Четирите партии, които водят преговори за коалиционно управление – „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ се споразумяха вчера за редица промени в здравната система. Доколко тези промени са приложими и какъв ще бъде ефектът от тях, попитахме здравния икономист от ЕКИП Аркади Шарков.
Г-н Шарков, доколко и кои от записаните в коалиционното споразумение промени в здравната сфера са реално изпълними и кои са абсолютно неизпълними?
От една страна дигитализацията на системата се чака от 2017 г., като всяка година оттогава насам времето се удължаваше вследствие на липса на административен капацитет, ясни правила за изграждането на НЗИС, както и лобистки натиск от различни страни. Изработването на системата не е сложното в случая, по-тежката част е съгласуването ѝ с всички заинтересовани страни, където именно ще бъдат и тежките преговори. Що се касае до дисбаланса на клиничните пътеки – той може да бъде коригиран още утре, въпросът е откъде ще дойдат парите за финансирането им? Дали това ще стане чрез намаляване на обема от дейности, или пък чрез осигуряване на повече пари в системата от допълнителни източници – остава да видим. Диагностично свързаните групи са реформа, започната от 2004 г., читателите сами могат да си дадат отговор на въпроса колко изпълнима ще бъде тя, особено по време на криза. Преобразуването и преформатирането на контролните органи, в т.ч. ИАМН, се случи многократно и при предишното управление, но това само по себе си не донесе някаква коренна промяна. Финансирането на „непазарните“ звена, както ги наричат, също ще бъде въпрос на количествена оценка. Разбира се винаги, когато има сложена количествена/качествена граница, някои я заобикалят. Естествено, това ще наруши и конкуренцията в качеството на изпълнение, а именно вместо лечебното заведение да получи пари, защото изпълнява добре дадена дейност, то ще ги взима наготово – от една страна заради статута си на публично, от друга – заради „нуждата“ от това да бъде стабилизирано. Смяната на статута на болниците също няма да реши нищо и ще ги превърне в множество малки „БДЖ-та“ на командно финансиране.
Кои от истинските приоритети в сектора партиите пропуснаха изобщо при вчерашния дебат?
Задържането и производството на медицинските кадри, което е в основата на стабилна здравна система, оптимизацията на броя на лечебните заведения, повишаването на достъпа до лекарствени терапии и намаляването на доплащането за лекарства за социалнозначими заболявания.
Как би изглеждала здравната ни система, ако се реализират всички предложения?
Труден въпрос е това, понеже реформи от подобен род би следвало да се „ушият по мярка“ и да следват ясни крайни цели, а не да бъдат съвкупност от идеи на партии с различни възгледи за нейното развитие.
Какво всъщност трябва да се промени, за да се реформира реално и ефективно системата?
Казусът с финансирането е ключов, очевидно клиничните пътеки са хронично недофинансирани, очевидно е и че се финансират лечебни заведения, чието качество на дейност е ниско или липсва. За да не се налага да се повишава централизирано здравната вноска, следва да се осигури финансиране от съществуващите вече начини за това – като държавата си плати заложеното по закон към НЗОК, когато се алокират средства от постъпленията от акцизи, когато се разреши доплащането от страна на пациентите при ясни цени за дейност и не на последно място – когато има реално прехвърляне на дейности от болничната в извънболничната помощ.
Какъв е начинът да се намали доплащането в сектора, без да се увеличава процента на здравната вноска?
На първо място – държавата е лош платец. Нека изплати дължимото за 9-те групи, които осигурява по закон, но също да се погрижи и за 700 000 здравнонеосигурени. На второ място – нека изплати дължимото от акцизи, което е по закон. На трето място – нека осигури възможността за създаване на ясна и прозрачна рамка на реалната стойност на всяка дейност, за да може пациентът да реши къде е най-рентабилно да се лекува. На четвърто място – основен „златен“ пакет от дейности, които НЗОК да покрива за всички осигурени, а останалото да може да се покрива спрямо нуждите чрез допълнително доброволно здравно застраховане.
Не на последно място – не трябва да забравяме нарастващата инфлация. Дори без гореупоменатите промени, клиничните пътеки трябва да се повишат с минимум от 11%, ако ситуацията продължи да се влошава догодина.
Източник: zdrave.net