– Адв. Петрова, замениха термина „извънредно положение“ с „извънредна епидемична обстановка“. Какво променя това от гледната точка на юриста?
– Много неща се променят, а голяма част от абсурдите се задълбочават. От правна гледна точка проблемът възниква, тъй като Конституцията гарантира, че основните права на гражданите са неотменими, не се допуска злоупотреба с тях, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. Българското законодателство няма легална дефиниция на „извънредно положение“. Конституцията дава яснота, кой и как го обявява, но не дава описани изрични хипотези, в които то следва да се наложи. В условия на извънредно положение Конституцията дава възможност със закон (а не със заповед), при това временно, да бъде ограничено упражняването на отделни права на гражданите, като поставя и изключения. Така на пример, не може да се ограничават право на живот (чл. 28 КРБ), забранява се мъчение, жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. Има забрана за медицински, научни или други опити без доброволно писмено съгласие (чл. 29 КРБ). Освен това всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок и никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание, както и обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда (чл. 31, ал. 1 КРБ). Не може да се нарушава неприкосновеност на личния живот – чл. 32, ал. 1 КРБ, не може да се ограничава свободата на съвестта, свободата на мисълта и избора на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи – чл. 37 КРБ. Тук може би Вашите читатели сами ще си отговорят, защо не могат да се затворят храмовете по Великден.
Основният проблем идва, че ако няма обявено извънредно положение, правата на гражданите не могат да се отменят или ограничават със заповед на министъра на здравеопазването. Още повече, че голяма част от мерките, които биват обявявани като „противоепидемични“ по никакъв начин не са такива. Противоепидемичните мерки са насочени само и единствено към ограничаване на заразата. Ако определена мярка не е мотивирана, обоснована в тази посока, то спокойно можем да кажем, че обществото ни е жертва на правен произвол, а една не малка част от него търпи сериозни вреди. Давате си сметка, че ако всички тези хора тръгнат да си търсят правата, какво ще стане със съда и с държавата.
– Има точни правила, при които се обявява извънредната епидемична обстановка. Според Вас те ясни ли са?
– Извънредната епидемична обстановка бе дефинирана като бедствие, предизвикано от заразна болест, което води до епидемично разпространение с непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, предотвратяването и преодоляването на което изисква извършване на повече от обичайните дейности по защита и опазване живота и здравето на гражданите. Проблемът в тази дефиниция е, че само е „допълнена“, защото според Закона за защита от бедствия, бедствие е значително нарушаване на нормалното функциониране на обществото, предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност, и водещо до негативни последици за живота или здравето на населението, имуществото, икономиката и за околната среда, предотвратяването, овладяването и преодоляването на което надхвърля капацитета на системата за обслужване на обичайните дейности по защита на обществото. В Закона за защита от бедствия има легални дефиниции на риск, зона на бедствие, управление на риска, обичайни дейности, докато такива няма описани в конкретика за извънредната епидемична обстановка. Самият факт, че тя е наименувана „извънредна“, предполага да става ясно, какво я отличава от просто епидемичната обстановка.
– Имаше спор противоконституционно ли е решението здравният министър да може да поставя под карантина хора и градове. Какво е Вашето мнение?
– Първо искам да обясня, че в Закона за здравето и когато става въпрос за здравето на хора, никъде в нормативната уредба не се говори за „карантина“, правилният термин е „задължителна изолация“. Здравният министър може, а и преди настоящите промени можеше да нареди „задължителна изолация“, друг е въпросът дали може да го направи законосъобразно, предвид абсурдното „юридическо качество“ на заповедите, които виждаме с негов подпис. Спорният момент се появи с КПП-тата, или когато кметове на определени населени места наложиха „забрани“, „вечерен час“ и какво ли още не. Подобни действие и актове определено противоречат на Конституцията, така например правото на свободно придвижване може да се ограничи само със закон в условията на извънредно положение, а не просто със заповед, било на кмета, било на министъра.
– По време на обявена „извънредна епидемична обстановка“ министърът може да нареди масова задължителна имунизация с ваксини извън задължителния имунизационен календар. Това не нарушава ли правото на избор на гражданите?
– По време на цялото извънредно положение си мислих, че може би има един позитив и той е, че сега е моментът да убедим т. нар. „антиваксъри“, че ваксините не са „бич“, а едно от най-високите и обществено значими постижения на съвременната наука, в частност на медицината. Уви, юридическата неграмотност, хаосът, които всяха множеството актове на министъра на здравеопазването, не само че не донесоха спокойствие и трезва мисъл, но отново разпалиха една абсолютно ненужна, неполезна за обществото полемика – задължителните ваксини. Към настоящия момент в страната съществува Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България, която определя кои са задължителните ваксини, как се прави задължителната имунопрофилактика, какво включва задължителния имунизационен календар. Текстът, който дава такава възможност на министъра не е от сега. Този текст го има в Закона за здравето от 2010 г. Той гласи, че при възникване на извънредна епидемична обстановка, както и при регистриран значителен спад в имунизационното покритие министърът на здравеопазването може да разпореди задължителни имунизации и реимунизации за определени групи от населението, които не са включени в имунизационния календар; задължителни имунизации и реимунизации с препарати, които не са включени в имунизационния календар; имунизации и реимунизации по ред и начин, различни от посочените в имунизационния календар и
организирането на имунизационни кампании, откриването на временни имунизационни пунктове, сформирането на екипи за имунизиране на място и други извънредни мерки.
Тук идва въпросът, как го „разпорежда“ министърът. Защото ако ще го прави, както до сега налагаше мерки, определено ще имаме проблем, но ако се съобрази и подходи разумно, юридически издържано, без да накърнява права на гражданите, може да се постигне целта – да се опази общественото здраве. Може би, тук е моментът да поясня – това, че нещо не е включено в задължителния имунизационен календар, не прави автоматично препаратът (ваксината) нерегистриран, нелегален или каквото там се тиражира в обществото от страх и във вихъра на конспиративните теории. Хората не следва да се страхуват, че някой ще си „прави експерименти“ с тях. Законът, слава Богу, е много далеч от това. От юридическа гледна точка имам критика към формулировката на текста, защото тази цел – да се опази общественото здраве, можеше да бъде постигната с други по-разумни и пропорционални средства, без да се създава усещане, че гражданите няма да са равнопоставено третирани или че съществува възможност повече да им се навреди, отколкото да им се помогне. Въпреки това, голяма част от обществените страхове не почиват само на лошо формулирания текст в закона.
– Опозицията определи като много общи критериите, при които МС има право да въвежда „извънредна епидемична обстановка“. Вие смятате ли, че са достатъчно ясни или могат да се тълкуват по различен начин?
– Склонна съм да се съглася с критиката. Винаги, когато нещо може повече да навреди, отколкото да помогне, е добре да не се ползва подобна нормотворческа техника, която предполага „широко“ тълкуване. В такива моменти трябва да има яснота както за тези, които ще приложат мерките, така и за тези, от които се очаква да ги спазват. Няма как да не направи впечатление, че поради множеството юридически неточности, които има в изобилие в актовете на министъра на здравеопазването, обществото изгуби доверие, че се работи в негова полза и стана една идея по-мнително по отношение на случващото се. Принципно няма лошо, ако това се проецираше в конструктивна, адекватна критика, но ние наблюдаваме точно обратното – никой не взема мерките сериозно, всеки се опитва да ги „прескочи“, някак силно се пренебрегва факта, че това поведение и отношение имат отражение върху живота и здравето на обществото.
– За пореден път чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравето се променят редица други закони. Защо се наложи тази практика в последните години и смятате ли, че е добра?
– Категорично подобна практика не е добра, намирам я за порочна, особено когато под претекст, че се борим със заразата, опазваме живота и здравето на хората, променяме закони, които нямат никакво касателство в това отношение. За мен като адвокат е повече от ясно, че намерението е да се прескочат изискванията на Закона за нормативните актове, всичко да мине незабелязано, без обществено обсъждане, без оценки на въздействие.
– Все пак решенията на МС и на здравния министър ще могат да се обжалват в съда. Ще се справят ли съдилищата, имат ли готовност за това?
– Трябва да се справят, макар че можеха да не издават толкова много и толкова абсурдни актове и да демонстрират по-високо уважение към съда, като не го товарят излишно, но… За готовност, не виждам причина да нямат. Това определено ще ги натовари, но съдебният контрол е много важна част от принципите, които трябва да се спазват, за да се опази правовата държава и върховенството на закона. В условията на извънредно положение отново излязоха на дневен ред проблеми като нереализираното ни електронно здравеопазване и електронно правосъдие. Надявам се, че сега, когато още повече се видя, че това е решение, което може да донесе предимно плюсове, да се намери начин то да бъде „узаконено“ и да се реализира в най-добрата му форма практически. Ако това не се случи, обществото ще започне да „заобикаля“ нормите, които просто няма да отговарят на обществените нужди и постиженията на технологиите и тогава ще стане по-страшно. Добре би било в най-кратки срокове да се намерят решения на тези въпроси.
– Има ли риск решенията на съда да излязат доста време след като с т. нар. „извънредна епидемична обстановка“ отдавна е отменена?
– Да, има, защото капацитетът на съдилищата все пак не е неограничен, съдебната система, подобно на тази на здравеопазването, страда също от много дефицити. Съдилищата, особено в София, са доста натоварени, та много е възможно битките, които гражданите водят да продължат доста дълго, а това само по-себе си да доведе до липса на правен интерес.
– Един друг наболял въпрос, който се повдигна, е ще връщат ли лекарите и болниците пари на НЗОК, излъгани ли останаха те и от друга страна ощетени ли ще са пациентите, ако тези пари се дадат, без да има дейност?
– Беше приет текст, който гласи: „До отмяната на извънредното положение Националната здравноосигурителна каса и Българският лекарски съюз, съответно Българският зъболекарски съюз, може да подпишат анекс към съответния национален рамков договор, който съдържа заплащане за работа при неблагоприятни условия по време на обявеното извънредно положение на изпълнителите на медицинска помощ, съответно на дентална помощ, условия и ред за заплащането и методика за определяне размера на сумите.“ Т.е. създадена е една правна възможност с анекс да се определи начина за заплащане на работата на медиците в неблагоприятни условия. Заплащане на работа – не безвъзмездна помощ или дарение, така както се лансираше в обществото. От методиката с категоричност става ясно, че тя служи за определяне на размера на сумите, които НЗОК ще заплати на изпълнителите на медицинска помощ за тяхната работа при неблагоприятни условия, по повод обявената епидемична обстановка. От правна гледна точка имам критики към формулировката: 1. Без да искам да издребнявам, но тогава не е обявена епидемична обстановка, а извънредно положение, но заглавието на Методиката е в съвсем друга посока. 2. Трябва да е ясно какво се визира под „работа при неблагоприятни условия“ – просто присъствие на „работното място“ или „реално извършване на дейности“. Този, който е готвил методиката явно не разбира, че от юридическа гледна точка, изпълнителите на медицинска помощ са договорни партньори, а не работници/служители. Разликата идва от това, че ако едно лице се намира в трудово- правоотношение, то престира (дължи) да предоставя работната си сила в рамките на работното си време, никой не обвързва тази негова дейност с някакви конкретни резултати, няма значение, дали е прегледал 1 или 50 пациента, щом е бил на работа в работното си време, ще си получи парите – заплатата. Отношенията между изпълнителите на медицинска помощ и НЗОК обаче, не са трудови. Те са партньори по договор и трябва да получат толкова, колкото дейности са извършили. 3. В т. нар. „общи условия“ в методиката има още много неясноти, вероятно текстът не е писан от юрист, но все пак някъде в тях се „прокрадва“ – „свършена работа“, защото се говори за справки, отчети и .т.н. На въпросът – ще връщат ли пари, отговорът е – не, ако си ги „изработят“ и отчетат съответно. Абсурдно би било някой да е обещал, че тези пари ще са „безвъзмездни“ – те не са нито форма на помощ, нито дарение. Някой беше изложил тезата, че видите ли тези пари били „обезщетение“, ама не става ясно за какво се обезщетяваме? Така, както са формулирани не носят характеристиките, нито на извън договорно обезщетение за вреди, нито на обезщетение за неизпълнение на договор. И от стенограмата е видно, че става въпрос за вид договорено авансовото плащане. То за това се плаща предварително, прави се преди да се извърши услугата, но при всички положения изисква извършване на услугата, т.е. осъществяване на съответната дейност, за която имат договор изпълнителите и НЗОК. Ако услугата не се извърши, то тези суми подлежат на възстановяване. Авансовото плащане означава, че тази услуга рано или късно трябва да бъде извършена, защото ако не се извърши услугата, това плащане няма да има основание. Последно искам да отбележа, че се пропуска нещо важно. Всички, които са претърпели вреди поради спирането на дейността им, заради заповедите на министъра – без значение дали са договорни партньори на НЗОК или не, могат да потърсят правата си в съда. Аз започнах подготовката на такива дела, защото това е една реална възможност претърпелите вреди да бъдат обезщетени.
Източник: clinica.bg