Както всяка година в началото на пролетта ще  обсъдим с проф. д-р Ива Христова начините за предпазване от ухапване от кърлеж; усложненията, до които може да се стигне, ако не се премахне навреме вече впилият се в тялото кръвосмучещ паразит; доколко опасна е и как се проявява в различните стадии  най-често срещаната кърлежова инфекция – лаймската болест; какви са нейните стадии; как се лекува; конкретни съвети и важни препоръки по темата.

Проф. д-р Ива Христова е завеждащ на Националната референтна лаборатория по предавани кърлежови инфекции и зам.- директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) – София. Проф. Христова организира, ръководи и контролира цялостната лечебнодиагностична, референтна и научна дейност на НЦЗПБ.

– Проф. Христова, тази година кърлежите сякаш изпълзяха по-рано въпреки колебливото време?

– Трябва да ви кажа, че те изпълзяха още през февруари – достатъчно е да има няколко по-слънчеви и по-топли дни, и те веднага се съживяват. Още тогава имахме ухапани пациенти, разбира се, много по-малко. През март също, но пак сравнително малко и сега вече през април, се засилва тяхната активност. По-важното е да се отбележи и хората да запомнят, че кърлежите са различни видове. А тези първите, които се размърдват, най-студенолюбивите, те не пренасят лаймска болест.

– Те са най-безобидните, така ли?

– Не, не са толкова безобидни, по-скоро, както казах, са студенолюбиви. Тази по-ниска температура на тях им е достатъчна, за да се съживят, но не пренасят лаймска болест, която, както сме говорили, е най-често срещаната кърлежова инфекция. Тези първо изпълзели кърлежи пренасят туларемия, което също е заболяване все пак.

Преди години имахме много голяма епидемия, но характерното е, че това заболяване се развива циклично, т.е., засилва се, отслабва, изчезва… Сега в момента нямаме случаи.

Следващата вълна кърлежи, които се съживяват сега, през април, именно те пренасят лаймска болест. След тях, буквално юни-юли, когато е по-горещо, се появяват други кърлежи, които са още по-топлолюбиви. Те пренасят едно много тежко заболяване, нарича се Кримска-Конго хеморагична треска. Сега този вирус го има в Южна България, по-скоро Югоизточна България – Кърджалийско, Бургаско… И това всъщност, е крайната точка на неговото разпространение с посока Европа. Има го в Азия – Иран, Югозападна Азия. И е много сериозно заболяване, като искам да отбележа, че имаме по 4-5 случая годишно и в нашата страна.

То  протича с много висока температура, въобще тежко състояние, което приковава пациента на легло. И за капак започват кръвоизливи – първо под кожата, а при по-тежките случаи кърви отвсякъде – от устата, от ануса, в урината има кръв, кървят венците и т.н. Освен това е много заразно за хората около пациента, т.е., тези, които го обслужват, могат да се заразят през кожата, ако не са с ръкавици – и от кръвта, и от повърнатите материи от болния човек.

– Слава Богу, че са единични случаи. Но ви моля да обясните накратко как става заразяването, важно е хората да го знаят, особено от проблемните райони?

– Така е, случаите са единични, в определени райони, най-вече Кърджалийско, но наистина е сериозно заболяване. На въпроса ви, хората се заразяват от домашните си животни – крави, овце, кози, които са гостоприемниците. Това става, когато ги колят, когато ги дерат и прочее. Или пък като смачкват кърлежите. Отбележете, че в никакъв случай не трябва да смачкват кърлежите с голи ръце. Тези хора често го правят, а това е най-сигурният начин да се заразят.

Де факто, не повече от 3-4% от ухапаните от кърлежи се заразяват с някоя от болестите.

– Бихте ли пояснили повече?

– Да кажем, че среднозаразени са 20% от кърлежите, но те не могат на 100% да предадат заболяването. Само 10% от тях ще успеят да го предадат, т.е., 1 на 10 кърлежи ще предаде заразата. И в крайна сметка, излиза, че от тези средно 20% заразени кърлежи, реално спадаме на 2%. Т.е., около 2% от ухапванията реално могат да завършат със заболяване, и то когато кърлежът остане дълго време на тялото.

Като казвам дълго, означава 6, 7, 8 часа. Затова винаги апелирам за следното: излязъл си сред полето, случило ти се е точно на теб да се залепи кърлеж: сваляй го сам или отивай в болница

Да, има време за това, не като при комара. Кърлежът не трябва да се оставя на тялото.

Ако човек обаче се намира в планината, в кошарата, по-добре е да опита да се справи сам, макар че кърлежът не трябва да се скъса. Още нещо полезно да кажа на вашите читатели: когато е рано забил се, кърлежът пада много лесно. Ако седи по-дълго време, тогава е по-трудно да се премахне. А когато е седял много дълго време, отново пада лесно, защото вече се е нахранил и като го бутнеш – пада, но това става след 2-3 дни. Най-добре е да се случи в първите часове, лесно излиза. Ето това е моят съвет към хората.

– А кой е най-безобидният и удачният начин да се свали кръвосмучещото от тялото?

– Най-безобидният начин е с пинсета, макар че и с ръце ще падне, но с пинсета е по-удачно. Ако не иска да излезе, защото примерно вече е седял там едно денонощие, доста се е свил, тогава се прилагат различни хватки за умъртвяване. Смята се, че ако се намаже с мазнина, с масло, кърлежът се умъртвява, но истината е, че при това положение той  все едно повръща. Защото се задушава и това, което не е успял да предаде, т.е., ако борелиите, които са в червата му и които причиняват лаймска болест, не са успели да стигнат до слюнчените жлези и той да зарази, този пасаж от червата се ускорява и може да зарази човека.

-Това означава ли, че е по-добре да не се прави опит да се омазнява?

– Да, по-добре да не се омазнява. Затова, ако видите, че не се получава, че не успявате, тогава тичайте за медицинска помощ, защото там разполагат с много добри варианти. Освен това в аптеките се продават едни специални бримки за сваляне на кърлежи

Хората, които имат кучета, са вече много сръчни в свалянето на кърлежите с такива бримки, тъй като тя успява да хване кърлежа съвсем над кожата. А това е много важно – не да се тегли за края, а да се хване основата му. Има и други способи, например приспособление като кози крак. Прилича на вилица, но само с два бода. С него всъщност се натиска кожата навътре и с дъното на тази “вилица” се заклещва кърлежът. И съответно се измъква.

– Проф. Христова, да поговорим за лаймската болест. Да припомним основното като първо искам да ви питам колко време след ухапването може да се появи симптом, или само белег?

– Най-характерната проява в ранната фаза на болестта е т.нар мигрираща еритема (“еритема мигранс”). Започва с едно червено петно, което обаче нараства много бързо. Но веднага бързам да кажа, че това не е еритема, това не е и лаймска болест. Това малко зачервяване, което се появява веднага след ухапването, още първия ден-два, е като раничка от кърлежа, като алергия, като ухапване от комар например. Тези пъпчици след ухапването са сърбящи, защото най-вероятно е алергия. Пак ще повторя: това не е лаймска болест, защото тя има инкубационен период.

И той не е на другия, нито до по-другия ден. Минава един “светъл период”, както го наричаме, през който няма никакви оплаквания на мястото поне седмица, 10 дни, 2 седмици. И чак тогава се появява и то изведнъж зачервяване, което е доста голямо. Изведнъж на мястото на ухапването се появява петно, голямо поне 3, 4, 5 см. Започва да расте с няколко милиметра на ден, така че за няколко дни то видимо нараства. Затова се нарича мигрираща еритема, защото тя все едно се разхожда. И тази еритема всъщност е възпалителният процес в кожата от постъпването на борелиите в нея. Това е битката на нашия организъм, на нашите левкоцити с борелиите.

– Може ли това да се определи като първи стадий?

– Точно така, това е първият стадий. Нарича се ранна локализирана еритема, защото е ранен стадий и все още е локализирана в кожата. Това е идеалният момент за лечение

На такъв ранен стадий дори само 2 седмици или най-много 15-20 дни антибиотици са достатъчни за излекуване.

– Ако се пропусне този първи стадий, тогава какво се случва?

– Ако тази еритема не се лекува или се третира неадекватно, тя расте-расте и понякога става огромна. Може да достигне до 30-40 см в диаметър. Но… в един момент изчезва!! Обаче борелиите влизат в кръвта. Всъщност, те винаги влизат, когато еритемата не е толкова голяма и тогава организмът се справя. Но ако не се лекува дълго време, борелиите вече влизат в голямо количество и организмът няма как да се справи сам. А като навлязат в организма, те си имат “любими” места, към които обикновено се насочват. Едно от тези “любими” места е нервната система, която включва както периферна нервна система, т.е., невроните, нервните влакна, така и централната нервна система, т.е., главния и гръбначния мозък. Където съответно борелиите причиняват възпаление.

– Кои са другите “мишени” за борелиите?

– Другата “мишена” са ставите. Ставният апарат на големите стави – коленните, лакътните, глезенните и тези на китката. И там вече лечението трябва да е постоянно, с няколко курса антибиотици. Освен това, не е сигурно дали ефектът ще бъде на 100%. И третата “мишена” е кожата, но, така да се каже “атакувана отвътре”. Появяват се червени петна, но те не са следствие от ухапването, а са възникнали по кръвен път – борелията е достигнала до тях по кръвен път и е предизвикала тези петна. Характерното е, че тези зачервявания са с големина 3-4 см, но вече са много на брой, поне десетина и най-често се появяват по гърба.

– Как се проявява лаймската болест при тези различни локализации?

– По отношение на ставите се появяват болки, но не през нощта, а на сутринта. Не са болки, появяващи се вечер от натоварването на коленете през деня, с една дума не са болки от артроза. Възпалението най-често засяга не всички стави, в началото може да са само една или две.

Да се върна на болките, които изпитва страдащият, за да кажа, че тези болки в ставите не се успокояват буквално от нищо, освен от антибиотици.

Относно нервната система: по-често при децата се появяват менингит, миелит също – това е възпаление на гръбначния мозък. Може да се появи и възпаление на черепно-мозъчните нерви, което се изразява в парализа на лицевия нерв, среща се при деца и при възрастни. Всъщност, имаме доста случаи на такава изолирана парализа на лицевия нерв. Минало е доста време от ухапването, или пък въобще не е било забелязано такова. Но, в крайна сметка се открива, че е лаймска болест и тогава състоянието се повлиява от антибиотици. Относно периферната нервна система, болките се проявяват по-често при възрастни хора, като това са болки както при ишиас – по хода на седалищния нерв, както при дископатия. Или пък болка в периферните нерви, които излизат от гръбначния мозък, дори и в торакалния, гръдния отдел. Проявява се плексит например, възпаление на неврона.

– А тези, които не са потърсили лекарска консултация, какво се случва с тях?

– Поне 2/3 от случаите, ако не и 3/4 са ранна лаймска болест. В тази връзка пропуснах да обясня, че еритемата е характерна за първи стадий на болестта. Докато вторият стадий възниква месеци – от няколко седмици, до няколко месеца след заразяването. Третият стадий, или късна лаймска болест, възниква години след заразяването. И тук това, което е засегнато, понеже е хронично възпаление, траело дълго време, остава необратимо. Т.е., говорим за хроничен артрит, при който от хроничното дразнене се разраства съединителна тъкан вътре. И тази съединителна тъкан блокира коляното в някакво положение. Човек нито може да го сгъне, нито да го разгъне. То остава полусвито.

И съответно, хронично възпаление на периферни нерви, както и енцефалопатия. Това са промени в централния мозък, които се изразяват с едно състояние, което затруднява работоспособността и въобще адекватността на човека, защото е свързано с висшите корови функции, като памет, концентрация. Това са едни вечно уморени и болни хора.

– Напълно необратимо ли е?

– По принцип вече е необратимо и се лекува много трудно. Но по-скоро е необратимо в смисъл, че човек не може да се възстанови на 100%. С една активна терапия обаче състоянието на такъв човек ще се подобри на 30%, може и на 50%, зависи колко е напреднало. Във всички случаи ще има някакво подобрение, но пак казвам, не може да се разчита на 100% възстановяване с антибиотици.

Кратка статистика

“Официално регистрираните заразени с лаймска болест са около 500 годишно, но се смята, че заразените са 10-20 пъти повече. Всяка година правим статистика, но, както вече казах, регистрираме само тези случаи, при които хората са се обърнали към лекар. Той е съобразил, че е лаймска болест и ги е регистрирал”, каза проф. Христова. 

За профилактиката

“Основната профилактика се изразява първо в това да не се допусне възможността човек да бъде ухапан от кърлеж. Това е най-добрият вариант. Знаем, че в парковете и градинките има най-много кърлежи, но е важно да ходите по алеите – колкото по-широки, толкова по-добре. А не по малките пътеки край храсталаците. Ако пък сте на вилата да кажем, поддържайте тревата окосена, да няма влага, слънцето хубаво да напича тревата, защото кърлежите не обичат жегата. Не им е добре да ги напича слънцето. На тях им допадат гниещи клонки, места с влага. Искам специално да отбележа, че много кърлежи има по гробищата. Аз не знам кой трябва да поддържа гробищата, обаче е факт, че не се прави. Нека хората, които ходят там, да знаят, че ще има много кърлежи. И да вземат съответните мерки. Кожата да е плътно завита с дрехи. Жените да са с чорапогащници, панталони – хубаво загащени, стегнати, както и със загърнати добре ръкави. На мъжете се препоръчва да слагат панталоните в чорапите, колкото и да не им харесва това. Това е начинът човек да се предпази. Има и репеленти за кърлежите, т.е., вещества, които ги отблъскват от кожата, от дрехите, те са ефикасни също. Със специални смеси се напръскват и поляните. И в крайна сметка, ако не сте предприели тези мерки, ако така или иначе не сте направили нищо, за да се предпазите, то след като се върнете у дома, оглеждайте всяка бенка, всяка брадавица да не би да се окаже кърлеж. И за да разберете как да ги различите, запомнете: бенките са на нивото на кожата, брадавиците са на краче като гъбка, а кърлежите се забиват под ъгъл близо 45 градуса, седят косо и като се вгледа човек, вижда, че крачетата на кърлежа са събрани под тялото му, но те са във въздуха, виждат се”, допълни експертът.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: https://zdrave.to/