Един от знаковите руски онколози е д-р Николай Жуков, доктор на медицинските науки. Предлагаме ви най-интересните части от интервю, в което той посочва какво е важно да знаят пациентите, техните близки и всички ние, за да можем да възприемем адекватно болестта рак и да се справим възможно най-успешно с нея.

– Д-р Жуков, защо има онкологични заболявания, при които дори с множество метастази, съществува шанс за почти пълно, на 100%, оздравяване. А има и тумори, които дори в ранни стадии дават възможност за оцеляване само на 20-30% от болните?

– Няма да посочвам конкретни примери, за да не вкарам читателите в заблуда. Защото така или иначе, хората се интересуват не от цифри и статистика, а от конкретни примери с роднини, близки или публични персони. Именно това е основната причина, която отчайва хората и те коментират в духа: “надежда няма”, “всички ще умрем”. Ще се опитам да обясня защо се случва това и защо, в крайна сметка, това съвсем не е вярно.

Всичко зависи от правилната диагноза, от лечението, от стадия, от вида тумор, а също и от съдбата на човека… Именно, защото при едни и същи “променящи се” компоненти, едни успяват да се излекуват, а други не. Но винаги има бинарност (двойственост) – има не справили се с болестта, но има и такива, които са я победили. И, повярвайте, не са никак малко хората, които са се излекували от рак. В т.ч. и сред популярните личности…

Единици съобщават, че са се преборили… В чужбина има много такива позитивни примери. Но не защото там лекуват по-добре, а защото там не е табу публични личности да разкажат как са победили коварната болест. Затова там човек, въодушевен от успеха на другите, при първите симптоми веднага ще потърси доктор, за да се изследва.

А у нас и не само тук с думите “все едно ще умра”, ще чакат, докато не усети, че вече му е много зле. Много деструктивно е да мислиш “всички ще умрем”, ако е поставена онкологична диагноза. Това деструктивно мислене само по себе си може да доведе до намаляване шансовете за благоприятен изход… Погледнете реално и ще видите, че има хора, които са се излекували от рака. И те не са никак малко.

– Трябва ли човек, който е победил рака, да е винаги нащрек, тъй като той е нанесъл някаква “непоправима увреда” в организма? 

– В крайна сметка, всички трябва да сме нащрек. Потенциално у всеки от нас в един момент нещо може “да се счупи”. Затова ги има и различните видове онкологичен скрининг с цел ранно откриване на туморите. Има изследвания и за тези, които вече са се сблъскали с коварната диагноза и са се излекували успешно. Така че никой не е застрахован от това да не заболее от рак, както и от това, че болестта няма да се върне, ако вече веднъж си я победил…

Много болни действително побеждават болестта. Друг е въпросът кога това е по-вероятно, защото много зависи от “маниера, навиците” на болестта. Има “бързи тумори”, при които съвсем скоро става ясно, че болестта се е върнала – в повечето случаи това става през първите една-две години.

Ако пациентът е преживял 5 години, без да се върне болестта, вероятността това да се случи след това е близка до нулата. Към този тип заболявания се отнася и ракът на стомаха. Но има и “бавни” онкологични заболявания. Например, при някои видове рак на млечната жлеза рецидивът може да се появи 15-20 години след излекуване на първичния тумор…

И не на последно място, дори и да има рецидив, животът с това не свършва. За много пациенти той  продължава още дълго време благодарение на лечението.

– Доколко ефективна е ранната диагностика днес? 

– В днешно време е по-сложно да се диагностицират туморите с вътрешна локализация, когато болестта не може да се види с невъоръжено око или “да се напипа”, без да се прибегне към сложна медицинска диагностика.

За съжаление, освен очевидното, когато нещо се е появило или подуло, и може да се види с просто око, туморът няма специфични симптоми. Именно затова първите признаци на тумора често се игнорират или се обясняват с други причини. Но не е само това.

Както споменах по-горе, допринасят и тези пораженчески мисли: “ако е рак, всичко е загубено, защо трябва да предприемам нещо“… Да, у много болни еднозначните симптоми на болестта се появяват, чак когато туморът достигне големи размери или даде метастази.

Д-р Николай Жуков

Но, както показват изследванията, вече много болни сами търсят лекар по повод симптоми, които ги безпокоят в ранни стадии на рака. Така че познаването на болестта и активната позиция могат да запазят живота ви.

Да, идеални варианти на диагностика на рака все още няма, твърдейки обратното би било неистина. Но и тези, с които разполагаме, могат да спасят живот. Познаването на симптомите и своевременното обръщане към специалист, достъпният скриниг – всичко това ще понижи неблагоприятния изход от евентуално заболяване.

А по-нататък е важно да се направи всичко правилно, което зависи от теб, останалото вече е съдба. Но не и да се уповаваш само на съдбата…

Що се отнася до въпроса дали четвърти стадий на рака е присъда или не, мога да кажа следното: отново се връщаме към въпроса за шансовете на един или друг пациент. А те зависят от особеността на тумора.

Има онкологични заболявания, при които можем да излекуваме или сериозно да удължим живота на пациенти в 4-ти стадий на рака. Още повече, във втория случай човекът може дълго време да живее с болестта си и да дочака лекарствата, които още ще удължат живота му и дори ще го излекуват. В това отношение има немалко примери.

Съветите на специалиста:  

Първо

• Важно е да познавате симптомите, които може би сигнализират за наличието на тумор. Веднага трябва да подчертаем, че съвсем не е задължително те да означават рак. Но са повод непременно да се обърнете към специалист и да се изследвате. Ето списък на някои симптоми, на които е нужно да се обърне внимание, той е съставен от международни експерти:  

– Появяване на подпухналост, на възли и други новообразувания по всякакви участъци от тялото.

– Кашлица, промяна в гласа, хрипливост, задух, които не преминават повече от 3 седмици.

– Появяване на кръв в храчките, в урината, в изпражненията, в периодите между две менструации или след менопаузата.

– Нови бенки или променени стари – потъмнели, деформирали, уголемили се.

– Нарушения в работата на червата (запек, диария) или пикочния мехур.

Второ

• Не отлагайте и не се страхувайте да посетите лекар 

Трето

• Запомнете: има етап, когато от самия пациент зависи повече, отколкото от лекаря. Става дума за начина на живот, предполагащ профилактика на рака: отказ от пушенето, сваляне на излишните килограми, защита от ултравиолетовото облъчване. Кой каквото да казва, многобройни изследвания еднозначно потвърждават следното: хората, които не се грижат за своето здраве, заболяват по-често от рак.

Очакван пробив в лечението 

Първо, това е индивидуализацията на лечението. Вече има огромно разнообразие от лекарства. Предизвикателството за онколога се заключава в това той да подбере правилно препаратите, като достоверно прогнозира отговора, реакцията на тумора по отношение на лечението. За тази цел в днешно време се изучават и започват да се прилагат все повече показатели, характеризиращи индивидуалните особености на организма на пациента и неговия тумор: на ниво гени, белтъчини, различни особености на метобализма.

Второ, в днешно време се влагат огромен обем средства и научен потенциал в света в развитието на ранната диагностика. С голяма вероятност в обозримо бъдеще ще се появи действително достоверен анализ на рака “по една капка кръв”. Или прости и ефективни методи за визуализираща диагностика. Но докато се появят, ще използваме това, което имаме.

Трето, усъвършенстване на вече съществуващите варианти на лечение.  Например, да продължава да се развива имунотерапията. Тази технология буквално се изстреля в пространството и извърши същинска революция в лечението на някои видове рак. Сега имунотерапията се изкачи високо, няма нови пробиви в тази област, но това, което е достигнато, започва да навлиза в широката практика и да помага на все по-голям брой пациенти.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: zdrave.to