Д-р Екатерина Радоилска е специалист по хранене и диететика, а през 2014 г. защитава дисертация на тема “Експериментални модели в експозицията и характеристиката на микробиологичния риск в храните”, за което й се присъжда научна степен доктор на медицинските науки. От 1987 г. до 1996 г. д-р Радоилска е завеждащ отдел “Хигиена на храненето” в ХЕИ – Бухово, а от 1996 г. досега е главен асистент в отдел Микробиологични анализи на Националния център по обществено здраве и анализи – НЦОЗА. Научните й интереси са в областта на оценката на микробиологичния риск в храните, пробиотици, патогенни микроорганизми, експериментално моделиране на микрофлората в производството на хранителни продукти. Разговаряме с д-р Радоилска за ролята на човешката микрофлора и специално за ацедофилните бактерии. Неслучайно вече се произвежда ацедофилно кисело мляко в България и в още 50 страни по света.
– Д-р Радоилска, каква е ролята на чревната флора за здравето на човека?
– Основната функция на чревната микрофлора е да участва в процеса на храносмилане, в разграждането на мазнините и белтъчините, за да стане възможно усвояването на хранителните вещества в човешкия организъм. Ако чревната микрофлора функционира нормално, тя представлява естествена бариера срещу проникването на болестотворни бактерии и патогени в организма. Тя потиска растежа им и в някои случаи напълно ги обезврежда. Пробиотичните микроби обикновено са природни антагонисти на болестотворните.
Освен това чревната микрофлора произвежда от хранителните влакнини, които не се усвояват иначе, много важни за организма витамини, аминокиселини, хормони. Това са вещества, които изцяло може да липсват в храната. Например чревната флора синтезира витамините от групите В, С и К, биотин, пантотенова киселина, никотинова и фолиева киселина. Микрофлората участва също в имуногенезата при новородени и стимулира имунната система, като синтезира имуноглобулини, с което подобрява адаптацията на човека към външната среда.
– Какви заболявания се свързват с дисбактериозата?
– Чревната флора се дисбалансира при чревни инфекции – бактериални и вирусни, при лечение с антибиотици и други лекарствени средства, при радиоактивно облъчване от химио- и лъчетерапия, при придобити и генетични увреждания на храносмилателната система, при автоимунни заболявания
Дисбактериоза може да настъпи и от продължителна консумация на храни, които съдържат химични концентрати и консерванти. Този дисбаланс на микрофлората, от своя страна, се явява първопричина за други заболявания – дискинезия на стомашно-чревния тракт, запек, диария, метеоризъм, диспептични състояния, гастрити, колити, гастроентероколити, нарушения в усвояването на храните, електролитен дисбаланс, хипотрофия, авитаминоза, желязодефицитна анемия, някои онкологични заболявания, алергии, имунни дефицити, дерматити, диатези, невродермити, бронхиална астма, бронхити с астматичен компонент, дисфункции на черния дроб и бъбреците, диабет, бактериален ендокардит и др. Дълбоко неправилно е дисбактериозата да се интерпретира като следствие на изброените заболявания вместо като тяхна първопричина. Именно нормалната микрофлора е ключът към здравето на човека.
– Как може да се възстанови балансът на микрофлората в човешкото тяло?
– Възстановяването на баланса на чревната микрофлора рядко става самопроизволно. Антибиотиците например унищожават и патогените, и нормалната чревна флора. Ето защо трябва да се приемат пробиотични препарати и добавки.
– В българското кисело мляко задължително присъстват Лактобацилус булгарикус и Стрептококус термофилус. Но вече има кисело мляко, което съдържа освен тях и Лактобацилус ацидофилус. Какво е особеното на ацидофилните бактерии?
– Детето се ражда със стерилни черва, но когато премине през родовия канал, организмът му се колонизира с микрофлората на майката
Основното в микрофлората са лактобацилите, като голяма част от тях са ацидофилни бактерии. Те се съдържат и в майчиното мляко, и в коластрата. Точно този вид микроорганизми стартират храносмилателната система на детето, а оттам и правилното действие на имунната му система.
Но когато бебето се ражда със секцио, се налага то да приема ацидофилни бактерии с адаптираните детски млека. В тях се използват ацидофилните щамове лактобацили с идеята да формират храносмилателната и имунната му система.
Както всички останали лактобацили, ацидофилните участват също в храносмилателния процес, като отделят ензими, които разграждат протеините и мазнините.
Освен това произвеждат незаменими аминокиселини, синтезират витамини – рибофлавин, фолиева киселина, и стимулират останалите чревни микроби да синтезират витамини.
За ацидофилния щам 317402, който се съдържа в едно от българските кисели млека на пазара (Нарине), е доказано, че произвежда алфа- и гама-интерферон. А тези интерферони играят важна роля както в антивирусната, така и в противораковата защита на организма.
Ето защо ацедофилните бактерии са незаменими за здравето и на малките деца, и на възрастните. Разбира се, никой не оспорва здравословното действие на традиционните за българското кисело мляко щамове Лактобацилус булгарикус и Стрептококус термофилус. Но тяхното пробиотично действие се допълва в ацидофилните млека от Лактобацилус ацидофилус, който дава допълнителен букет от полезни свойства и надгражда качествата на обикновеното българско кисело мляко.
Мара КАЛЧЕВА
Източник: https://zdrave.to/