Какви са правата и предизвикателствата пред хората с телкови решения, бременни жени и жени в процес на инвитро процедура в условията на епидемията от Covid19? Доколко нормативно има регламент?
По темата в „Нашият ден“ говори адвокатът по медицинско право д-р Мария Петрова.
„Има регламент нормативно, друг е въпросът, че няма как да не се сблъскаме с проблеми. Ако започнем от това, че автоматично удължиха решенията на хората, които бяха осведетелсвани за временна неработоспособност. Абсурдът там е, че в момента, когато се каза, че определени хронични заболявания могат да представят документи, примерно да не присъстват деца в училища, университети, работници и служители да работят дистанционно, започна едно голямо питане: „Моето заболяване спада ли към тази категория?“, „Аз мога ли да си взема такъв документ?“, „Мога ли да кажа, че имам хронични заболявания, които ме поставят в риск?“ Това автоматично удължаване на телковите решения вероятно ползва една група лица. Но в същата връзка, здравословното състояние на никого не е константа. И е възможно тези хора в рамките на 2-3 години, колкото е обичайният срок на телковите решения, тяхното здравословно състояние както да се е подобрило, така и да се е влошило.
Единственият механизъм, който те могат да ползват, е да подадат документи за ново преосвидетелстване, което е свързано, първо, с обиколка на всички лекари, от които те имат медицинска документация за съответните заболявания. Отделно от това, разглеждането на такъв тип документи отнема немалко време просто защото организацията в системата на ТЕЛК и НЕЛК е такава.“
Д-р Мария Петрова отбеляза, че все още сме в предизвикателството „електронно здравеопазване“, което, „ако бяхме развили в пълнота, нямаше да има никакъв проблем хората да изплащат по електронен път тези свои документи и респективно те да бъдат разглеждани и да получават актуално някакво решение за своята временна неработоспособност.“
По отношение на бременните и на процедурите инвитро
„Все още имаме не толкова нормативни, колкото практически проблеми за това, че заповедите и създаването на организация на работа с такъв тип пациенти е по-скоро проблем на здравните мениджъри.“
Кой трябва да вземе решение кое телково решение да се възползва от мерките, които предлага работодателят за дистанционна форма на работа?
„Това също е проблем. В последните указания на МЗ те очертаха в различните групи заболявания конкретни заболявания, които конкретно да попадат и хората с такива заболявания да могат да се ползват от тези права. Друг е проблемът, че при последното изменение на наредбата, която регламентира начина, по който се сформират процентите временна неработоспособност, има едно основно водещо заболяване и е възможно човек в експертното решение да е възприето като основно заболяване такова, което не попада в указанията на МЗ. И тогава единственият изход е да се поиска пресвидетелстване на лицето. Практически е сложен казусът, защото една подобна процедура отнема няколко месеца.“
Източник: БНР