
Въпреки натрупания опит и въвеждането на ваксини срещу COVID-19 по данни на Министерство на здравеопазването броят на починалите през 2021 г. е по-висок от този на починалите през 2020 г. Отчетеният общ леталитет от COVID-19 у нас в края на ноември 2021 г. е бил 4.09%, което е значително по-високо от средната стойност за Европейския съюз – 1.81%.
„Специфичният профил на застаряващо население с множество придружаващи заболявалия, високият процент на здравно неосигурени лица (20%), които не могат да си позволят и не търсят здравни грижи, и нестабилността на здравния сектор допринесоха за високата смъртност, която отчитаме по време на всички вълни на заболяването с изключение на първата, когато строгите мерки не позволиха дифузна циркулация на вируса“, пише в доклада.
Опитът от края на 2020 г. е подчертал някои от слабите места на здравната система и липсата на готовност за справяне с епидемии, както и дава възможност да се идентифицират и преодолеят проблемите. За 2021 г. са отчетени следните процеси в сферата на здравеопазването, които са пряко повлияни от циркулацията на вируса у нас: повишаване на заболеваемостта и смъртността от COVID-19; недостиг на диагностични тестове и затруднен достъп до изследване; претоварване на болничната помощ и невъзможност на лечебните заведения да поемат нуждаещите се от хоспитализация и интензивно лечение; недостиг на медицински специалисти; недостиг на медикаменти; смесване на потоци от болни в лечебните заведения.
Продължителното негативно проявление на вируса на COVID-19 е потвърдило, че състоянието на здравната система на страната и човешкото здраве са от ключово значение за национална сигурност. Проявленията с най-значима тежест в почти всички звена на здравната система са били:
остър кадрови дефицит, критично финансово и материално-техническо състояние
(особено осезаемо в болничната и спешната помощ); неравномерно разпределение по региони на общопрактикуващи лекари и специалисти. Запазили са се негативни тенденции като: недостатъчната превенция и профилактика на социално значими заболявания и мониторинг на пациенти с хронични заболявания; опитите за нерегламентирано усвояване на целеви средства, основно чрез фиктивни дейности.
Относително високият брой на здравно неосигурени лица продължава да оказва негативно влияние върху здравния статус на населението и натовареността на болничната система. Тези слабости на здравната система възпрепятстват предоставянето на достъпни и качествени медицински услуги, което от своя страна предопредели съществуването на устойчив риск за живота и здравето на населението.
Целия доклад можете да видите тук.
Източник: zdrave.net