На 14 март отбелязваме Международния ден на бъбрека. Хроничните бъбречни болести са сред най-честите социално значими заболявания. По данни на СЗО между 11 и 13% от населението по света е засегнато. Какви са най-честите усложнения, какво е лечението и колко е важна профилактиката, попитахме доц. Атанас Кундурджиев. Той е началник на Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.– Доц. Кондурджиев, колко са хората с хронични бъбречни заболявания в България?
– Епидемиологични проучвания в България не са правени, но има такива в САЩ и някои европейски страни. Според тях между 11 и 13% от населението има хронични бъбречни заболявания. Това е един много висок процент. Проблемът е, че голяма част от засегнатите нямат оплаквания и начинът, по който тези заболявания могат да се доловят е, чрез скринингови програми и профилактични прегледи. Важно е те да се правят от общопрактикуващия лекар, още повече, че изследванията не са толкова сложни: пуска се едно обикновено изследване на урина и се оценява дали има белтък, левкоцити, еритроцити и бактерии в нея. Добре е периодично да се изследват и някои показатели на кръвта: серумен креатинин, урея, пикочна киселина, кръвна захар. Поставям спeциален акцент върху кръвната захар, защото много често пациенти с диабет или артериална хипертония стигат до хронична бъбречна недостатъчност без никога да са имали някакви сериозни оплаквания от страна на бъбреците. В нашата клиника ние сме насочени именно към такива групи пациенти, тъй като освен нефролози, при нас работят и лекари със специалност кардиология, вътрешни болести, имунология, ендокринология. Това съчетание не е в отделните лекари, а няколко лекари имат по три специалности, което ги прави с по-широк профил. Целта е по-пълноценно да диагностицираме и лекуваме пациентите. Затова, освен с апаратура за изследване на бъбреците, разполагаме и с такава за преглед на коремните органи, сърцето, щитовидната жлеза, съдовете. Това ни дава възможност да направим една по-комплексна оценка на състоянието на пациентите. Захарният диабет, а от там и бъбречните заболявания, развили се като усложнения в световен мащаб бележат ръст. И това си има своето обяснение: ние сме обездвижени, голяма част от нас са с наднормено тегло, а освен това в последните години е променен съставът на храната, която приемаме. Само за 30 години приемът на фруктоза е нарастнал с около 2000 процента! А организмът ни еволюционно не е приспособен да преработва тази фруктоза. Пациентите със захарен диабет и затлъстяване са и с по-висок сърдечно-съдов риск, който ние оценяваме, преди да назначим терапия. Тези изследвания не са включени в клиничната пътека, но въпреки всичко ги правим, при това без допълнително заплащане, защото искаме състоянието на пациентите да бъде оценено наистина комплексно.
– Кои са най-честите бъбречни усложнения, които се лекуват във Вашата клиника?
– Има една особеност при нашите пациенти – когато настъпи хроничната бъбречна недостатъчност, артериалната хипертония става много по-резистентна на лечение. Често се налага намесата на кардиолог, който има опит в лечението на бъбречните заболявания. Обикновено болните от хронична бъбречна недостатъчност имат и редица придружаващи заболявания, което предполага прием на повече от 4-5 медикамента, а това прави терапията с доста по-големи изисквания към лекарствените взаимодействия.
Друго, което правим в нашата клиника е лечение на сърдечна недостатъчност в условията на бъбречна недостатъчност или т.нар. кардио-ренален синдром. Терминът е нов дори и за световната медицинска практика. Този проблем дълго време е бил подценяван. Ние активно работим в тази деликатна интердисциплинарна област и имаме много добри резултати.
Освен диабета и артериалната хипертония, кои са другите най-чести причини, които водят до заболявания на бъбреците?
– Как се отразяват различните диетични режими?
– За съжаление напоследък и млади хора попадат при нас, най-вече активни спортисти, младежи, които се занимават с бодибилдинг. Някои от тях приемат анаболни продукти, хранителни добавки и стимуланти, съдържащи понякога вредни за бъбреците и сърцето вещества. Добре е преди човек да реши да провежда по-дълго време някакъв диетичен режим да сподели това с личния си лекар, за да се определи неговия здравен ефект.
– Според някои проучвания, контрастните вещества, които масово се използват в образните изследвания, също водят до увреждане на бъбреците. До колко тежко е това увреждане?
– Това е т.нар. контрастиндуцирана нефропатия. Напоследък много се подобри съставът на контрастните вещества, но от друга страна рязко е нарастнало приложението на изследванията, в които те се използват. Все по-често те се използват при пациенти, които имат предварително увредени бъбреци – хора в напреднала възраст, със захарен диабет, сърдечна недостатъчност. При контрастното изследване тези пациенти могат да влошат бъбречната функция и това, понякога, може да бъде остро и драматично. Добре е тези фактори да се вземат предвид преди да се пристъпи към контрастно изследване. Има начин чрез оводняване или приемане на определени медикаменти да се предотврати контрастиндуцираната нефропатия. При пациенти, които имат изброените придружаващи заболявания, ние задължително вземаме съответните мерки преди да ги подложим на подобно изследване.
– Колко често трябва да се правят профилактични прегледи? От каква възраст?
– Всеки човек трябва поне веднъж в годината да си пуска пакет от минимални изследвания. Едно обикновено изследване на урина например е евтино, а може да даде богата информация, когато е интерпретирано от специалист. Нашата здравна система осигурява един такъв минимален пакет. Повечето хора обаче не се възползват от него.
– Знаем, че увредата на бъбреците обикновено се случва подмолно, но все пак има ли симптоми, които да ни накарат да се замислим?
– Имахме един началник на клиника преди години, проф. Груев, който казваше, че при бъбречните заболявания е страшно, когато не болят. Когато има оплаквания, ние вземаме мерки. За съжаление повечето хронични бъбречни заболявания протичат понякога безсимптомно и ги установяваме, когато вече са в напреднал етап и възможностите ни като медици са по-ограничени. Затова и тази година, по случай Световния ден на бъбрека, решихме да акцентираме именно върху профилактиката. Причината е, че, когато ги има, симптомите не са специфични и могат да се наблюдават и при други болести. Например отоците по тялото и торбичките под очите, могат да са предизвикани от бъбречен проблем, но и от някои лекарства, задръжка на течности хормонално при жените, някои алергични състояния и др.
– Наследствени ли са бъбречните заболявания?
– За някои има наследствена предиспозиция. Други са 100% наследствени като поликистозната болест. При такива пациенти е добре да се изследват роднините по права линия, защото могат да са носители, без да проявяват симптоми.
Как можем да се предпазим от развитие на бъбречно заболяване и по колко вода на ден следва да приемаме, така че хем да подпомогнем дейността на бъбреците, хем да не ги претоварим, което също е вредно за тях?
Тук няма точни директиви. Не случайно природата е създала чувството на жажда. Проблемът е, че при някои възрастни хора, това чувство се губи и те могат да се дехидратират. Затова при тях е важно да се определя някакво количество на ден, което да изпиват, обикновено около 1,5 – 2 литра. Това не може да бъде препоръка за всички обаче. Например при пациенти с бъбречна недостатъчност количеството би било съвсем различно и там е желателно баланса на течностите да бъде определен от лекар.
– Доколко лечими са бъбречните заболявания?
– Ако се доловят навреме, много бъбречни заболявания са успешно лечими. Когато вече настъпи бъбречна дисфункция, а на някои заболявания ходът им е такъв, например хроничните гломерулонефрити, понякога успех е даже да задържим болестта да не напредва.
Източник: https://clinica.bg/