Мутациите на коронавируса не предопределят по-тежка клинична картина

По думите ѝ изменчивостта е много характерна за вирусите, съдържащи РНК. Сегашният коронавирус е вирусът с най-голям геном при РНКовид вирусите и при него има „редактираща система“, която му помага да поправи възникващи изменения, които са потенциални мутации.

„По този начин и поради това, че ние все още не му противодействаме чрез нашия имунен отговор или някакво специфично лекарство, той е много стабилен към момента. Смята се, че около два, три пъти, дори според някои автори е с до шест пъти по-ниска мутационна активност в сравнение с грипния вирус“.

В предаването „Преди всички“ проф. Александрова уточни, че между два вируса, изолирани от двама души в които и да е две точки на планетата, разликата е много малка:

„На практика е някъде в около 10 буквички, ако приемем, че целият геном се изписва с 30 хиляди буквички.“

Били са разграничени 6-7 варианта на вируса. Една от разновидностите например не се среща в Италия, но я има във Франция и в Германия. Няма данни някоя разновидност да предизвиква по-тежка клинична картина в сравнение с друга. Как ще протече инфекцията, това зависи от нашата имунна система и генетика.

Две от мутациите представляват интерес за учените. Едната, най-широко разпространената, възниква в началото на годината. През март се среща в 25% от циркулиращите вируси, през юни достига три четвърти, а след това процентът продължава да се увеличава. Тази мутация вероятно помага да вируса да се разпространи по-добре, предполагат учените.

Вирусите нямат интерес да се изменят рязко и повечето мутации са неутрални, изтъкна проф. Александрова.

Втората мутация се открива в ген, характерен за високопатогенните вируси като SARS и MERS. Част от този ген се изтрива и това се е случило и при предишната епидемия от коронавирус през 2002-2003 година, разказа проф. Радостина Александрова. В момента тази мутация се открива в Тайван и в Китай. Предполага се, че на теория би била свързана с по-лека клинична картина.

„Все още не знаем напълно ролята на този ген. Свързан е със способността на вируса да потиска естествения антивирусен имунитет на човека“, отбеляза вирусологът. Честотата на тази вече доказана мутация на този етап обаче не се променя, не се увеличава, уточни проф. Александрова.

„Съдбата на най-първия вариант – този, който е най-близо до вируса, който „прескочи“ от прилепите в човека, той е на път напълно да изчезне. Което показва, че това, пред което в момента се изправяме, не е съвсем същият вирус, който е тръгнал в началото“.

Учените, които работят по ваксините, са се насочили към по-консервативните части на вируса, отбеляза още проф. Радостина Александрова.

Източник: БНР